Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизмът е често срещано ендокринно разстройство в резултат на дефицит на тиреоиден хормон. Това обикновено е първичен процес, при който щитовидната жлеза не е в състояние да произвежда достатъчно количество тироиден хормон.

Хипотиреоидизмът също може да бъде вторичен - тоест самата щитовидна жлеза е нормална, но тя получава недостатъчно стимулиране поради ниската секреция на тиротропин (тоест тиреостимулиращия хормон от хипофизната жлеза). При третичния хипотиреоидизъм неадекватната секреция на тиреотропин-освобождаващия хормон от хипоталамуса води до недостатъчно освобождаване на тиреостимулиращия хормон, което от своя страна води до неадекватна стимулация на щитовидната жлеза.

В световен мащаб йодният дефицит остава най-важната причина за хипотиреоидизъм. В Съединените щати и в други области с подходящ прием на йод, автоимунната тироидна болест (болест на Хашимото) е най-честата причина. Хипотиреоидизмът може да бъде индуциран от лекарство или по друг ятрогенен начин.

Тирeоидният хормон се изисква за нормалното функциониране на многобройни тъкани в организма. При здрави индивиди щитовидната жлеза секретира предимно тироксин (Т4), който се превръща в трийодотиронин (Т3) в други органи чрез селен-зависимия ензим йодотиронин дейодиназа. Трийодотиронинът се свързва с рецептора на тиреоидния хормон в ядрото на клетките, където стимулира включването на определени гени и производството на специфични протеини. В кръвта почти всички тироидни хормони (99,97%) се свързват с плазмените протеини като тироксин-свързващия глобулин. Само свободният несвързан хормон на щитовидната жлеза е биологично активен. Свръхекспресията на дейодиназа може да доведе до потискащ хипотиреоидизъм.

Щитовидната жлеза е единственият източник на тиреоиден хормон в тялото. Процесът изисква йод и аминокиселината тирозин. Йодът в кръвта се поема от жлезата и се включва в молекулите на тиреоглобулина. Процесът се контролира от тиреостимулиращия хормон, който се отделя от хипофизата. Недостатъчният йод, или не достатъчно количество тиреостимулиращ хормон, може да доведе до понижаване на производството на тиреоидни хормони.

Оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза играе ключова роля за поддържането на нивата на тиреоидния хормон в рамките на нормалните граници. Производството на тиреостимулиращия хормон от предната хипофизна жлеза се стимулира на свой ред от тиротропин-освобождаващия хормон, освободен от хипоталамуса. Производството на тиреостимулиращия хормон и тиротропин- освобождаващия хормон се понижава от тироксина чрез процес на отрицателна обратна връзка. Не достатъчно количество тиротропин-освобождаващ хормон, което е необичайно, може да доведе до недостатъчно количество тиреостимулиращ хормон и по този начин до недостатъчно производство на хормони на щитовидната жлеза.

Бременността води до значителни промени във физиологията на тиреоидния хормон. Жлезите се увеличават с 10%, производството на тироксин се увеличава с 50% и се увеличават изискванията за йод. Много жени имат нормална функция на щитовидната жлеза, но имат имунологични доказателства за автоимунност на щитовидната жлеза (както се доказва от автоантитела) или имат недостиг на йод и развиват доказателства за хипотиреоидизъм преди или след раждането.

Хистологично при хипотиреоидизъм се наблюдават хиперпластични фоликули, някои с папиларно сгъване. Фоликулните клетки варират от кубовидни до колониални с чиста цитоплазма и кръгли ядра. Има незначителен колоиден материал. Може да има лимфоцитен инфилтрат.

Ако хипотиреоидизмът е причинен от болестта на Хашимото, това води до намаляване на запасите от йод в организма, увеличаване на йодния обмен и дефектна организация. Хроничното възпаление на жлезата причинява прогресивно разрушаване на функционалната тъкан с широко разпространение на инфилтрация от лимфоцити и плазмени клетки с аномалии на епителната клетка. С течение на времето гъстата фиброза и атрофичните тироидни фоликули заменят първоначалната лимфоцитна хиперплазия и вакуоли.