Лечение при биполярно афективно разстройство

Психичните заболявания въпреки напредъка в съвременната медицина остават в голямата си част неразгадана загадка за медицинските специалисти. Все още липсват ясни и конкретни отговори на множество въпроси, като въпросите на практика са повече от отговорите.

Биполярното афективно разстройство (наричано от някои само биполярно разстройство, циклофрения или с абревиатурата БАР) е една от водещите причини за преждевременно инвалидизиране в световен мащаб.

Честотата му е относително висока и постоянна, като се засягат в еднаква степен представителите на двата пола, без съществени различия между раса, етнос, социална принадлежност. Засягат се всички възрасти, от детска до старческа, но основният пик на болестта е в млада, активна възраст, обикновено между 20 и 30 години.

Все още не са напълно изяснени причините за възникването на болестта, като се обсъждат многобройни теории, включващи генетична предразположеност, биохимични промени в мозъчните структури, стрес и преумора, неврологични фактори (прекарани неврологични заболявания или налични тежки увреждания на нервните структури), фактори от околната среда и много други.

Своевременното, подходящо, индивидуализирано лечение при биполярно афективно разстройство значително подобрява качеството на живот на болния и неговите близки, намалява рисковете от сериозни усложнения и увреждания (суицидни мисли и поведение, нараняване на околните, агресивно поведение и други).

Терапията се назначава от специалист в областта (обикновено психиатър), като се съобразява с особеностите в протичането, фазата, в която се намира пациентът (характерно за болестта е редуване на тежка и дълбока депресия с периоди на хиперактивност и мания, всеки с характерните си особености и рискове), общото му здравословно състояние (често са налице и придружаващи заболявания, като сърдечно-съдови увреждания, диабет, затлъстяване и други).

Най-общо лечението при биполярно разстройство включва комбинация от медикаментозни и немедикаментозни средства, подходяща психотерапия, а при необходимост и някои нестандартни методики.

Подробна и изчерпателна информация относно болестта, нейните форми на протичане, характерни прояви, методи на диагностициране и други особености може да намерите в раздел Заболявания:

• Биполярно афективно разстройство

Лекарства за лечение при биполярно афективно разстройство: антидепресанти, стабилизатори на настроението

За лечение на биполярно разстройство се прилагат различни групи лекарства, в някои случаи самостоятелно, но по-често в комбинация, като изборът на подходящ медикамент, оптимална дневна доза и давност на терапията често е труден и включва многобройни опити.

Друг затрудняващ фактор е необходимостта от известно време (поне три седмици) за изява на първите видими, осезаеми ефекти от медикаментозната терапия.

При някои пациенти подходящият медикамент за лечението на болестта води до твърде много и твърде сериозни странични ефекти, което налага избор на друг, алтернативен препарат.

Лекарствената терапия на психичните заболявания като цяло представлява сериозно предизвикателство за медицинските специалисти, изисква търпение, воля и внимателно наблюдение на болния, проследяване на фините промени в неговото поведение.

Използват се различни фармакологични групи, различаващи се помежду си по механизъм на действие, сила на ефекта, риска от странични ефекти и други.

Най-общо се използват следните групи (самостоятелно или в комбинация):

• антидепресанти: антидепресантите са една от най-често използваните групи лекарства за лечение на биполярно разстройство при лица с епизод на различна по тежест депресия. Тъй като самостоятелното приложение на антидепресанти може да отключи епизод на мания, се препоръчва комбинирана терапия с подходящи стабилизатори на настроението или антипсихотични средства. Най-често използваните антидепресанти са от групата на селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин (флуоксетин, флувоксамин, сертралин и други), по-рядко се използват трициклични антидепресанти, МАО инхибитори и други във връзка с риска от сериозни нежелани ефекти. Началната доза се определя индивидуално, като се коригира до постигане на желания ефект. При непоносимост или липса на ефект от приложението на един препарат се преминава към други, като при комбинирана терапия се заменя само един от препаратите с цел определяне на наличие или липса на ефект
• лекарства за лечение при тревожност: към антидепресантите в хода на лечението на депресивен епизод при БАР могат да се включат и лекарства за лечение на тревожност с цел оптимизиране на терапията. Такива например са бензодиазепините (диазепам, мидазолам, лоразепам и други), като лечението стартира с възможно най-ниската ефективна доза. Важна особеност е рискът от развитие на толерантност и лекарствена зависимост при продължителна употреба, което налага повишено внимание в хода на терапията
• антипсихотични средства: антипсихотиците са голяма група лекарства, съдържаща многобройни и различни представители на различни фармакологични групи. Едни от най-известните агенти са хлорпромазин, флупентиксол, халоперидол, дроперидол, клозапин, рисперидон и други. Широко се употребяват в лечението на биполярно разстройство, като се назначават както в периодите на мания, така и в периодите на депресия в подходяща лекарствена комбинация. Употребата им крие сериозни рискове от различни по тежест странични ефекти, някои от които с дългосрочни последици, което налага често проследяване на някои лабораторни показатели и функционалната активност на някои органи (риск от хепатотоксичност, развитие на инсулинова резистентност, хематологични увреждания, сърдечно-съдови нарушения, безплодие и други)
• стабилизатори на настроението: стабилизаторите на настроението са голяма група лекарства, прилагани предимно за лечение на маниен епизод, която включва и някои от антипсихотичните препарати, но и други лекарствени средства като например литий, който е известен още от миналото, но и до ден-днешен като един от основните медикаменти за лечение на мания, някои антиконвулсивни лекарства (карбамазепин, натриев валпроат). Много по-рядко се прилага за лечение на тежък депресивен епизод и други психични заболявания. Макар и своята висока ефективност за лечението на мания, препаратът се прилага сравнително ограничено поради високата си токсичност и малка терапевтична ширина (необходимо е изключително точно дозиране). По време на терапията е необходимо проследяване на функцията на щитовидната жлеза, бъбреците, стомашно-чревния тракт във връзка с висок риск от тяхното увреждане. Наблюдават се и редица неврологични странични ефекти (сънливост, халюцинации, тремор, световъртеж)

При някои пациенти терапията се провежда в домашни условия, като се назначават периодични прегледи за мониториране на състоянието на болния.

При лица с тежки форми на болестта (тежък депресивен епизод, тежък епизод на мания) се налага хоспитализиране в подходящо за целта лечебно заведение и внимателно проследяване на състоянието на пациентите. Често поведението им е непредвидимо, което налага постоянно наблюдение в някои случаи.

Лекарствената терапия при биполярно разстройство е особено голямо предизвикателство при подрастващи и юноши, тъй като липсват достатъчно проучвания с подходящия дозов режим за тези възрастови групи, а на практика се използват същите медикаменти. Необходимо е изключително внимателно и постоянно наблюдение на непълнолетните пациенти, тъй като при тях могат да се очакват различни по тежест и степен на изява нежелани ефекти.

По време на бременност медикаментозната терапия при БАР се преустановява, тъй като голяма част от лекарствата крият сериозни рискове за здравето и нормалното развитие на плода. В случай, че забременеете в хода на лекарствената терапия своевременно уведомете вашия лекар.

Лечение при биполярно афективно разстройство с психотерапия

Психотерапията намира широко приложение в комплексното лечение на различните психични и поведенчески разстройства, включително и при биполярното афективно разстройство.

Прилагат се различните подходи и методики на психотерапията, като при всеки пациент се подхожда индивидуално в зависимост от вида и тежестта на състоянието му. Някои пациенти се повлияват по-добре и за относително кратък период от време, докато при други са необходими месеци психотерапия.

Сеансите обикновено продължават между 30 и 60 минути, като средната давност на лечебния курс е между 10 и 20 сеанса.

Психотерапията рядко се прилага самостоятелно, поради липса на задоволителни резултати, но приложена в комбинация с подходяща медикаментозна терапия, се наблюдават изключително добри резултати и дългосрочни ефекти.

Прилага се в различни форми:

• индивидуална психотерапия: към всеки пациент се подхожда индивидуално, като сеансите са само между лекар и пациент
• групова психотерапия: сформират се малки (около пет човека) или по-големи (около десетина) групи от пациенти със сходни оплаквания, като целта е болните да се предразположат и отпуснат да говорят за проблема в приятелски настроена обстановка
• фамилна психотерапия: сеансите се провеждат в затворен кръг, състоящ се само от семейството на пациента, като тази терапия дава особено добри резултати при млади пациенти, деца и юноши. Подкрепата от семейната среда е изключително добър стимул за пациентите и им помага в дългосрочен план с евентуалното справяне с бъдещи проблеми

Психотерапията бива и различни видове в зависимост от методиките, които използва, като най-често прилаганата в клиничната практика и с най-висока ефективност при биполярно разстройство е така наречената когнитивно-поведенческа психотерапия.

Целта при тази форма на психотерапия е осъзнаване на проблема, изкореняване на вредните мисли, които от своя страна повличат лавинообразно вредни чувства и разрушително поведение.

Алтернатива на когнитивно-поведенческата психотерапия е така наречената междуличностна терапия, която се прилага макар и по-рядко, но също води до добри резултати съвместно с подходяща медикаментозна терапия.

Изключително важна част от психотерапията е така нареченото обучение за болестта на пациентите. Необходимо е подробното им информиране за симптомите, ранните признаци, евентуалните провокиращи фактори и своевременните мерки, които могат да предприемат.

Информират се както пациентите, така и техните семейства, като целта е ранна детекция при първите прояви на рецидив на болестта. Биполярното разстройство трудно се поддава на дългосрочно лечение и често рецидивира, поради което е необходимо предварително предприемане на съответните мерки.

Други методи за лечение при биполярно афективно разстройство

При тежки форми на биполярно разстройство или при пациенти, при които са налице противопоказания за приложение на медикаментозна терапия и липсва желаният ефект от психотерапията се прилагат някои алтернативни методики.

Някои от тях са в експериментален етап и все още липсват подробни изследвания за тяхната ефективност и безопасност в дългосрочен план, други са изпитани с времето. Изборът на съответната методика се определя от лекуващия лекар, съобразно състоянието на пациента и ефективността от приложените към момента терапевтични средства.

Към едни от най-често прилаганите от групата на алтернативните методики техники се включват:

• електроконвулсивна терапия: с помощта на подходяща апаратура и достатъчно добре обучен медицински персонал се поставят електроди унилатерално (от едната страна) или билатерално (от двете страни) като се подават премерени електрически импулси, които предизвикват лек гърч. Всички тези промени водят и до промяна в биохимията на мозъчните структури, като се счита, че това води до подобрение на проявите на болестта. Броят на сеансите се определя индивидуално, като резултатите от терапията варират при отделните пациенти. При някои пациенти се наблюдава драстично подобрение, докато при други липсват забележими ефекти от електроконвулсивната терапия
• светлинна терапия: светлинната терапия показва добри резултати на фона на минимални (до липсващи) странични ефекти при биполярно разстройство, както и при сезонни афективни разстройства. В основата си терапията включва престой (обикновено между 20 и 30 минути дневно) пред специална лампа, обхващаща целия светлинен спектър. Светлината стимулира мозъчните структури, подобрявайки и стабилизирайки настроението
• транскраниална магнитна стимулация: при тази процедура също се подават електромагнитни импулси в определени мозъчни зони с цел повлияване на нервните структури, отговарящи за настроението
• вагусова стимулация: прилага се предимно за лечение на тежките депресивни епизоди, като процедурата се състои в регулирано подаване на електрически импулси върху n. vagus

При данни за злоупотреба със забранени и наркотични субстанции, включително и алкохол, се налага провеждане на специализирано лечение с цел прекратяване на употребата им.

Комплексните мерки за лечение при биполярно афективно разстройство подобряват прогнозата и увеличават продължителността на ремисията от болестта. След успешното първоначално лечение е необходима подходяща поддържаща терапия (обикновено медикаментозна монотерапия) и редовни профилактични прегледи на пациентите.