Шизоафективно разстройство, смесен тип МКБ F25.2
Шизоафективното разстройство е психично заболяване, което засяга мисли, емоции и действия. Хората с шизоафективно разстройство често изпитват епизоди, които са едновременно психотични и биполярни, поради което много пъти погрешно се диагностицира като биполярно разстройство или шизофрения. Към шизоафективно разстройство, смесен тип, спадат циклична шизофрения и смесена шизофренна с афективна психоза.
Все още не е изяснена точната причина. Нещата, които могат да бъдат фактор, включват:
- Генетика (наследственост): Някой може да наследи шизоафективното разстройство от родителите си. Възможно е да има членове на семейството, които са били диагностицирани с някоя от формите на шизоафективно разстройство.
- Структура на мозъка: Хората с шизофрения и разстройства на настроението може да имат проблеми с мозъчните центрове, които управляват настроението и мисленето. Изследванията показват, че е налице химически дисбаланс и че шизофренията, шизоафективното разстройство и биполярното разстройство имат общи гени.
- Околна среда: Учените смятат, че ситуации като прекарани вирусни инфекции или силно стресиращи моменти могат да окажат роля. Не е ясно на какъв принцип става това.
Човек с шизоафективно разстройство може да изпитва заблуди и халюцинации, както и депресия или мания. Жените и мъжете развиват шизоафективно разстройство с еднаква скорост на развитие, но мъжете обикновено отключват това състояние на по-ранен етап от живота си.
За да се диагностицира човек с шизоафективно разстройство трябва да демонстрира епизод на мания, голяма депресия или комбинация от двете, като същевременно показва признаци на шизофрения.
Има 3 основни вида шизоафективно разстройство:
Биполярен тип
В този вид хората представят както психотични, така и маниакални симптоми в един епизод. През този период има данни за голямо разстройство на настроението — депресия или мания. Симптомите на шизоафективното разстройство на биполярния тип могат да включват чувство на постоянна тъга и умора, параноя, повтарящи се мисли за самоубийство, чуване или виждане на неща, които са нереални, внезапни промени в речта.
Депресивен тип
В този случай, хората показват симптоми на шизофрения и депресия по едно и също време, когато не се чувстват добре. Повечето хора губят мотивацията, концентрацията и виждат забележими промени в съня и хранителните навици. Тези, които страдат от депресия тип шизоафективно разстройство често проявяват силно неспокойствие, неспособност за концентрация, неподходящи емоционални реакции в някои ситуации, странно и объркано мислене.
Маниакален тип
При тази разновидност хората страдат от симптоми на шизофрения и мания едновременно. Повечето хора, засегнати от това разстройство, често се чувстват в приповдигнато настроение, тъй като имат чувство за екстремно физическо и психическо благополучие, прекомерна енергия и въодушевеност. Човек с маниакално шизоафективно разстройство може да бъде крайно приказлив, изключително развълнуван, податлив към импулсивни покупки, преживяват драстични промени в настроението и страдат от безсъние.
Шизоафективно разстройство, смесен тип представлява комбинация от симптоми на мания и депресия едновременно. Симптомите на манията включват повишено или раздразнително настроение, грандиозност (завишено самочувствие), възбуда, рисковано поведение, намалена нужда от сън, лоша концентрация, бърза реч и състезателни мисли. Симптомите на депресия включват липса на настроение, апатия, промени в апетита или тегло, нарушения в съня, промени в двигателната активност, умора, вина или чувство за безполезност и суицидно мислене.
Първоначалната оценка включва изчерпателна история и физически преглед. Въпреки че не съществуват стандартни лабораторни тестове, които потвърждават шизоафективното разстройство, трябва да се проведат тестове, за да се изключи психоза, свързана с или причинена от употребата на вещества, медикаменти, токсини или отрови, хирургически усложнения или други медицински заболявания.
Трябва да се изключи делириум, който може да се различи чрез наличието на визуални халюцинации, остро начало и колебливо поддържане на съзнанието. Изключването на медицински заболявания, свързани с психоза, се извършва чрез използване на кръвни тестове за измерване:
- Тиреостимулиращ хормон за изключване на хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм.
- Основни електролити и серумен калций за изключване на метаболитни нарушения.
- Пълна кръвна картина, за да се изключи системна инфекция или хронично заболяване.
- Серология за изключване на сифилис или HIV инфекция.
Други изследвания, които могат да бъдат извършени, включват:
- ЕЕГ да изключи епилепсия.
- Ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография на главата, за да се изключат мозъчните лезии.
Лечението зависи от това дали болният има симптоми на депресия или биполярно разстройство, заедно със симптомите на шизофрения. Основните лекарства, които лекарите предписват за психотични симптоми като заблуди, халюцинации и разстройва на мисленето, се наричат антипсихотици. Всички антипсихотични лекарства вероятно имат стойност при лечението на шизоафективно разстройство.
Психотерапията е друг метод на лечение. Целта на този тип консултиране е да помогне на човека да научи за заболяването си, да си постави цели и да управлява ежедневните проблеми, свързани с разстройството. Семейната терапия може да помогне на семействата да се справят по-добре и да помогнат на любим човек, който има шизоафективно разстройство.
Хоспитализацията се налага при някои психотичните епизоди, особено ако той е със суицидни идеи или заплашва да нарани околните.
Библиография
http://www.mentalhealthcenter.org/different-types-schizoaffective-disorder/
https://www.webmd.com/schizophrenia/guide/mental-health-schizoaffective-disorder#1
https://en.wikipedia.org/wiki/Schizoaffective_disorder
Коментари към Шизоафективно разстройство, смесен тип МКБ F25.2
Галина Игнатова
Може ли напълно да се излекувам от това заболяване?
Здравейте! Няма лечение за шизоафективно разстройство. Но може да помогне подходяща комбинация от лекарства и други терапии, като психотерапия, арт терапия и др.
Може ли напълно да се излекувам от това заболяване?