Мания без психотични симптоми МКБ F30.1

Манията, известна също като маниакален синдром, е състояние на необяснимо повишено емоционално възбуждане и енергийно ниво, както и цялостно активиране на емоциите. Повишеното настроение може да бъде представено от еуфория или раздразнителност. Манията има склонност да се влошава, в даден момент раздразнителността може да бъде по-засилена и да доведе до насилствени наклонности или безпокойство.

Клиничната картина на мания без психотични симптоми включва:

• приповдигнато настроение (еуфорично или раздразнително)
• енергичност
• липса на необходимост от сън
• хиперактивно състояние

Когато хипоманичното състояние се развие, показва конкретната клинична картина. При този вид мания липсват заблуди и халюцинации. Първият пристъп е най-често се появява между 15 и 30 години, но реално може да настъпи във всяка възраст между късното детство и старческа възраст.

Манията е синдром с разнообразни причини. Много случаи на мания се диагностицират на фона на заболявания като биполярно разстройство. Често е и основен симптом на други психиатрични разстройства (шизоафективно разстройство, биполярния тип) и може също да се прояви вторично при разнообразни заболявания, например множествена склероза, дори някои лекарства могат да отключат маниакално състояние, например Prednison, или злоупотреба с вещества като кофеин, кокаин или анаболни стероиди.
Манията е разделена на 3 етапа:

• хипомания (I етап)
• остра мания (II етап)
• делириум мания, делир (III етап)

Маниакалният епизод е обяснен като „период от време, през което болния проявява нехарактерно и необичайно настроение, придружено с увеличаваща се активност на действията или енергия“. Продължителността му е поне 1 седмица и обхваща голяма част от деня, ежедневно. Когато настроението не е причинено от прием на наркотици/медикаменти или медицинско заболяване (като тиреотоксикоза), а причинява очевидни трудности на работното място или в социални отношения, се изисква хоспитализация в болница. Това ще защити както болния, така и хората около него.

За да бъде диагностицирана мания без психотични симптоми, то болният трябва да проявява най-малко 3 признака от следните:

1. Промените в настроението.
2. Внезапни промени в енергията и активността.
3. Многословна реч.
4. Нарушена преценка.
5. Промени в мисловните модели.

Ако болният проявява едновременно с манията и депресия, то тогава се касае за смесен епизод.

Класификационната система на Световната здравна организация определя маниен епизод като такъв, при който настроението е по-високо от реалното положение на човека и може да варира от леко завишено настроение до едва контролирана хиперактивност, непрекъснато говорене, намалена необходимост за сън, затруднено поддържане на вниманието и често болният става по-разсеян. Често се изразяват велики, екстравагантни идеи.

Някои хора, освен останалите симптоми, проявяват и физически като изпотяване и загуба на тегло. В пълна мания често човек се чувства така, сякаш целта и идеите му превъзхождат всичко останало, няма последствия или ако има отрицателни, те биха били минимални. Хипоманията е различна, тъй като може да не причини увреждане на функцията или то да бъде изключително слабо. Връзката на болния с външния свят остава непокътната, въпреки че интензивността на настроенията е повишена. При страдащите от хипомания продължително време, съществува завишен риск да прерасне в мания.

Много прост индикатор за мания без психотични симптоми би бил, ако досегашният депресиран пациент изведнъж стане необичайно енергичен, весел или агресивен. Други, често по-малко очевидни, елементи на манията включват свръхчувствителност, хиперсексуалност, хиперрелигиозност, хиперактивност и импулсивност, чувства се принуден да обяснява думите си, прави грандиозни схеми, а идеите му са свръхреалистични.

В случаите, когато болният не усеща необходимост от сън, очите му изглеждат необичайно „широко отворени“, рядко мигат и могат да допринесат за погрешното впечатление на някои клиницисти, че тези пациенти са под въздействието на стимуланти.

По време на епизода болните могат да проявят и поведение, което е крайно необичайно за характера им. Примерите са разнообразни, например съмнителни бизнес транзакции, множество разходи на пари, рискова сексуална активност, злоупотреба с вещества, хазарт, безразсъдно поведение (неоправдано висока скорост на шофиране), необичайни социални контакти (което се проявява като разговори с непознати). Това поведение може да увеличи стреса в личните взаимоотношения, да доведе до проблеми на работното място и да увеличи риска от нарушения на закона и разправии с органите на реда. Съществува висок риск от импулсивно поведение в дейности, потенциално вредни както за болния, така и за околните.

Преживяването на мания не е никак приятно състояние, а понякога и смущаващо, ако не и плашещо, както за засегнатите лица, така и за близки, приятели и роднини. Тя често може да бъде усложнена и от недостатъчната реална оценка върху страдащия относно периодите на обостряне на характерните симптоми. Пациентите с мания са с грандиозно поведение, обсесивни, импулсивни, раздразнителни, войнствено настроени и често отричат, че с тях се случва нещо нередно.

Преди започване на лечението за мания трябва да се направи щателна диференциална диагноза, за да се изключи друга причина за симптомите. Първоначалното лечение на маниен епизод включва използването на стабилизатор на настроението:

• Valproate
• Carbamazepine
• Литий

Литият е класически стабилизатор на настроението, за да предотврати по-нататъшни манийни и депресивни епизоди. Проучвания установиха, че дългосрочното лечение с литий значително намалява риска от рецидиви с 42%.

Когато настъпи мания без психотични симптоми, лечението е в дългосрочен план и е фокусирано върху профилактиката, за да направи опит за стабилизиране на настроението на болния. Това обикновено се извършва чрез комбинация от фармакотерапия и психотерапия. Вероятността за рецидив е много висока за тези, които са преживели 2 и повече епизода на мания или депресия. Проучванията показват, че разчитането само на медикаменти не е най-ефективният метод за лечение. Високоефективни резултати се постигат, когато се използва комбинация на лекарство с психотерапия, стратегии за обучение на болния и избор на здравословен начин на живот.