дроперидол (droperidol) | ATC N01AX01

Дроперидол е невролептик от бутирофенонов (фенилбутилпиперидинов) тип с много кратко и силно седативно действие. Това е лекарство, което често се използва за борба с гаденето и повръщането.

Дроперидол е силен антагонист на допамин D2 рецептор и показва слаба антимускаринова, антихистаминергична и антиадренергична активност.

Показания

Гадене и повръщане, свързани с хирургични и диагностични процедури

Дроперидол намалява честотата на гадене и повръщане, свързани с тези процедури. Поради риска от сериозни проаритмични ефекти, понякога фатални, употребата му се препоръчва само при пациенти, които не могат да отговорят адекватно на други антиеметични вещества.

Психиатрия

Съединението може да се използва в психиатричната терапия, по-специално при спешно лечение на остро възникващи симптоми. Показан е в случаи на психоза, при лица с остра параноидна, хебефренна или кататонна шизофрения, при тези, които имат тежки състояния на маниакална възбуда или тежки психотични реакции. Използван е и при пациенти с психоневроза и тревожни и тревожно-депресивни състояния.

Анестезиология

Дроперидолът се използва широко в анестезиологията, по-специално като адювантна терапия към невролептоаналгезия и невролептоанестезия. Обикновено се прилага предоперативно и като допълнение по време на въвеждането и поддържането на обща анестезия, както и като допълнение към регионалната анестезия. При невролептоаналгезия се използва в комбинация с опиоиден аналгетик (например фентанил) както заради неговите анксиолитични ефекти, така и за увеличаване на аналгетичния ефект на опиоида. В момента, поради потенциални сериозни странични ефекти на дроперидол, анестезиолозите са склонни да предпочитат други медикаменти (например пропофол или мидазолам).

Гадене и повръщане, свързани с химиотерапия на ракови заболявания

Лекарството може да се използва самостоятелно или в комбинация с други антиеметични вещества за предотвратяване или намаляване на гаденето и повръщането при пациенти, подложени на химиотерапия, главно в случай на повръщане, предизвикано от цисплатина.

Противопоказания

• Екстрапирамидни нарушения
• Тежка депресия
• Кома
• Цезарово сечение
• ипокалиемия
• артериална хипотония
• увеличен QT интервал на ЕКГ
• деца под 2 години
• свръхчувствителност към дроперидол и морфинови производни.

Предупреждения и предпазни мерки

Дроперидол трябва да се прилага с изключително внимание при наличие на рискови фактори за развитие на синдром на удължен QT интервал, като:

• клинично значима брадикардия (под 50 удара/минута)
• всяко клинично значимо сърдечно заболяване
• лечение с Антиаритмични средства от клас I и клас III
• лечение с инхибитори на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори)
• съпътстващо лечение с други лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QT интервала
• електролитен дисбаланс, по-специално хипокалиемия и хипомагнезиемия, или съпътстващо лечение с лекарства (например диуретици), които могат да причинят електролитен дисбаланс.

Ефекти върху сърдечната проводимост

Дозозависимо удължаване на QT интервала е наблюдавано в рамките на 10 минути след приложението на дроперидол в проучване на 40 пациенти без известно сърдечно заболяване, които са претърпели екстракраниална операция на главата и шията. Наблюдавано е значително удължаване на QT интервала и при трите оценени дозови нива, с 0,1, 0,175 и 0,25 милиграма/килограм, свързани с удължаване на средния QTc съответно с 37, 44 и 59 милисекунди.

Случаи на удължаване на QT интервала и сериозни аритмии (например torsade de pointes, вентрикуларни аритмии, сърдечен арест и смърт) са наблюдавани по време на постмаркетинговото лечение с дроперидол. Някои случаи са наблюдавани при пациенти без известни рискови фактори и при дози, равни или по-ниски от препоръчваните дози. Има поне един случай на нефатална torsade de pointes, потвърден чрез повторно заразяване.

Въз основа на тези доклади всички пациенти трябва да преминат през 12-канална ЕКГ преди прилагането на дроперидол, за да се определи дали е налице удължен QT интервал. Ако има удължен QT интервал, дроперидол НЕ трябва да се прилага. При пациенти, при които се смята, че потенциалната полза от лечението с дроперидол превишава рисковете от потенциално сериозни аритмии, трябва да се извърши ЕКГ мониториране преди лечението и да продължи 2 до 3 часа след завършване на лечението, за да се наблюдават аритмии.

Както при другите лекарства, потискащи ЦНС, пациентите, които са получавали дроперидол, трябва да бъдат подложени на подходящо наблюдение.

Препоръчва се опиоидите, когато е необходимо, първоначално да се използват в намалени дози.

Както при другите невролептици, има много редки съобщения за злокачествен невролептичен синдром (променено съзнание, мускулна ригидност и автономна нестабилност) при пациенти, които са получавали дроперидол.

Тъй като може да е трудно да се разграничи невролептичният малигнен синдром от злокачествената хиперпирексия в периоперативния период, трябва да се обмисли незабавно лечение с дантролен, ако настъпи повишаване на температурата, сърдечната честота или производството на въглероден диоксид.

Общи мерки

Първоначалната доза дроперидол трябва да бъде подходящо намалена при пациенти в старческа възраст, изтощени и други пациенти с нисък риск. Ефектът от началната доза трябва да се има предвид при определяне на нарастващите дози.

Някои форми на проводна анестезия, като спинална анестезия и някои перидурални анестетици, могат да променят дишането чрез блокиране на междуребрените нерви и могат да причинят периферна вазодилатация и хипотония поради симпатикова блокада. Чрез други механизми, дроперидол може също да промени кръвообращението. Следователно, когато дроперидол се използва като допълнение към тези форми на анестезия, анестезиологът трябва да е запознат с физиологичните промени, които са включени, и да е готов да ги управлява при пациентите, избрани за тези форми на анестезия.

Ако възникне хипотония, трябва да се има предвид възможността за хиповолемия и да се управлява с подходяща парентерална флуидна терапия. Трябва да се обмисли репозициониране на пациента за подобряване на венозното връщане към сърцето, когато оперативните условия позволяват. Трябва да се отбележи, че при спинална и перидурална анестезия накланянето на пациента в положение с главата надолу може да доведе до по-високо ниво на анестезия от желаното, както и да наруши венозното връщане към сърцето. Трябва да се внимава при преместването и позиционирането на пациентите поради възможност от ортостатична хипотония. Ако увеличаването на обема с течности плюс тези други контрамерки не коригират хипотонията, тогава трябва да се обмисли прилагането на пресорни агенти, различни от епинефрин. Епинефринът може парадоксално да понижи кръвното налягане при пациенти, лекувани с дроперидол, поради алфа-адренергичното блокиращо действие на дроперидол.

Тъй като дроперидол може да намали белодробното артериално налягане, този факт трябва да се има предвид от тези, които провеждат диагностични или хирургични процедури, при които интерпретацията на измерванията на белодробното артериално налягане може да определи окончателното лечение на пациента.

Жизнените показатели и ЕКГ трябва да се проследяват рутинно.

Когато ЕЕГ се използва за следоперативно наблюдение, може да се установи, че ЕЕГ моделът се връща към нормалното бавно.

Нарушена чернодробна или бъбречна функция

Дроперидол трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с чернодробна и бъбречна дисфункция поради важността на тези органи в метаболизма и екскрецията на лекарствата.

Феохромоцитом

При пациенти с диагностицирана/подозирана феохромоцитония са наблюдавани тежка хипертония и тахикардия след прилагане на дроперидол.

Бременност и кърмене

Няма адекватни и добре контролирани проучвания при бременни жени. Дроперидол трябва да се използва по време на бременност само ако потенциалната полза оправдава потенциалния риск за плода.

Доказано е, че приложен интравенозно причинява леко повишаване на смъртността при новородени плъхове при 4,4 пъти горната доза при хора. При 44 пъти горната доза при хора, смъртността е сравнима с тази при контролните животни. След интрамускулно приложение повишената смъртност на потомството при 1,8 пъти горната доза при хора се дължи на депресия на ЦНС при майките, които са пренебрегнали отстраняването на плацентата от тяхното потомство. Това лекарство не е доказано тератогенно при животни.

Не е известно дали това лекарство се екскретира в кърмата. Тъй като много лекарства се екскретират в кърмата, трябва да се внимава, когато дроперидол се прилага на кърмачка.

Нежелани лекарствени реакции

При пациенти, лекувани с дроперидол, се съобщава за удължаване на QT интервала, torsade de pointes, сърдечен арест и камерна тахикардия. Някои от тези случаи са свързани със смърт. Някои случаи са настъпили при пациенти без известни рискови фактори, а някои са били свързани с дози дроперидол на или под препоръчваните дози.

Лекарите трябва да бъдат нащрек за сърцебиене, синкоп или други симптоми, предполагащи епизоди на неправилен сърдечен ритъм при пациенти, приемащи дроперидол, и незабавно да оценяват такива случаи.

Най-честите соматични нежелани реакции, за които се съобщава, че се появяват при дроперидол, са лека до умерена хипотония и тахикардия, но тези ефекти обикновено отшумяват без лечение. Ако се появи хипотония, която е тежка или персистира, трябва да се има предвид възможността за хиповолемия и да се управлява с подходяща парентерална флуидна терапия.

Най-честите поведенчески нежелани реакции на дроперидол включват дисфория, следоперативна сънливост, безпокойство, хиперактивност и тревожност, които могат да бъдат резултат от неадекватна дозировка (липса на адекватен ефект от лечението) или от нежелана лекарствена реакция (част от симптомокомплекс на акатизия).

Трябва да се обърне внимание на търсенето на екстрапирамидни признаци и симптоми (дистония, акатизия, окулогична криза), за да се разграничат тези различни клинични състояния. Когато екстрапирамидните симптоми са причина, те обикновено могат да бъдат контролирани с антихолинергични средства.

Съобщавани са също постоперативни халюцинаторни епизоди (понякога свързани с преходни периоди на психотична депресия).

Други по-рядко съобщавани нежелани реакции включват анафилаксия, замайване, втрисане и/или треперене, ларингоспазъм и бронхоспазъм.

Съобщава се за повишено кръвно налягане, със или без предшестваща хипертония, след прилагане на дроперидол в комбинация с фентанил или други парентерални аналгетици. Това може да се дължи на необясними промени в симпатиковата активност след големи дози: обаче често се приписва и на анестетична или хирургична стимулация по време на лека анестезия.

Предозиране

Проявите на предозиране с дроперидол са продължение на неговите фармакологични действия и могат да включват удължаване на QT интервала и сериозни аритмии (например torsade de pointes).

Ако се появят значителни екстрапирамидни реакции в контекста на предозиране, трябва да се приложи антихолинергик.

Лекарствени взаимодействия

Потенциално аритмогенни агенти

Всяко лекарство, за което е известно, че има потенциал да удължи QT интервала, не трябва да се използва заедно с дроперидол. Възможни фармакодинамични взаимодействия могат да възникнат между дроперидол и потенциално аритмогенни средства като антиаритмични средства от клас I или III, антихистамини, които удължават QT интервала, антималарийни средства, блокери на калциевите канали, невролептици, които удължават QT интервала, и антидепресанти.

Трябва да се внимава, когато пациентите приемат съпътстващи лекарства, за които е известно, че предизвикват хипокалиемия или хипомагнезиемия, тъй като те могат да предизвикат удължаване на QT интервала и да взаимодействат с дроперидол. Те включват диуретици, лаксативи и супрафизиологична употреба на стероидни хормони с минералкортикоиден потенциал.

Лекарства, потискащи централната нервна система (ЦНС)

Други лекарства, потискащи ЦНС (например барбитурати, транквиланти, опиоиди и общи анестетици) имат адитивен или потенциращ ефект с дроперидол. След приложението на дроперидол, дозата на другите лекарства, потискащи ЦНС, трябва да се намали.

Фармакологични характеристики

Дроперидол е антипсихотично лекарство (невролептик), производно на бутирофенон. Има антипсихотично, каталептогенно, седативно, противошоково и антиеметично действие.

Механизмът на антипсихотичното действие е свързан с блокадата на допаминовите D2 рецептори на мезолимбичната и мезокортикалната система. Седативният ефект се дължи на блокадата на адренергичните рецептори в ретикуларната формация на мозъчния ствол, антиеметичният ефект се дължи на блокадата на допаминовите D2 рецептори в тригерната зона на центъра за повръщане, хипотермичният ефект се дължи на блокадата на допаминови рецептори в хипоталамуса.

Възможно е понижаване на кръвното налягане поради разширяване на периферните съдове и намаляване на периферното съдово съпротивление; намалява налягането в белодробната артерия (особено ако е значително повишено) и намалява пресорния ефект на епинефрин. Дроперидол намалява честотата на аритмии, причинени от епинефрин, но не предотвратява сърдечни аритмии с друга етиология.

Няма антихолинергична активност.

При интравенозно или интрамускулно приложение ефектът на дроперидол се развива след 3-10 минути, максималният ефект се наблюдава след 30 минути. Седативният ефект продължава 2-4 часа, общата продължителност на действие върху централната нервна система може да достигне 12 часа.

Фармакокинетика

Максимална концентрация на дроперидол (Cmax) в плазмата се постига в рамките на 15 минути. Свързването с плазмените протеини е 85-90%. T1/2 е средно 134 минути. Метаболизира се в черния дроб. Екскретира се от бъбреците - 75% под формата на метаболити, 1% - непроменени; 11% се екскретират през червата.

Дозировка

Дроперидол е под формата на разтвор за интрамускулно или интравенозно приложение. Лекарствените продукти за парентерално приложение трябва да се проверяват визуално за наличие на частици и промяна на цвета преди приложение, когато разтворът и контейнерът позволяват това. Ако се наблюдават такива аномалии, лекарството не трябва да се прилага.

Дозата се определя индивидуално, като се вземат предвид възрастта, телесното тегло, общото физическо състояние, естеството на заболяването, едновременно използваните лекарства и вида на анестезия, която ще се извърши.

За премедикация, при възрастни се прилагат 2,5-5 милиграма дроперидол интрамускулно 15-45 минути преди операцията, при деца - 100 микрограма/килограм телесно тегло.

За въвеждане в анестезия - интравенозно: възрастни - 15-20 милиграма, деца - 200-400 микрограма/килограм (или 300-600 микрограма/килограм интрамускулно).

При продължителни операции, за поддържане на анестезия, се извършва повторно интравенозно приложение в доза от 2,5-5 милиграма.

В следоперативния период на възрастни се предписват 2,5-5 милиграма интрамускулно на всеки 6 часа.

Заглавно изображение: CCO Public domain