Персистиращо разстройство на настроението [афективно разстройство], неуточнено МКБ F34.9

Афективните разстройства са категория заболявания, които описват сериозна промяна в настроението. Те представляват психични разстройства, които могат да засегнат всички възрасти.

Персистиращо разстройство на настроението [афективно разстройство], неуточнено засяга деца, тийнейджъри, възрастни. Всеки може да се почувства тъжен или депресиран на моменти. Но симптомите при разстройства на настроението са по-интензивни. Те са значително по-трудни за контролиране, отколкото нормалните чувства на тъга. Някои типове депресия могат да бъдат причислени към тази група, ако не отговарят на критериите за циклотимия или дистимия, или за депресивен епизод с лека или умерена тежест.

Тийнейджърите, които имат родител или друг роднина с разстройство на настроението, притежават по-голям шанс да развият заболяването, но не е задължително това да се случи. Тежките житейски събития и стресът могат да провокират чувството на тъга или депресия, а това затруднява контролирането им. За тежки ситуации се смятат:

• загуба на работа
• развод
• смърт в семейството
• финансови проблеми

Какво причинява дисбаланса в настроението е трудно да се определи. Счита се, че депресията е причинена от комбинация от екологични, психологически, биологични и генетични фактори. Установена теория обяснява, че ключова роля имат невротрансмитерите. Те представляват химически връзки мозъка, дисбалансът, на които, причинява нарушение, което води до депресия.

При всеки човек комбинацията от симптоми е различна. По-трудно се забелязват нарушения в настроението при деца и тийнейджъри. Това е така, защото те невинаги могат да споделят как се чувстват. Тийнейджърите понякога проявяват различни симптоми от тези на възрастни или малки деца. Клиничната картина зависи от възрастта и вида на разстройството на настроението. Най-честите симптоми са:

• чувства на тъга
• чувства на отчаяние, безпомощност или вина
• ниско самочувствие
• чувстват, че не са достатъчно добри
• суицидни мисли и желания
• загуба на интерес към нормални дейности или такива, които веднъж вече са ги зарадвали
• проблеми в отношенията
• проблеми със съня, като безсъние
• промени в апетита или теглото
• липса на енергия
• проблеми с фокусирането върху дадена цел или вземане на решения
• бягство от дома
• чувствителност към неуспех или отхвърляне
• грубост, враждебност или гневно настроение
• лошо представяне в училище или работа
• постоянен гняв
• неразбирателство в семейството или с приятели

Тези симптоми могат да подведат лекаря към диагноза за други състояния или проблеми с психичното здраве. Лечението ще зависи от симптомите, възрастта и общото здравословно състояние на болния. Нарушенията на настроението често могат да се подложат на успешно лечение. То включва монотерапия с един медикамент (невролептици, антидепресанти, стабилизатори на настроението) или комбинирана с лекарства и психотерапия:

1. Когнитивно-повденческа терапия. Помага на болните да променят изкривените си възгледи за себе си и околната среда. Разпознава стресовите фактори и обучава хората как да седят далеч от тях. Също така помага и разяснява как да подобрят взаимоотношенията си.
2. Семейна терапия. Обкръжението играе жизненоважна подкрепяща роля при всяко лечение.

Болните с разстройства на настроението са изложени на риск от други проблеми. Усложнения могат да бъдат:

• злоупотребата с наркотични вещества
• тревожно разстройство
• разрушително поведение
• самоубийствени идеи
• опити за самоубийство

Страничните ефекти на антидепресантите обикновено са леки. Честите нежелани реакции включват:

• сънливост
• замъглено зрение
• запек
• сухота в устата
• възбуда
• гадене
• главоболие

Някои странични ефекти от лекарства, използвани при персистиращо разстройство на настроението [афективно разстройство], неуточнено често отминават в рамките на първите седмици. Сред по-рядко наблюдавани нежелани реакции са:

• загуба на координация
• прекомерна жажда
• често уриниране
• припадъци
• неясна реч
• ускорен пулс
• халюцинации

Повечето от тези странични ефекти могат да бъдат причинени от стабилизатори на настроението като литий. Той обаче е най-надеждното лекарство, използвано за лечение на биполярно разстройство.

Нито едно от лекарствата за лечение на афективни разстройства не води до пристрастяване, но ако болният спре терапията си внезапно, може да изпита симптомите на абстиненция. Освен това рискува да получи рецидив на заболяването си.