Разстройства на настроението [афективни разстройства]

от 02 окт 2012г., обновено на 08 дек 2022г.

Всекидневният живот е изпълнен с емоции. Един ден човек се чувства на върха заради лични успехи, а на другия ден, се чувства тъжен поради проблеми в отношенията, финансови проблеми. Това са нормални колебания, които идват и си отиват. Когато настроението започне да оказва влияние върху ежедневните дейности, както и в социални, образователни и професионални отношения, е възможно човек да страда от разстройство на настроението.

разстройства на настроението Към тази група заболявания, спадат следните нозологични единици:

При разстройства на настроението [афективни разстройства], общото емоционално състояние или настроение е променено или несъвместимо с обстоятелствата. То пречи на способността на болните да функционират. Чувстват се изключително тъжни, празни или раздразнителни (депресирани), както и може да имат периоди на депресия, които се редуват с прекомерно щастие (мания).

Според значителен брой епидемиологични проучвания, жените имат два пъти по-голяма вероятност да развият разстройства на настроението, като голяма депресия. Разстройствата на настроението са най-честата причина за хоспитализация в специализираните клиники. Въпреки че началото на тези заболявания може да настъпи във всяка възраст, много хора изпитват първия си епизод на възраст между 25 и 44 години.

Депресираното настроение е предсказуем отговор на определени видове житейски събития, като загуба на статус, развод, смърт на близък. Депресивното настроение може да се разглежда като адаптивна реакция, то кара болния да се затвори към предходния си начин на поведение.

Депресивното настроение е често срещано при заболявания като грип. Твърди се, че това е развит механизъм, който помага на индивида да се възстанови чрез ограничаване на физическата си активност. Възникването на депресия през зимните месеци или сезонното афективно разстройство може да е било адаптивно в миналото чрез ограничаване на физическата активност в моменти, когато храната е оскъдна.

Голяма част от това, което е известно за генетичното влияние на клиничната депресия, се основава на изследвания, направени с идентични близнаци. Те имат точно същия генетичен код. Установено е, че когато един идентичен близнак бъде депресиран, другият също ще развие клинична депресия в приблизително 76% от времето. Тъй като и двамата изпадат в депресивно състояние с толкова висока скорост, това означава, че има силно генетично влияние. Тревожните разстройства също повлияват на настроението и се появяват заедно с депресия. Нарушенията в настроението могат да повишат риска от самоубийство.

Някои примери за нарушения на настроението включват:

Голямо депресивно разстройство — продължителни периоди на изключителна тъга.
Биполярно разстройство — наричано още маниакална депресия или биполярно афективно разстройство, включва депресия с променливо настроение на депресия и мания.
Сезонно афективно разстройство — форма на депресия, която най-често се свързва с по-малкото часове дневна светлина от късна есен до ранна пролет.
Циклотимично разстройство — нарушение, което причинява емоционални възходи и падения, но по-слабо изразени от биполярното разстройство.
Предменструално дисфорично разстройство — промени в настроението и раздразнителност, които възникват по време на предменструалната фаза на цикъла на жената и изчезват с началото на менструацията.
Устойчиво депресивно разстройство (дистимия) — дългосрочна (хронична) форма на депресия.
Депресия, свързана с медицинско заболяване — персистиращо депресивно настроение и значителна загуба на удоволствие в повечето или всички дейности, които са пряко свързани с физическите ефекти на друго медицинско състояние.
Депресия, предизвикана от употребата на вещества или медикаментозно лечение — симптоми на депресия, които се развиват по време или скоро след употреба или спиране на вещество.

афективни разстройства Чувствата на негативност при депресивни състояния могат да повлияят на целия живот. Симптомите включват:

чувства на апатия
общо недоволство
загуба на интерес към неща, които са били приятни
промени в настроението
обща тъга
В допълнение, болният може да има:
мисли за самоубийство
проблеми със съня
прекалена раздразнителност
социално изолиране
неспокойствие
промени в теглото — напълняване или отслабване
загуба на апетит или непрекъснато хранене

Маниакалните настроения се характеризират с необичайно висока енергия и настроение. Често се срещат чувства на еуфория. Тези повишени настроения обикновено продължават 3 дни или повече през по-голямата част от деня. Класическите симптоми на мания включват:

бързо говорене
изискват значително по-малко сън, отколкото нормално
лесно разсейване
лоша преценка
импулсивност
вземане на безразсъдни решения

Разстройства на настроението се диагностицират чрез физикален преглед и оценка на психичното здраве. Прегледа цели да изключи всички основни заболявания, които оказват влияние върху настроението.

Разстройства на настроението [афективни разстройства] се третират предимно чрез медикаменти и психотерапия. Дори и с провеждане на адекватно лечение, не е необичайно за разстройствата на настроението да се задържат през целия живот или да се появяват и изчезват от време на време. Общата култура относно разстройства на настроението помага на хората, страдащи от тези състояния, да разпознават моделите на поведение и мисъл, които са показателни за появата на нарушение на настроението, и да ги подтикнат да потърсят лечение. Обикновено, антидепресанти се предписват на лица, които се справят с разстройства на настроението, за да облекчат емоционалния стрес. Повечето лекари препоръчват те да бъдат в комбинация с психотерапия.

Психотерапията, или терапията чрез разговори, е фокусирана върху промяната на мисловните модели и поведения. Когнитивно-поведенческата терапия често се счита за ключова терапия за хора, живеещи с разстройства в настроението. Установено е, че има значителни положителни ефекти от лечението, а в някои случаи само психотерапията е достатъчна за лечение на разстройство на настроението.

Някои нарушения на настроението, като биполярно разстройство, обикновено се лекуват с лекарства за стабилизиране на настроението през целия живот, комбинирани с психотерапия. В допълнение, тежестта на някои нарушения може да доведе до хоспитализация, особено ако болните са се опитали да нанесат вреда на себе си или на други хора или имат мисли и опит за самоубийство.

4.0/5 11 оценки