Други разстройства на настроението [афективни разстройства] МКБ F38

Разстройствата на настроението са често срещани психично-здравни проблеми, свързани с нарушаване на социалното и работното функциониране, както и повишен риск за самоубийство. Последните открития показват, че разстройствата на настроението също могат да бъдат рисков фактор за отключване на друго заболяване.

Нормално е човек да се чувства тъжен понякога. При нарушения в настроението тези чувства са по-интензивни от общоприетата рамка. Също така е обезпокоително, ако тези чувства продължават с течение на времето или пречат на нечий интерес към семейството, приятелите, хобита или работата.

Изследванията показват, че други разстройства на настроението [афективни разстройства] най-вероятно са причинени от комбинация от генетични, биологични, екологични и психологически фактори. Повечето експерти са съгласни, че биологично казано, разстройствата на настроението са резултат от химичен дисбаланс в мозъка. Тези разстройства са склонни да се развиват в семейства. Ако в едно семейство има членове с депресия или биполярно разстройство, наследниците са изложени на по-висок риск от развитие на едно от тези състояния. Симптомите и възрастта на поява могат да варират донякъде в зависимост от конкретния човек.

В допълнение към генетиката като рисков фактор, нарушенията в настроението понякога могат да бъдат предизвикани от основни жизнени стресови фактори, травматични събития или от злоупотреба с вещества. Изолацията също се счита за рисков фактор както за нарушения в настроението, така и за нарушения в злоупотребата с вещества - хората, които трудно приемат промени в настроението и емоциите, може да са склонни да се изолират и да се опитат да лекуват симптомите си, което само да ги изостри.

Първият симптом на разстройство на настроението обикновено е продължително нарушение на настроението и енергията, което се проявява или като депресия или мания, която понякога е придружена от други симптоми. Засегнатият човек в някои случаи прибягва до прием на алкохол, наркотици или лекарства в опит да регулира или самолекува състоянието си и да се почувства по-добре. За съжаление, алкохолът и други вещества всъщност могат да причинят влошаване на симптомите и всеки опит за самолечение може да забави и усложни поставянето на правилна диагноза и лечение на основното разстройство на настроението.

Депресивните симптоми включват:

• печал
• загуба на удоволствие от любимите занимания
• физически оплаквания (болка, храносмилателни проблеми)
• намаляване на сексуалния нагон
• промяна в апетита
• умора, липса на енергия и промяна в моделите на сън
• проблем с концентрацията
• ниска самооценка
• гневни изблици
• чувство на безсилие пред маловажни проблеми
• самоубийствени идеи

От друга страна, маниакални симптоми са:

• еуфория и прилив на енергия
• състезателни мисли и бърза реч
• намалена нужда от сън
• импулсивност, свързана с увеличени и необмислени разходи, както и друго рисково поведение
• увеличаване на самоувереността
• увеличен сексуален нагон

Тревожните симптоми включват:

• постоянно притеснение
• натрапчиви мисли
• безпокойство, тревожност
• проблеми с концентрацията
• раздразнителност
• трудно заспиване
• изпотяване
• недостиг на въздух и учестен пулс (тахикардия)
• гадене

Други разстройства на настроението [афективни разстройства] са реално медицинско разстройство. Психиатър или друг специалист по психично здраве обикновено ги диагностицира чрез пълна медицинска анамнеза и психиатрична оценка.

Оценката на нарушенията в настроението трябва да включва:

• опознаване на настроението и мисълта на болния
• соматичните симптоми
• фамилна анамнеза
• оценка на риска за самоубийство
• съпътстващи заболявания
• диференциална диагноза с други психиатрични състояния

Стратегиите за лечение на нарушения в настроението трябва да се избират въз основа на вида и тежестта на текущия епизод, както и предишната история. Остатъчните симптоми са рисков фактор за рецидиви и хронифициране и трябва да бъдат сведени до минимум чрез прилагане на адекватно по вид, доза и продължителност фармакологично лечение. Промяната в настроението може да бъде предотвратена чрез прилагане на стабилизатори на настроението (литий) и нетипични антипсихотици.

Нарушенията на настроението могат да бъдат контролирани ефективно и обикновено включват психотерапия или консултации на тема психично здраве, когнитивно-поведенческа терапия, медикаменти и промени в начина на живот, които гарантират добър старт и подобряване на лечението.

Медикаменти. Важен компонент от лечението на нарушения в настроението обикновено е да се предписват лекарства, стабилизиращи настроението, за облекчаване и излекуване на симптомите. Лекарствата, използвани за нарушения на настроението, включват:

• антипсихотици
• антидепресанти
• антиконвулсанти
• бензодиазепини

Лечението може да се наложи да бъде коригирано във времето, тъй като специалистът по психично здраве работи с болния непрекъснато, за да управлява нежеланите странични реакции и да достигне до най-безопасния, най-ефективен вид лекарство и доза. В някои случаи могат да се използват естествени добавки за подобряване и стабилизиране на настроението. Естествените добавки, които могат да бъдат предписани като част от лечебния план, включват жълт кантарион и омега-3 мастни киселини.

В по-тежки случаи, когато симптомите са особено опасни, може да се използва и електрстимулация. Форма на електрическа мозъчна стимулация е електроконвулсивната терапия. Тя се прилага и е ефективна, когато другите методи на лечение не са дали резултат, симптомите се задълбочават и съществува риск от самоубийство.

Психотерапия. Целта на терапията, насочена към афективните разстройства на настроението, е да помогне на човек да приеме или да се справи с диагнозата си на психично ниво. Терапевтът ще подчертае важността на медикаментите, които да спомогнат за балансирането и възстановяването на правилната мозъчна дейност. Терапевтът може да използва когнитивно-поведенческа терапия, за да помогне на индивида да идентифицира негативните промени в настроението, мисленето и поведението. Той дава насоки и препоръки какви действия да предприеме болния, за да подобри състоянието си.

Рискът от самоубийство при хора с афективно разстройство е от 2 до 15%, в зависимост от тежестта на разстройството. Рискът се увеличава допълнително в следните случаи:

1. В началото на лечението, когато психомоторната активност се върне към нормалното, но настроението все още е потиснато.
2. По време на смесени биполярни състояния.
3. От силно безпокойство.
4. При употреба на алкохол и наркотици.
5. Нарушен ритъм на хранене и сън.
6. Тежка тревожност.

Понастоящем няма начини да се предотврати или намали честотата на други разстройства на настроението [афективни разстройства]. Въпреки това, ранната диагностика и лечение може да овладее тежестта на симптомите, да засили нормалното развитие на човека и да подобри качеството на живот на хората с нарушения в настроението.