Рецидивиращо депресивно разстройство, неуточнено МКБ F33.9

Депресията е състояние, което може да се прояви по различни начини. Въпреки това, съществуват определени симптоми, строго характерни за нея.

Към рецидивиращо депресивно разстройство, неуточнено спада униполярната (монополярна) депресия. Повечето депресивните хора преминават през монополярни форми на депресия. По-малко от тях страдат от биполярна депресия, известна по-рано като маниакално-депресивно разстройство.

Униполярната депресия се характеризира с анамнеза за един или повече големи депресивни епизоди и няма история на мания или хипомания. Тя се среща във всички възрастови и всички социално-икономически групи. Въпреки това, тя се появява най-често при индивиди на възраст между 25 и 44 години. При някои хора, заболяването може да възникна като последица от конкретно травмиращо събитие, докато при други възниква спонтанно.

Тази форма на депресия обикновено се проявява чрез следните симптоми:

1. Вътрешна празнота - характеризира се с пълна безнадеждност. Неща, които преди са радвали болния, вече не се възприемат като приятни. Основното чувство е тъга, вътрешна празнота.
2. Загуба на енергия - депресивните хора имат малко енергия и са нерешителни. Простите решения и ежедневните задачи се превръщат в предизвикателство за изпълнение, а концентрацията е намалена. Дейностите, които са били прости и лесни за изпълнение, стават твърде сложни и изискват особени усилия.
3. Самосъмнение - вътрешната празнота и загуба на енергия може да причини значителна липса на самоувереност, както и чувство за вина или непълноценност.
4. Тревожност - в много тежки случаи могат да се появят и чувства на безпокойство или дори мисли и за опити за самоубийство.

Второстепенните симптоми могат да включват:

• сериозни нарушения на съня
• загуба на апетит
• намалено сексуално желание
• физическо неспокойство
• летаргия

Други симптоми могат да включват:

• главоболие
• виене на свят
• болки в гърба или стомаха

Биполярната форма на депресия се характеризира с бързопреходни фази. По време на фазата на депресия пациентът страда от симптоми, характерни за монополярната депресия, като липса на мотивация. Така наречените маниакални фази се проявяват с противоположни признаци (еуфория, както и непропорционални чувства на радост, необичайна енергия, но също така и повишена раздразнителност и дори агресивно поведение).

Историята е най-важният компонент на диагностиката. Анамнезата трябва да бъде получена от пациента и често може да включва близка родствена линия, като членове на семейството. Прегледът цели да установи наличието на депресивни симптоми:

• потиснато настроение през повечето дни
• загуба на интерес или удоволствие от повечето дейности
• безсъние или хиперсомния
• значителна загуба на тегло или наддаване на тегло
• психомоторно забавяне или възбуда, които се наблюдават от околните
• умора или липса на енергия
• намалена способност за концентрация, мислене или вземане на решения
• чувства на безполезност или ненужна вина
• повтарящи се мисли за смърт или самоубийствени идеи

При прегледа трябва да се обърне внимание на психомоторно забавяне (например забавен говор или движение) или възбуда (например неспокойствие, невъзможност да седи неподвижно, дърпане на дрехи или разчесване на кожата).

Също така трябва да бъде направена оценка на рецидивиращо депресивно разстройство, неуточнено и да се:

1. Определи хронологията на текущите депресивни симптоми, всяка предходна история на депресивни епизоди, техния ход и лечение.
2. Определи въздействието на депресивния епизод върху професионалното и междуличностното функциониране.
3. Открие облекчаващ или утежняващ фактор, включително стресови житейски събития и социални или професионални обстоятелства.
4. Оцени рискът от самоубийство - всички пациенти с депресия трябва да бъдат питани специално за самоубийствени идеи и поведение. Всеки положителен или категоричен отговор трябва да подтикне лекарите да:

• попитат за специфичния характер на идеята, намерението, плановете, наличните средства (например огнестрелно оръжие) и действия
• открият налични рискови фактори за самоубийство, включително предишна анамнеза за опити за самоубийство, коморбидни психиатрични и общо медицински заболявания и фамилна история на самоубийствено поведение
• разработят план за безопасност и по-нататъшно лечение, което зависи от нивото на риск и може да варира от продължително проследяване от лекар до извънболнична психиатрична практика

Освен това, ако клиничната анамнеза или представянето на пациента предполагат, че пациентите са изложени на риск от насилие, насочено към други, клиницистите трябва да попитат за убийствена идея и поведение.

Често провежданите скринингови лабораторни изследвания включват:

• пълна кръвна картина
• серумна биохимия
• анализ на урината
• хормони на щитовидната жлеза
• човешки хорионгонадотропен хормон (за бременност)
• токсикология на урината (за злоупотреба с лекарства)

Симптомите на униполярна депресия при възрастни могат да се припокриват със симптоми на други психиатрични разстройства.

Депресията трябва да се разграничава от тези други нарушения, за да се предотврати неподходящо лечение. В диференциална диагноза попадат:

1. Общи медицински заболявания - много други заболявания, засягащи различни органи, могат да доведат до депресивни симптоми. В този случай, физикален преглед и лабораторни изследвания са задължителни, за да се изключи друго медицинско заболяване. Тези пациенти проявяват трайно потиснато или раздразнително настроение, намален интерес или удоволствие от повечето дейности, което води до значителен дистрес или нарушава психосоциалното функциониране.
2. Пациентите, които своеволно използват предписани лекарства или вещества, могат също така да попаднат в постоянно потиснато настроение, като страничен ефект.
3. Усложнена мъка – тя е форма на остра скръб, която е необичайно интензивна, продължителна и нарушава функционирането на болния. Въпреки че няколко симптома като тъга, безсъние и социална изолация могат да се появят както при усложнената мъка, така и при депресивно разстройство, скръбта е разпознаваемо разстройство, което може да се различи от депресията.
4. Биполярно афективно разстройство – често се диагностицира при пациенти, които имат депресивни синдроми, но е придружена с анамнеза за мания или хипомания, които определят биполярното разстройство и имат отношение към хода на лечение.
5. Шизофрения и шизоафективно разстройство - униполярната депресия с психотични особености, както и шизофренията и шизоафективно разстройство, могат да се появят със заблуди и халюцинации. Основна разлика е, че при униполярна психотична депресия заблудите и халюцинациите се появяват само по време на епизод на депресия. За разлика от това, при шизофрения и шизоафективно разстройство, психотичните симптоми могат и се появят и в отсъствието на депресия.

Експертните проучвания твърдят, че около 60% от всички депресии остават нелекувани. Може да има много причини за това. Тъй като симптомите варират значително от един човек до друг, не винаги е лесно лекарят да постави диагноза депресия. Често разстройството може да се крие зад обикновени физически оплаквания. За голяма част от хората е трудно да говорят за психичен проблем с лекар. Депресията обаче е заболяване като всяко друго и изисква подходяща терапия.

Лечението на рецидивиращо депресивно разстройство, неуточнено се дели на два етапа – за острата фаза и поддържащо лечение.

Острата депресия се контролира чрез:

• индивидуално лечение с антидепресант, анксиолитични или антипсихотични лекарства
• в тежки случаи – електроконвулсивна терапия
• лечението трябва да продължи достатъчно дълго време (продължително начало на действие) и да бъде във достатъчно висока доза (плазмено ниво)
• трицикличните и тетрацикличните антидепресанти все още се препоръчват като първи избор на лечение при така наречените ендогенни депресии

Поддържащото лечение се осъществява чрез:

• лечение със стабилизатори на настроението - литиевата профилактика все още е първи избор
• антиконвулсанти или антидепресанти