Шизоафективно разстройство, неуточнено МКБ F25.9

Шизоафективното разстройство е психично състояние, което причинява както загуба на контакт с реалността (психоза), така и проблеми с настроението (депресия или мания). Шизоафективно разстройство, неуточнено заема около 1/3 от случаите на шизофренни симптоми. Точната причина за появата му към момента е неизвестна. Промени в генетиката и невротрансмитерите в мозъка, могат да играят роля. Счита се, че шизоафективното разстройство е по-рядко срещано от шизофренията и разстройствата на настроението. Жените обикновено имат този тип заболяване по-често от мъжете. Шизоафективното разстройство е рядкост при децата.

Шизоафективното разстройство не е резултат от един фактор, а е сложна комбинация от генетични, физически и екологични рискови фактори, които работят заедно. Най-често приеманите причини и рискови фактори са:

1. Генетични: Много прилича на шизофрения, биполярно разстройство или депресия, за което се смята, че шизоафективното разстройство има генетичен компонент. Хората, които имат роднина от първа степен с разстройството, са по-склонни от други да развият шизоафективно разстройство.
2. Физически: Невровизуалните изследвания като компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и позитрон емисионна томография, показват, че хората с шизоафективно разстройство имат структурни промени в мозъка. Освен това, дисбалансът на невротрансмитерите допамин и серотонин, които са отговорни за регулирането на настроението, могат да допринесат за симптомите на разстройството. Известните рискови фактори за шизоафективно разстройство включват фамилна анамнеза, особено в най-близките семейства, стресови ситуации или травми и приемане на психоактивни вещества.
3. Околна среда: Счита се, че пренаталното излагане на определени вируси или токсини играе роля в развитието на шизоафективно разстройство. Освен това травма по време на раждането може да увеличи вероятността за развитие на това заболяване.

Сред рисковите фактори са включени:

1. Пренатална употреба на наркотици или алкохол.
2. По-напреднала възраст на родителите.
3. Наличие на други психични разстройства.
4. Злоупотреба с вещества или алкохолизъм.
5. Стресови житейски събития.

Симптомите на шизоафективно разстройство са различни при всеки човек. Често хората с шизоафективно разстройство търсят лечение за проблеми с настроението, ежедневната функция или необичайни мисли.

Симптомите на шизоафективното разстройство включват както шизофренни, така и симптоми на депресия, мания или и на двете. Първият диагностичен критерий е, че пациентът проявява поне 2 от основните симптоми на шизофрения и поне един от двата са халюцинации, заблуда или дезорганизирана реч:

1. Заблуди. Това са постоянни и фалшиви убеждения. Човек продължава да вярва, че те са реални, дори когато им се представят доказателства за противното. Например може да включва вярване в теории за конспирация или параноя относно намеренията на приятел или член на семейството.
2. Халюцинации. Халюцинациите са усещания, които човек преживява като истински, но всъщност не са реални. Те могат да бъдат слухови, зрителни или да включват допир, мирис, вкус.
3. Дезорганизирана реч и мисли. Шизофренията може да предизвика т.нар. състезателни мисли, както и да скача нелогично от едно нещо на друго, което води до дезорганизирани модели на словото.
4. Необичайно поведение. Дезорганизираното или необичайно поведение, причинено от това състояние, може да включва свръхреакции, агресия, възбуда, странни движения, както и детинско поведение.
5. Отрицателни симптоми. Те се характеризират с липса на емоции или емоционална реакция, бавни движения или изцяло липса на такива.

Психоза и проблеми с настроението могат да възникнат едновременно или независимо едни от други. Разстройството може да включва цикли на тежки симптоми, последвани от подобрение. Симптомите на шизоафективно разстройство, неуточнено биват още:

• промени в апетита;
• липса на загриженост относно хигиената или външния вид;
• настроението може да бъде твърде еуфорично, депресирано или раздразнително;
• проблеми със съня — завишена сънливост или липса на необходимост от сън;
• проблеми с концентрацията;
• тъга или безнадеждност;
• социална изолация;

Няма медицински тестове за диагностициране на шизоафективно разстройство. Лекарят ще направи оценка на психичното здраве, за да разбере съществуват ли промени в поведението и симптомите на болния. Може да бъде консултиран с психиатър, за да потвърди диагнозата.

За да бъде диагностициран с шизоафективно разстройство, човек трябва да има както психотични симптоми, така и на промени в настроението (депресия или мания). В допълнение, психотичните симптоми, по време на период с нормално настроение, е указано да присъстват най-малко 2 седмици.

Комбинацията от симптоми при шизоафективно разстройство може да се види при други заболявания, като биполярно разстройство. Екстремните смущения в настроението са важна част от шизоафективното разстройство. Преди диагностициране на шизоафективно разстройство, лекарят ще изключи други медицински причини и свързани с наркотиците състояния.

Лечението на шизоафективното разстройство е важно, защото, въпреки че към момента състоянието не може да се излекува, то се контролира успешно. Лечението обикновено включва два основни компонента: медикаменти и психотерапия. Използваните лекарства включват антипсихотици за контрол на симптомите на шизофрения, стабилизатори на настроението за лечение на биполярни симптоми и антидепресанти за лечение на депресивни епизоди.

Единственото лекарство, което всъщност е одобрено за лечение на шизоафективно разстройство, е палиперидон, антипсихотик. Въпреки това, лекарите често предписват допълнителни медикаменти. Може да отнеме време, за да се определи коя комбинация от лекарства ще осигури на пациента най-добро облекчение на симптомите и най-малко странични ефекти. Важно е да се следват инструкциите на лекаря за приема им и да не се прекъсват по собствено желание.

Психотерапията е допълнителен подход, използван за лечение на пациенти, които контролират симптомите си с лекарства. Индивидуалните поведенчески терапии помагат на пациентите да се научат да управляват поведението и негативните емоции, да поставят цели и да работят върху взаимоотношенията с околните. Семейната терапия може да помогне на семействата да работят заедно, за да научат повече за състоянието и как да подкрепят партньора си. Груповата терапия и подкрепа помага за развитието на социални умения. Също така има много алтернативни и креативни терапии, промени в начина на живот, професионално обучение и други стратегии, които могат да подобрят лечението и да помогнат на пациента да живее по-нормален и стабилен живот.

Прогнозата за шизоафективно разстройство, неуточнено при навременно диагностициране и лечение е много добра. Шансовете за нормален живот, справяне със симптомите и самостоятелно съществуване са по-добри от тези при други психотични състояния.