Циклотимия МКБ F34.0

Циклотимия, известна също като циклотимично разстройство, е психично разстройство, което включва периоди със симптоми на депресия и периоди на симптоми на хипомания. Те трябва да продължат повече от 1 или 2 години.

Повечето хора са чували за биполярно разстройство, при което болните изпитват циклично настроение на мания и депресия. Циклотимия е рядко разстройство на настроението, което има сходни характеристики с биполярното, но в по-лека и по-хронична форма. По време на върховете на настроението, то се повишава за известно време, преди да се върнете към изходното си ниво. По време на другия етап, болният се чувства леко депресиран. Между двете състояния, човек е в обичайно насторние.

Циклотимията може да увеличи шансовете за развитие на биполярно разстройство. Оценките варират в широки граници от 15% до 50% повишен риск за диагностициране на биполярно разстройство при страдащи от циклотимия. Смята се, че 0,7% от хората развиват това заболяване в някакъв момент от живота си. Началото е обикновено в края на детството до ранната зряла възраст.

Смята се, че степента на поява на циклотимия в общата популация е между 0,4% до 1%, като тя се отнася еднакво за мъжете и жените. Жените обаче са по-склонни да търсят лечение. Когато типичното начало на нарушението настъпва по време на юношеството, то в този период е трудно да се идентифицира. Рискът за дефицит на вниманието, хиперактивност, злоупотреба с вещества и нарушения на съня е повишен сред лица, страдащи от циклотимично разстройство.

През 1883 г. Karl Ludvig идентифицира заболяване, характеризиращо се с повтарящи се цикли на настроение. Разстройството съдържа както меланхолични, така и манийни епизоди, които се проявяват в по-лека форма, отколкото при биполярно разстройство. На това състояние е поставено името "циклотимия" от Ludvig и неговия ученик Heker. Ludvig е признат за водещ хипнотерапевт и психотерапевт от времето си. Също така е първият, който признава, че хората с циклотимия често не търсят помощ за заболяването поради леките си симптоми.
Подобно на повечето психични разстройства, точната причина за циклотимия е неизвестна. Въпреки това, генетичният компонент е от значение. За циклотимия, голяма депресия и биполярни разстройства на настроението, семейната история показва по-голям риск за отключването им. Проучвания на близнаци показват, че рискът от развитие на циклотимия е 2-3 пъти по-висок, ако единият близнак е диагностициран с това разстройство, което сочи за значението на генетичен компонент.

Факторите на околната среда също са вероятно допринасящи. Някои житейски събития могат да увеличат шансовете. За такива се приемат травматични преживявания и продължителни периоди на стрес.

За да бъде поставена такава диагноза, то човек трябва да отговарят на следните условия:

1. Многократни периоди на хипоманични симптоми, които не отговарят на критериите за хипоманиен епизод и многократни периоди на депресивни симптоми, които не отговарят на критериите за голям депресивен епизод за период от най-малко 2 години.
2. По време на 2-годишната (1 г. за деца и юноши) времева рамка, симптомите на хипомания и депресия са били налице поне половината от времето, с не повече от два последователни месеца, в които не са имали симптоми.
3. Никога не са изпълнени критериите за голям депресивен епизод, маниен епизод или хипоманиен епизод.
4. Други психични разстройства (например шизоафективно разстройство, шизофрения, халюцинации) са определяни като допринасящ фактор за хипоманични и депресивни симптоми.
5. Хипоманични и депресивните симптоми не са свързани с лекарства, злоупотреба с вещества или други медицински състояния.
6. Хипоманичните и депресивни симптоми причиняват значителни смущения в социалните, професионалните или други функционални области.

Депресивните признаци и симптоми при циклотимия могат да включват следното:

• чувства на тъга, празнота и безнадеждност
• раздразнителност
• нарушения на съня — спящи много повече или много по-малко от обикновено
• безпокойство
• чувства за безполезност и вина
• умора
• проблеми с концентрацията
• самоубийствени мисли
• загуба на интерес към дейностите, считани за приятни
• промените в теглото — поради яденето на много повече или по-малко от обикновено
• липса на мотивация
• нарушени способности за преценка, планиране или решаване на проблеми
• липса на самочувствие
• песимизъм
• самота
• социално изолиране

Циклотимията често не се забелязва от засегнатите хора или медицински специалисти, поради привидно леките си симптоми. Поради разногласия и погрешни схващания сред здравните специалисти и специалистите в областта на психичното здраве, циклотимията често се диагностицира като неуточнено биполярно разстройство. Леките манийни епизоди се интерпретират като част от личността на човека.
Медикаменти и психотерапия са общите възможности за лечение, предписани на пациенти, живеещи с циклотимия. Лечението обикновено е хроничен процес през целия живот, с цел да се намалят депресивните и хипоманични симптоми, както и да се намали риска от развитие на биполярно разстройство.

В момента няма доказани лекарства, които могат ефективно да излекуват циклотимията, въпреки че съществуват някои често използвани, за които се знае, че лекуват биполярно разстройство. Те успешно облекчават симптомите и намалят честотата им. Сред тях се включват използването на антиконвулсанти и атипични антипсихотици — като литий и Quetiapine. Антидепресантите не са показали ефективност при лечението на циклотимия.

Необходими са повече изследвания за успеха от психотерапията. Има някои от общите методи, използвани за лечение на биполярно разстройство, които се прилагат и при лечението на циклотимия, включително:

1. Когнитивно поведенческа терапия — фокус върху промяната на негативни мисли и вярвания в положителни, техники за управление на стреса.
2. Диалектична поведенческа терапия — преподава съзнание, толерантност към дистрес и емоционална регулация.
3. Терапия за междуличностния и социален ритъм — фокус върху стабилизирането на ежедневните ритми — особено свързани със съня, събуждането и храненето, рутинните практики са показателни за подпомагане при стабилизирането на настроението.

Ефектите на циклотимия могат да бъдат пагубни за социалните, семейните, работните и личните взаимоотношения. В допълнение, импулсивността, свързана с хипоманийни симптоми, може да доведе до лош избор на живот, правни конфликти и финансови затруднения.

За да се намалят негативните ефекти на циклотимията върху ежедневието, е важно приемането на лекарства да се случва според указанията, без употреба на алкохол с тях, осигуряване на достатъчно сън и почивка.

В допълнение към професионалното лечение, болният може да подпомогне плана за лечение на циклотимия, като следвате няколко стъпки за живот:

1. Приема на лекарствата според указанията. Дори ако се чувства добре, не бива да се поддава на изкушението да пропусне доза от медикамента. Ако бъде спрян, то симптомите на циклотимия вероятно ще се появят отново.
2. Прекратяване употребата на наркотици. Алкохолът и наркотиците могат да предизвикат промени в настроението.
3. Консултация с лекар при прием на други лекарства. Понякога други медикаменти предизвикват периоди със симптоми на циклотимия или могат да попречат на лекарствата, които вече болният.
4. Вписване в дневник. Проследяването на настроенията, ежедневието и значимите житейски събития могат да помогнат на лекаря да разбере ефекта от лечението и да идентифицира модели на мислене и поведение, свързани със симптомите на циклотимия.
5. Редовна физическа активност и упражнения. Умерената, редовна физическа активност може да помогне за стабилно настроение. Това освобождава мозъчни вещества, които ще накарат болния да се чувства добре (ендорфини).
6. Получаване на достатъчно сън. Той е важна част от контрола на настроението. Ако болният има проблеми със съня, лекарят ще го насочи към възможните варианти.