Биполярно афективно разстройство МКБ F31

Разгледаното в това МКБ биполярно афективно разстройство (БАР) — познато и като биполярно разстройство, маниакална депресия, манийно-депресивна психоза и циклофрения — е често срещано, тежко и продължително протичащо психично заболяване.

Голяма част от засегнатите индивиди имат финансови, социални или свързани с работата проблеми.

Други психични разстройства, както и системни заболявания (най-често сърдечно-съдови болести, диабет и затлъстяване), се наблюдават по-често при пациенти с БАР, отколкото при другите пациенти.

Епидемиология

Биполярното афективно разстройство (БАР) е шестата водеща причина за инвалидизиране в световен мащаб, с честота на това заболяване около 0,3-1,5% от общата популация, като разпределението на случаите е сходно за различните страни.

Честотата на биполярно разстройство тип II е по-висока при жените, отколкото при мъжете.

Началната възраст на проява на циклофрения варира значително — възрастовият диапазон е от детска възраст до 50-годишна възраст, като средната възраст на поява на заболяването е 21 години.
Най-често БАР се проявата между 15 и 19-годишна възраст.
Вторият най-често срещан възрастов диапазон на възникване на заболяването е 20-24 години.

Някои пациенти, диагностицирани с рекурентна (рецидивираща) депресия, могат всъщност да са с биполярно разстройство, като техният първи маниен епизод се появява след 50-годишна възраст.
При тези хора може да е налице фамилна анамнеза за БАР.
При повечето пациенти, при които началните прояви на мания са след 50-годишна възраст, трябва да се търсят неврологични или други нарушения, например мозъчно-съдова болест.

Биполярно разстройство тип I засяга еднакво и двата пола.
БАР с чести промени на депресивните и маниакалните епизоди (цикли), тоест ≥ 4 епизода/годишно, се наблюдава по-често при жените, отколкото при мъжете.

Етиология

Причините за развитие на биполярно афективно разстройство варират между отделните индивиди и точният механизъм за развитие на заболяването остава неясен.

Редица фактори могат да са причина за развитието на биполярно афективно разстройство, включително:

Генетични фактори

Смята се, че генетичните фактори съставляват 60-80% от риска за развитие на маниакална депресия, което показва силна наследствена предразположеност.

Биполярното афективното разстройство, особено БАР тип 1, е генетично обусловено (със засягане на гените ANK3,CACNA1C и CLOCK).

Роднините от първа степен на хора с БАР тип 1 са с приблизително 7 пъти по-висок риск да развият биполярно разстройство в сравнение с общата популация.
Рискът за развитие на депресия е 3 пъти по-висок при роднини на хора с БАР в сравнение с общото население.

Напредналата възраст на бащата е свързана с малко по-голям риск за циклофрения в потомството.

Потомството на родител с БАР е с 50% риск за развитие на друго психично заболяване.

Проучване е установило, че наличието на подпрагови симптоми на мания или хипомания е диагностичен рисков фактор за развитието на последващи манийни, смесени или хипоманийни епизоди при деца на родители с биполярно разстройство.

Високорисковите потомства, сравнени с потомствата на родители без биполярно афективно разстройство, съща така са с по-висока честота на:

• синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието;
• психични разстройства с разрушително поведение;
• тревожни разстройства;
• психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества;

Изображение: www.freepik.com

Биохимични фактори

Множество биохимични процеси могат да допринеса за развитие на биполярно афективно разстройство, поради което откриването на една определена аномалия е трудно.
Различни невротрансмитери са свързани с това заболяване, като това е резултат главно от реакцията на пациентите към различни психоактивни вещества.

Лекарствените средства, използвани за лечение на депресия, както и злоупотребата с наркотици (например кокаин), увеличават нивата на някои невротрансмитери, включително серотонин, норепинефрин (норадреналин) или допамин, в резултат на което могат потенциално да предизвикат маниен епизод, в чиято етиология са включени всички тези невротрансмитери.

Друго средство, което задълбочава манийните прояви, е L-допа (L-DOPA), което повлиява на инхибиторите на обратното захващане на серотонина и допамина, което от своя страна повлиява на нивата на серотонин.

Хормоналният дисбаланс и нарушения по хипоталамо-хипофизно-надбъбречна ос, участваща в хомеостазата и в отговора на организма на стрес, може да допринесе за клиничната картина на биполярно афективно разстройство.

Физиологични фактори

Извършват се функционални неврофизиологични изследвания, за да се открият области на мозъка или специфични корови (в мозъчната кора) невронни мрежи, показващи хипер- или хипоактивност при определени заболявания.
По този начин се получават доказателства за функционални и анатомични промени в невронните мрежи при биполярно афективно разстройство, свързани с преживяванията и контролирането на емоциите.

Неврологични фактори

По-рядко срещан вид на БАР — разстройство наподобяващо, биполярно афективно — може да възникне в резултат на или заедно с неврологично заболяване или увреждане.

Такива състояния и увреждания могат да включват:

• инсулт;
• травматично мозъчно увреждане;
• ХИВ/HIV инфекция;
• множествена склероза;
• порфирия;
• в редки случаи — епилепсия, засягаща темпоралния (слепоочния) дял на мозъка;

Психодинамични фактори

Много специалисти смятат, че в основата на БАР стоят психодинамичните причини.
Те разглеждат депресията като резултат от различни негативни обстоятелства (например ниско самочувствие, чувство за безполезност и други), а от своя страна манията служи като защитен механизъм срещу състоянието на депресия.

Фактори на околната среда

Факторите на околната среда играят важна роля в развитието и хода на биполярното разстройство, като индивидуалните психологични особености могат да си взаимодействат с генетичните фактори.

В някои случаи епизодите на депресия и мания могат да бъдат пряко свързани със стресови ситуации или силно нервно напрежение — фактори, засилващи генетичната и/или биохимичната предразположеност към различни психични състояния.

Възможно е различни събития в личния живот и междуличностните взаимоотношения да допринесат за отключване и рецидивиране на епизодите на БАР (мания и депресия), както е при еднополюсната депресия.

Така например бременността е специфичен стресов фактор за жени с анамнеза за маниакално-депресивно заболяване, като увеличава вероятността за следродилна психоза.

Поради естеството на професията си някои хора имат времеви периоди на високо натоварване на местоработата си, последвани от периоди с ниска активност.

При около 30-50% от възрастните индивиди, диагностицирани с биполярно разстройство, са налице негативни преживявания в детството, което е свързано с:

• по-ранно начало на заболяването;
• по-висок процент на опитите за самоубийство;
• повече съпътстващи заболявания като посттравматично стресово разстройство;

Фармакологични фактори

Съществува риск приложението на антидепресанти да предизвиква състояния на мания.
Резултатите от различни проучвания показват, че лечението с антидепресанти при хора с еднополюсна депресия е свързано с повишен риск от последваща мания/биполярно разстройство.

Изображение: www.freepik.com

Класификация

Биполярното афективно разстройство (БАР) се класифицира на 4 основни типа:

1. Биполярно афективно разстройство тип 1 — характеризира се с наличието на най-малко един маниен епизод, предшестван или последван от депресивен епизод.
   Депресивните епизоди се наблюдават в по-голямата част от случаите с БАР тип 1, но не са необходими за поставяне на диагноза, тъй като в редки случаи може да е налице само маниен епизод.
   Пациентите с БАР тип 1 могат да изискват хоспитализация;
2. Биполярно афективно разстройство тип 2 — по-лека форма на БАР, която се характеризира с ≥ 1 епизоди на хипомания и ≥ 1 депресивни епизоди, но няма манийни епизоди.
   Хипоманията не достига до крайните състояния на мания (тоест обикновено не води до сериозни проблеми в социалния или професионалния живот, а също така не се наблюдава психоза), което прави БАР тип 2 по-трудно за диагностициране, тъй като хипоманийните епизоди могат да се проявят като нормални периоди на по-висок лична производителност и креативност, поради което не се забелязва проблем;
3. Циклотимия — налице са краткотрайни хипоманийни епизоди, редуващи се с кратки периоди на депресия, като депресивните епизоди не отговарят на пълните критерии за депресивен епизод;
4. Биполярно разстройство с бърза смяна на циклите — налице е бърза смяна на епизодите на мания с депресия.
   Характеризира се с 4 или повече епизоди в рамките на 12-месечен период, като отделните епизодите са разделени чрез периоди на ремисия (частична или пълна) с продължителност най-малко 2 месеца или чрез промяна в полярността на настроението (тоест от депресивен епизод в маниен или обратно);

Клинична картина

Маниакалната депресия се характеризира с периоди на дълбока и продължителна депресия, които се редуват с периоди на прекомерно повишено или раздразнително настроение, известно като мания.
По-леката форма на мания се означава като хипомания.

Този модел на редуване на тежка депресия и периоди на мания е характерен за биполярно афективно разстройство тип 1, въпреки че в редки случаи може да са налице само манийни епизоди.

Симптомите на депресия са характерни както за униполярно разстройство (депресия), така и за биполярното афективно разстройство, но за поставяне на диагноза "биполярно разстройство" е необходимо да има епизоди на мания или хипомания, освен на депресия.

Рискът от самоубийства при болните от циклофрения е > 6%, като умишлени самонаранявания се наблюдават при 30-40% от пациентите.

Други състояния, които могат да протичат по подобен начин, включват:

• синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието;
• личностни разстройства;
• шизофрения;
• злоупотреба с психоактивни вещества;
• тревожни разстройства;
• травма на главата;
• хипертиреоидизъм;
• хипотиреоидизъм;
• лаймска болест;
• множествена склероза;
• посттравматично стресово разстройство;
• сезонни афективни разстройства и други;

Изображение: www.freepik.com

Клинични форми

Отделните епизоди в промяната на настроението при манийно-депресивна психоза включват:

Маниен епизод

Манийните епизоди при БАР се характеризират с промени в настроението с продължителност най-малко 1 седмица, включително въодушевление, раздразнителност или експанзивност (бурно изявяване на чувствата).

За поставяне на диагноза трябва да са налице и най-малко 3 от следните симптоми:

• грандомания — индивидите могат да се чувстват неудържими, "избрани" или че са на специална мисия, което може да доведе до агресивно поведение, а понякога и хоспитализация;
• намалена нужда от сън;
• речев напор — пациентът говори непрекъснато, като не е в състояние да проведе диалог;
• препускащи мисли (прилив от идеи);
• силно изразена разсеяност;
• повишени усилия за изпълнение на поставените задачи у дома и на работното място;
• засилено ангажиране с дейности, носещи удоволствие, но имащи лоши последствия (например прекомерно харчене, необмислени инвестиции и други);

За да отговарят на определението за маниен епизод, промените в настроението трябва да са достатъчни, за да нарушат способността на индивида да се социализира или работи, или да доведат до опасност за самия пациент или околните хора.
Тези промени не са резултат от злоупотреба с психоактивни вещества или друго заболяване.

Ако не се лекува, продължителността на маниен епизод обикновено е между 3 и 6 месеца.

В екстремни случаи пациентите с маниен епизод могат да изпитват смущения или налудни вярвания за Вселената, могат да имат халюцинации, да чуват гласове — до степен на психоза.
В тези случаи е засегната и мисловната дейност, заедно с настроението.

При хората с мания често е налице анамнеза за злоупотреба с наркотични вещества, развила се през годините като форма на "самолечение".

Обикновено след епизод на мания последва депресивен епизод.

Хипоманиен епизод

Хипоманията е по-леката форма на мания.

Хипоманийните епизоди се характеризират с повишено, експанзивно или раздразнително настроение в продължение на най-малко 4 последователни дни, като трябва да са налице най-малко 3 от следните симптоми:

• грандомания или повишено самочувствие и самооценка;
• намалена нужда от сън;
• речев напор;
• препускащи мисли;
• силно изразена разсеяност;
• повишени усилия за постигане на зададените цели у дома, на работа;
• участие в дейности в голям риск за лошо последствие;

Промените в настроението се забелязват от околните и не са резултат от злоупотреба с психоактивни вещества или друго заболяване.
Проявите при хипоманиен епизод не са толкова тежки, че да доведат до сериозни проблеми в социалния или професионалния живот.

Хипоманийните епизоди рядко прогресират до типичен маниен епизод.
Някои от лицата с хипомания показват увеличена креативност, докато други са раздразнителни или демонстрират лоша преценка.
Ако хипоманийните епизоди не са придружени от депресивни епизоди, в повечето случаи не се считат за проблематични, освен ако промените в настроението са неконтролируеми, променливи или непредсказуеми.

Най-често продължителността на симптомите е от няколко седмици до няколко месеца.

Изображение: www.freepik.com

Депресивен епизод

Продължителността на депресивен епизод е най-малко 2 седмици, като през този период се наблюдават 5 или повече от следните симптоми, като поне 1 от симптомите е или депресивно настроение, или се характеризира със загуба на интерес или удоволствие от дейности, които нормално носят удоволствие:

• депресивно настроение;
• подчертано намален интерес или удоволствие към почти всички дейности, които преди това са доставяли удоволствие;
• значителна загуба или наддаване на тегло;
• значително намаляване или повишаване на апетита;
• повишена сънливост [хиперсомния] или безсъния [инсомния];
• психомоторна възбуда или забавяне;
• намалена енергичност или изтощение;
• чувство на безполезност или прекомерна вина;
• намалена способност за концентрация;
• изразена нерешителност;
• мисли за смърт или самоубийство — пациентът планира или опитвал самоубийство;

Тези симптоми водят до сериозни нарушения на социалното функциониране и до стрес, като симптомите не са резултат от злоупотребата с психоактивни вещества или друго заболяване.

Колкото в по-ранна възраст започнат проявите на БАР, толкова е по-вероятно първите няколко епизода да бъдат депресивни.

Тъй като поставянето на диагноза "биполярно афективно разстройство" изисква наличието на маниен или хипоманиен епизод, много пациенти първоначално се диагностицират с депресия и се лекуват неправилно с антидепресанти.

При по-тежките случаи индивидът може да развие симптоми на психоза — състояние, известно като тежко биполярно разстройство с психотични прояви.
Тези симптоми включват налудни мисли и халюцинации.

Нелекуването на депресивен епизод може да доведе до самоубийство.

Смесен афективен епизод

Смесената симптоматика е често срещано явление при пациенти с БАР.

Смесеният афективен епизод е състояние, при което симптомите на мания и депресия настъпват едновременно.
Лицата със смесен епизод могат да имат симптоми на мания, например грандомания, като същевременно изпитват депресивни симптоми като прекомерна вина и желание за самоубийство.

Други прояви при смесените епизоди включват:

• Тревожност;
• Бърза смяна на циклите (мания/депресия);
• Психотични прояви, свързани с настроението;
• Кататония;
• Начало на проявите е в периода около раждането.
  Налице е също така сезонен характер на симптомите;

При смесените епизоди е налице повишен риск за суицидно поведение (състояние, при което човек има желание за самоубийство), тъй като депресивните емоции (като чувство за безполезност) често се съпътстват с промени в настроението или импулсивно поведение.

Диагностицирането на маниакално-депресивна психоза може да бъде затруднено от съпътстващи (коморбидни) психични състояния, включително:

• обсесивно-компулсивно разстройство;
• злоупотреба с психоактивни вещества;
• нарушения в храненето;
• синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност;
• социална фобия;
• предменструален синдром (включително предменструално дисфорично разстройство);
• паническо разстройство;

Изображение: www.freepik.com

Диагноза

Поставянето на точна диагноза води до подходящо ефективно лечение.

Наличието на маниен епизод е определящият признак за диагностициране на биполярно афективно разстройство (БАР), като манията може да се прояви с различна тежест.
По-леко изразените манийни епизоди се означават като хипомания.

Диагностицирането на биполярно афективно разстройство тип 1 изисква наличието на маниен епизод с продължителност най-малко 1 седмица, епизод, водещ до хоспитализация или друго значимо нарушаване на социалното и професионалното функциониране.
Манийният епизод не трябва да се дължи на друго заболяване или на злоупотреба с психоактивни вещества.

Биполярното афективно разстройство (БАР) най-често се диагностицира през юношеска или младежка възраст.
Разграничаването на БАР от еднополюсна депресия може да бъде трудно, като средното забавяне на диагнозата е 5-10 години след появата на симптомите.
Най-широко използваните критерии за диагностициране маниакалната депресия са на Американската психиатрична асоциация (American Psychiatric Association, APA) и Световната здравна организация (СЗО).

Не съществува специфично изследване за биполярно афективно разстройство (БАР), но се изполват различни тестове, за да се изключат други проблеми:

Пълна кръвна картина (ПКК)

Пълна кръвна картина, заедно диференциална кръвна картина (ДКК), се назначава, за да се изключи анемия като причина за депресия при БАР.

Освен това, лечението (особено с някои антиконвулсанти) може да потисне функцията на костния мозък (миелосупресия), което води до намалено образуване на червени кръвни клетки (еритроцити) и бели кръвни клетки (левкоцити).

Лечението с литий може да доведе до обратимо увеличение на белите кръвни клетки.

Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ)

СУЕ се назначава с цел установяване на съпътстващо заболяване като системен лупус еритематозус или инфекция.
Повишени стойности на СУЕ често са показател за съпътстващо заболяване.

Подробна информация за това изследване ще намерите в:

» Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ)

Кръвна захар

В някои случаи се изследват стойностите на глюкоза на гладно, за да се изключи диабет.

Лечението с атипични антипсихотици е свързано с наддаване на тегло и проблеми с регулирането на стойностите на кръвната захар при пациенти с диабет, поради което необходимо да се определят стойностите на глюкоза на гладно.

Подробна информация за това изследване ще намерите в:

» Кръвна захар

Водно-електролитен баланс

Изследват се серумните концентрации на различни електролити, с цел да се диагностицират електролитни нарушения (особено на натрий), свързани с депресия.

Лечението с литий може да доведе до бъбречни проблеми и електролитни нарушения, като ниските нива на натрий могат да са причина за по-високи нива на литий в кръвта и последваща литиева токсичност.
Това е причината при пациентите, които ще се лекуват с литиеви препарати, и тези, при които е започнало лечението, да се изследват нивата на електролитите.

Серумните нива на калций се изследват с цел диагностициране на хипер- или хипокалциемия, което е свързано с промени в психичния статус (например при хиперпаратиреоидизъм, който води до депресия).

Някои антидепресанти (например нортриптилин) повлияват дейността на сърцето, ето защо проследяване нивата на калций има важно значение.

Изображение: www.freepik.com

Нива на протеини (белтъци)

Ниски серумни нива на протеин (хипопротеинемия), установени при пациенти с депресия, могат да са в резултат на недохранване.
Хипопротеинемията може да доведе увеличена концентрация на някои медикаменти, което води до понижено свързване на лекарствените средства с плазмените протеини.

Подробна информация за това изследване ще намерите в:

» Протеин (белтък) в кръвта

Щитовидни хормони

Изследването на щитовидните хормони се извършва, за да се изключи хипертиреоидизъм (мания) и хипотиреоидизъм (депресия).
Лечението с литий може да доведе до хипертиреоидизъм, което може да е причина за бърза смяна на циклите (мания с депресия), особено при жените.

Подробна информация за това изследване ще намерите в:

» Щитовидни хормони

Креатинин и урея

Бъбречната недостатъчност може да се сбърка с депресивно състояние.
Лечението с литий може да повлияе на креатининовия клирънс, в резултат на което нивата на серумния креатинин и урея могат да се повишат, поради което е необходимо редовно проследяване на бъбречната функция.

Подробна информация за това изследване ще намерите в:

» Креатинин в кръвта

Чернодробни ензими и липиден профил

Лечението с антипсихотични препарати е свързано с промени в липидния профил, което може да доведе до дислипидемия (например хипертриглицеридемия), както и увреждане/дисфункция на черния дроб.

Подробна информация за това изследване ще намерите в:

» Изследване на триглицериди и холестерол

Други лабораторни изследвания

Въпреки че не е рутинно скринингово изследване при биполярно разстройство и ненужно при пациенти с нормални резултатите от тестовете за чернодробна функция, изследване на нивата на мед в урината може да се извърши, за да се изключи болест на Уилсън (Wilson), при която се наблюдават премени в менталното състояние.

Изследването за антинуклеарни антитела (АНА, ANA) се извършва, за да се изключи лупус.

Изследване за човешки имунодефицитен вирус (ХИВ, HIV) може да бъде полезно, тъй като синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) води до промени в менталното състояние, включително деменция и депресия.

При избрани пациенти може да се направи и изследване за сифилис, тъй като това заболяване, особено в по-късни стадий на развитие, води до промени в психическото състояние.

Скрининг за употребата на алкохол и други психоактивни вещества

Злоупотребата с алкохол и различни психоактивни медикаменти може да прояви като мания или депресия.

Например прием на амфетамини и злоупотреба с кокаин може да се прояви като маниен епизод, докато злоупотребата с барбитурати може да се представи като депресивен епизод.

Редица пациенти с биполярно афективно разстройство (БАР) също така с лекарствена и алкохолна зависимост, тоест те са с двойна диагноза.

В сравнение с други психични заболявания, при индивидите с биполярно разстройство се наблюдава непропорционално висока честота на нарушения, които са резултат от злоупотребата с различни субстанции — състояние, свързано със значителна заболеваемост и смъртност.

Провеждането на скрининг на алкохолизъм и употреба на упойващи вещества спомага за откриването на пациенти с двойна диагноза.

Образна диагностика

» Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)

» Електрокардиография (ЕКГ)

Голяма част от антидепресантите, особено трицикличните антидепресанти и някои антипсихотици, могат да повлияят на сърдечната дейност и да доведат до нарушения в проводимостта на сърцето.

Лечението с литиеви препарати също може да доведе до различни промени на ЕКГ, ето защо при по-възрастни пациенти с БАР, които се лекуват с литий или трициклични антидепресанти, е важно да се направи електрокардиография (ЕКГ) преди започване на терапията.

Изображение: www.researchgate.net

» Електроенцефалография (ЕЕГ)

Като цяло, рутинната електроенцефалография (ЕЕГ) не е необходима при оценката на биполярното афективно разстройство. Въпреки това, в някои случаи се налага провеждане на това изследване, като някои от показанията за провеждане на теста могат да включват:

• ЕЕГ спомага за изключване на неврологични проблеми;
• ЕЕГ по време на електроконвулсивна терапия се използва за определяне на честотата и продължителността на пристъпите;
• някои проучвания показват, че данните от ЕЕГ изследването могат да се използват за определяне на ефективността на лечението с антиконвулсанти;
• наличие на припадъци, които обаче са резултат от проведеното лечение (по-конкретно антидепресанти);

Лечение

Разработени са редица фармакологични и психотерапевтични средства за лечение на биполярно афективно разстройство (БАР).

Немедикаментозна терапия

Пациентите могат да използват начините за самопомощ — проследяване на промените в настроението и записването им в дневник, което може да спомогне за превенция на епизодите на мания и депресия.

Психотерапията е насочена към:

• облекчаване на основните симптоми;
• разпознаване на факторите, които предизвикат маниен или депресивен епизод;
• намаляване на отрицателните емоции в отношенията;
•  разпознаване на продромалните (началните) симптоми преди рецидивиране на състоянието;
• прилагане на методите, които спомагат за поддържане на ремисия;

Когнитивната поведенческа терапия, семейно ориентирана терапия и психообучението показват най-добра ефикасност по отношение предотвратяването на рецидиви.

Междуличностната и социална терапия, както и когнитивно-поведенческата терапия, са най-ефективни по отношение на налични депресивни симптоми.

Изображение: www.freepik.com

Медикаментозна терапия

Лекарствата, които се използват за лечение при БАР, включват стабилизатори на настроението и антипсихотици.
Стабилизаторите на настроението, които обикновено се прилагат, включват литий и различни антиконвулсанти.

Тежките поведенчески проблеми могат да бъдат лекувани чрез краткосрочно използване на антипсихотици или бензодиазепини.

Ако в епизодите на депресия се прилагат антидепресанти, те трябва да се използват като стабилизатор на настроението.
В периодите на мания се препоръчва спиране на приема на антидепресанти.

В някои случаи се налага хоспитализация (лечение в болница), особено при манийните епизоди при БАР тип 1.

Понякога хоспитализация се извършва без съгласието на пациента, ако той е опасен за себе си или за околните, но отказва доброволно лечение.

Прогноза

Прогнозата при биполярно афективно разстройство като цяло не е благоприятна — заболяването се характеризира с високи нива на заболеваемост и смъртност.
Приблизително 25-50% от хората с БАР правят опит за самоубийство, като при около 11% от тях опитът е успешен.

Пациенти с биполярно афективно разстройство тип 1 са с по-лошо протичане, отколкото пациентите с депресивно разстройство.
Около 40-50% от пациентите с БАР тип 1 преживяват друг маниен епизод в рамките на първите 2 дни след първия епизод.

Само около 50-60% от пациентите с БАР тип 1, които приемат литиеви препарати, могат да контролират симптомите на заболяването. При около 7% от тези пациенти симптомите не рецидивират, при около 45% от тях възникват допълнителни епизоди на заболяването, а при око 40% няма промени в протичането на заболяването.

Много често смяната (цикличност) между депресивен и маниен епизод се засилва с възрастта.

Изображение: www.freepik.com

Факторите, които са свързани с по-лоша прогноза, включват:

• лоша работна атмосфера;
• злоупотреба с психоактивни вещества;
• психотични прояви;
• депресивни прояви между епизодите на мания и депресия;
• данни за депресия;
• мъжки пол;

Факторите, свързани с по-добра прогноза за заболяването, включват:

• кратка продължителност на маниакалните фази;
• късно начало на болестта;
• наличие на малко психотични симптоми;
• пациентът рядко мисли за самоубийство;
• по-малко съпътстващи заболявания;

Заглавно изображение: www.freepik.com