Разстройство на настроението [афективно разстройство], неуточнено МКБ F39

Афективните разстройства представляват състояние, което се изразява в значителни промени в настроението на даден човек, водещи до нарушаване на социалните, професионалните и други функции на пациента.

Разстройство на настроението [афективно разстройство], неуточнено е това, при което симптомите могат да попаднат под два или повече от другите видове нарушения на настроението. Въпреки че точните причини не са известни, се смята, че това разстройство на настроението е свързано с химичен дисбаланс в мозъка. Неопределеният му характер е едно от нещата, които затрудняват лекарите при избор на правилен подход за лечение.

Нарушенията в настроението са сред най-честите психични заболявания. По-често са засегнати следните групи от населението:

1. Жени: По-вероятно е жените да бъдат диагностицирани с депресия, дистимично разстройство и други разстройства на настроението, но биполярното афективно разстройство изглежда засяга еднакво мъжете и жените.
2. Младите хора: Нарушенията на настроението могат да засегнат човек по всяко време от живота му, но голяма част от тях започват да изпитват първите симптоми в тийнейджърска възраст и 20-те години. Около 3,5% от децата и 3% до 7% от тийнейджърите са диагностицирани с депресия.
3. Членове на семейството: Ако съществува близък роднина с разстройство на настроението, рискът от появата на такъв се увеличава.
4. Хората, които имат проблеми с употребата на вещества: Някои вещества могат да причинят нарушение на настроението, да предизвикат епизод на мания, депресия или да влошат моментното настроение.
5. Болни с други здравословни и психични проблеми: Хората с дългосрочни здравословни проблеми като рак, СПИН, сърдечна болест или болест на Alzheimer са по-склонни да изпитват разстройства на настроението.

Симптомите на неуточнени разстройства на настроението отразяват симптомите на останалите типове. Някои от по-често срещаните признаци, които могат да се появят са:

• проблеми със съня
• безнадеждност
• липса на самочувствие
• лоши хранителни навици
• умора

Всичко останали симптоми могат да варират поради неуточнения характер на това разстройство на настроението.

Симптомите на депресия включват:

• непреодолими чувства на тъга или скръб
• загуба на интерес за участие в дейности, на които болния се е радвал
• избягване на други хора
• сън повече или по-малко от обикновено
• хранене повече или по-малко от обикновено
• проблеми с концентрацията или вземането на решения
• чувстват се изключително раздразнителни и ядосани
• чувства на вина през цялото време
• мисли за смъртта

Симптомите на мания от своя страна включват:

• прекалено завишено настроение
• чувстват се изключително раздразнителни или ядосани
• оптимизъм за всичко, дори когато околните са настроени песимистично
• взимат бързи решения често, без да ги обмислят
• необмислен разход на пари
• състезателни мисли с много планове
• прилив на енергия
• болният не може да остане неподвижен
• говорят по-бързо от обикновено и хората трудно ги разбират
• не изпитват необходимост от сън
• изключително кратък период на ползотворно внимание

Една от най-големите опасности от разстройство на настроението [афективно разстройство], неуточнено се крие във факта, че няма начин да се класифицира под един от другите основни видове. Поради това може да не се проявят някои специфични симптоми. Друг сериозен рисков е свързан както с депресията, така и с манията – суицидни мисли и действия.

Поставяне на диагнозата се осъществява от специалист след снемане на подробна анамнеза и извършване на щателен преглед и някои тестове. Препоръчва се и разпит на близките и приятелите на болния, които много пъти могат да дадат важна информация относно промяната в настроението му. С помощта на терапия и консултации, ефектите на това заболяване могат да бъдат сведени до минимум.

За лечението на афективни разстройства често се изпозлват антидепресанти, като:

• селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин
• инхибитори на обратното захващане на серотонин норепинефрин
• трициклични антидепресанти

Тъй като може да се наложи болният да продължи лечението си за дълъг период от време, е важно да наблюдава кои лекарства му действат добре и, в идеалния случай, имат малко странични ефекти. Може да се наложи да опита повече от един вид медикаменти, за да намерите това, което работи най-добре в конкретния случай. Възможно е да отнеме няколко седмици или дори повече, за да започне да действа.

Лекарствата трябва да се приемат според инструкциите на лекаря. Ако причиняват нежелани реакции или след няколко седмици все още не дават резултати, това трябва да бъде обсъдено с лекуващия лекар. Приемът на медикаменти не се спира внезапно, защото може да влоши състоянието.

При разстройство на настроението [афективно разстройство], неуточнено са ефективни специфични видове психотерапия, като:

1. Когнитивно-поведенческа терапия – може да помогне на болния да преосмисли поведението си, да структурира ежедневните проблеми и да предложи методи за по-леко приемане на неприятните житейски събития.
2. Психодинамична психотерапия – включва разучаване на нездравословни или неудовлетворителни модели на поведение и мотивации, които болния невинаги осъзнава, а точно те могат да доведат до чувство на депресия и негативни очаквания.
3. Междуличностна терапия – фокусът й е насочен към справяне с текущи проблеми и решаване на междуличностни конфликти.