Персистиращи разстройства на настроението [афективни разстройства] МКБ F34

Разстройствата на настроението са проблем, засягащ психичното здраве и емоционалното състояние на човек. Повечето хора се чувстват тъжни или раздразнителни от време на време. Разстройството на настроението е различно. То влияе на ежедневната емоционалност и психика на човек. Почти 1 от 10 души на възраст 18 и повече години развиват заболяване от този вид.

Към персистиращи разстройства на настроението [афективни разстройства] са включени:

1. Циклотимия
2. Дистимия
3. Други персистиращи разстройства на настроението [афективни разстройства]
4. Персистиращо разстройство на настроението [афективно разстройство], неуточнено

Според значително количество проведени проучвания за епидемиология, е доказано, че жените са два пъти по-склонни да развият разстройства на настроението.

Възможно е да има няколко основни фактора, в зависимост от вида на разстройството. Различни генетични, биологични, екологични и други фактори са свързани с нарушения на настроението. Сред тях се включват:

• семейна история за подобно заболяване
• предишна диагноза за вид нарушение на настроението
• психическа травма, стрес или големи промени в живота
• податливост на депресия
• физическо заболяване или употреба на определени лекарства
• промени в мозъчната структура и функция

Симптомите зависят от вида на нарушението на настроението, но могат да се обобщят в:

• чувства на тъга през повечето време или почти всеки ден
• липса на енергия
• мудно поведение
• чувства на безполезност или безнадеждност
• загуба на апетит или склонност към преяждане
• наддаване или загуба на тегло
• загуба на интерес към дейности, които преди са носили удоволствие
• липса на необходимост от сън (безсъние) или прекомерен сън (хиперсомния)
• чести мисли за смърт или самоубийство
• трудност при концентриране или фокусиране

Циклотимия

Циклотимията е разстройство на настроението, подобно на биполярното, но с много по-леки симптоми. По-малко от половината от хората, живеещи с циклотимия, развиват биполярно разстройство. В повечето случаи циклотимията е хронично заболяване, което остава през целия живот. При други обаче отшумява във времето.

Последиците от циклотимията могат да бъдат пагубни за социалните, служебните и личните отношения. В допълнение, импулсивността, свързана с хипоманичните симптоми, може да доведе до лоши решения, правни проблеми и финансови затруднения. Изследванията показват също, че страдащите от циклотимично разстройство, имат по-висок риск от злоупотребите с наркотици и алкохол.

За да се намалят отрицателните ефекти на циклотимията върху ежедневието, е важно приемът на лекарства да става според указанията, не се употребява алкохол или наркотици. Болният проследява настроението си, за да предостави полезна информация на лекаря относно ефективността на лечението. Хората с това заболяване се нуждаят от достатъчно количество сън, здравословна диета и редовни спортни занимания.

Дистимия

Дистимията и голямата депресия имат много общи симптоми, включително потиснато настроение, нарушен сън, липса на енергия и затруднена концентрация. Признаци като липса на апетит, ниско самочувствие и безнадеждност при дистимия, съответстват на по-тежките симптоми на промяна на теглото, прекомерна вина и мисли за смърт или самоубийство при голяма депресия. Голямата депресия може да включва и два симптома, които не се срещат в стандартното определение на дистимия: анхедония (неспособност да се чувства удоволствие) и психомоторни симптоми (главно летаргия или възбуда).

Дистимията е сериозно разстройство. В някои случаи то е по-инвалидизиращо, отколкото голяма депресия. Все пак дистимията е много подобна на основната депресия, че диагностиката е затруднена. Двете заболявания се срещат с еднаква честота. Като се има предвид хроничната му природа, това го прави едно от разстройствата, които най-често се диагностицират от психотерапевтите.

Повече от половината от болните с дистимия в крайна сметка имат епизод на голяма депресия. Много пациенти, които частично се възстановяват от голяма депресия, също имат по-леки симптоми, които продължават с години. Този тип хронична депресия е трудно да се разграничи от дистимията.

Заболяването вероятно има наследствен компонент. Степента на честота на депресията в семейства на хора с дистимия е висока. Стресът, който я отключва, обикновено е хроничен, а не остър. Проучванията показват, че има постепенно начало. В напреднала възраст дистимията е по-вероятно да бъде резултат от медицинско заболяване, когнитивен спад или друг вид страдание. При някои възрастни мъже ниските нива на тестостерон също оказват влияние. Физическата мозъчна травма (сътресение на мозъка и други подобни) в някои случаи имат изненадващи дългосрочни ефекти върху настроението, които често приемат формата на дистимия.

За поставяне на диагнозата, лекар ще извърши физически преглед, с който да изключи физиологични причини за симптоми, като проблем с щитовидната жлеза, други заболявания или недостиг на витамини. Той проучва изцяло медицинска анамнеза на болния, включително за всички лекарства, които прием и дали някой член на семейството е диагностициран с нарушение на настроението. Специалист по психично здраве, като психолог или психиатър, ще проведе интервю или анкета, като задава въпроси за симптомите, навици за сън, хранене и поведение.

Лечението на персистиращи разстройства на настроението [афективни разстройства] ще зависи от конкретното заболяване и симптомите, които са налице. Обикновено терапията включва комбинация от медикаменти и психотерапия (наричана също "разговорна терапия"). Терапевтичните сесии могат да се провеждат от психолог, психиатър или друг здравен специалист.

От медикаментите се използват:
Антидепресанти. Предлагат се много различни лекарства за лечение на депресия и разстройства на настроението. Някои от най-широко използваните лекарства са:

• селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин — те включват Citalopram, Escitalopram, Sertraline, Fluoxetine и Paroxetine;
• инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин – Duloxetine и Venlafaxine също се предписват и са подобни на инхибиторите на обратно захващане на серотонин по своето действие;
• по-старите видове антидепресанти — трицилични антидепресанти, инхибитори на моноаминооксидазата и тетрациклични антидепресанти

Установено е, че различните видове антидепресанти действат еднакво добре, но някои могат да бъдат по-ефективни в зависимост от индивида. Важно е болният да приема медикаментите както са предписани, и да не ги прекъсва, дори ако се чувства по-добре. Възможно е да изисква дългосрочно лечение, стандартно антидепресантите трябва да се приемат, както е предписано в продължение на 4 до 6 седмици, преди да започнат да действат.

Стабилизатори на настроението. Тези лекарства помагат за регулиране на промените в настроението, които се появяват с биполярно разстройство или други разстройства на настроението. Те подобряват нарушената мозъчна дейност. В някои случаи могат да се предписват стабилизатори на настроението заедно с антидепресанти. Някои от най-широко използваните стабилизатори на настроението включват:

• литий
• валпроева киселина
• Lamotrigine
• Carbamazepine
• Oxecarbazepine

Пациентите с афективни разстройства на настроението могат да се възползват от различни видове психотерапия или консултативни сесии. Видовете терапия включват:

1. Когнитивно - поведенческа терапия
2. Междуличностна терапия
3. Терапия с цел помощ за решаване на проблеми
4. Терапия за стимулиране дейността на мозъка

Смята се, че терапиите за стимулация на мозъка действат като водят до промени в химичния състав на мозъка, за който се знае, че е свързан със симптоми на депресия. Има няколко типа терапии за стимулация на мозъка, но най-разпространена е:

• Електроконвулсивна терапия — отдавна се използва за лечение на тежка депресия или биполярно разстройство в случаите, когато медикаментите или психотерапията са били неуспешни. Преди да се направи, пациентът се поставя под обща анестезия и му се прилага мускулен релаксант. Електродите се поставят на определени места по скалпа или челото. Електрически ток се предава през мозъка, за да предизвика припадък. Пациентът се събужда след 5 до 10 минути.

Показано е, че психотерапията е полезен подход за лечение на персистиращи разстройства на настроението [афективни разстройства] и често се използва заедно с медикаментозна или мозъчна стимулация. Леките форми на депресия могат да бъдат лекувани само с психотерапия. Всяка терапия има своята потенциална роля, тъй като всеки пациент с нарушение на настроението е различен.