Други уточнени разстройства на настроението [афективни разстройства] МКБ F38.8

Ежедневието е изпълнено с редуващи се емоции. В някои случаи човек се чувства еуфоричен заради постигнати резултати на работното място или страхотна оценка на тест. Друг ден може да се почувства самотен поради проблеми във взаимоотношенията, финансови проблеми, или защото не се е представил добре по време на работа. Това са нормални колебания в настроението, които идват и си отиват. Когато емоциите започнат да оказва влияние върху ежедневните дейности, в социалните среди, образователните и професионалните отношения, тогава е възможно да се касае за разстройство на настроението.

Нарушенията при други уточнени разстройства на настроението [афективни разстройства] настроението се характеризират със сериозна промяна, която затруднява основните жизнени дейности. Въпреки че са разпознати много различни подтипове, съществуват три основни състояния на разстройства на настроението:

• депресивни
• маниакални
• биполярни

Основното депресивно разстройство се характеризира с цялостно потиснато настроение. Състоянията с повишаване на настроението се характеризират с мания или хипомания. Преходът между депресивно и маниакално настроение е характерно за биполярните разстройства на настроението. В допълнение към вида и подтипа на настроението, тези нарушения също се различават по интензивност и тежест. Например:

• дистимичното разстройство е по-лека форма на голяма депресия
• циклотимичното разстройство се разпознава като подобна, но по-лека форма на биполярното разстройство

Чувствата на негативност при видовете депресия, могат да повлияят на цялостното съществуване на болния. Повечето от тях имат въздействие върху настроението, когнитивните функции, съня, поведението, върху цялостния организъм и тегло. Вероятно болният изпитва още:

• чувства на апатия
• общо недоволство
• загуба на интерес към неща, които преди са били приятни
• промени в настроението
• цялостна тъга

Освен това може да има:

• мисли за самоубийство
• проблеми със съня
• да се чувства прекомерно раздразнителен
• прибягват към социално изолиране
• общо безпокойствие

Симптомите на класическата мания включват:

• говорене с бързи темпове
• прекомерно говорене
• нямат необходимост или се нуждаят от значително по-малко сън от нормалното
• разсейване
• лоша преценка
• импулсивност и вземане на необмислени решения

Симптомите могат да бъдат леки и преходни, но много хора се сблъскват с тежки симптоми, които причиняват големи лични страдания и влошават социалната и професионалната функция.

Поставянето на диагноза, се основава на добро познаване на психологическите и физическите симптоми, които се наблюдават при всички афективни разстройства. Нарушенията в настроението се диагностицират както чрез физически прегледи, така и чрез оценка на психичното здраве. Лекарят трябва изключи всички основни медицински състояния, които водят до влияние върху настроението. Голяма част от болните не са склонни да търсят помощ по този въпрос. Поради това много от тях остават недиагностицирани и приблизително само 20% от диагностицираните получават лечение.

Необходимостта от лечение се определя от тежестта и постоянството на симптомите на други уточнени разстройства на настроението [афективни разстройства] настроението, количеството на свързани с тях увреждания и въздействието върху ежедневието, наличието на съпътстващи депресивни симптоми и други характеристики като добър отговор на или лоша поносимост на предишни лечебни подходи. Изборът на лечение се влияе от характеристиките на пациента, предпочитанията на пациента и лекаря. Има много припокриващи се терапии между различните афективни разстройства като предписване на селективен инхибитор на обратното захващане на серотонин или подлагане на индивидуална когнитивно-поведенческа терапия, но има и важни разлики и поради тази причина е важно да се постави конкретна диагноза.

Може да се наложи да се проведе консултация с психиатър, който да изпише медикаментозна терапия, заедно с психолог, който се фокусира върху психотерапията. Тя ще помогне на болния да се справи с проблеми на работното място или създадено напрежение в семейството. Антидепресантите, антипсихотиците, лекарствата против тревожност и стабилизаторите на настроението оказват благоприятно влияние върху афективни разстройства. В тежки случаи, когато лечението на състоянието не се поддава на приложените до момента подходи, като крайна мярка се преминава към електроконвулсивната терапия.