Биполярно афективно разстройство, неуточнено МКБ F31.9

Неуточненото по друг начин биполярно разстройство е диагноза за биполярно разстройство, която не попада в другите установени подтипове.

Биполярното разстройство е медицинският термин за маниакална депресия или маниакално-депресивно заболяване. Наред с група състояния, наречени депресивни разстройства, тя представлява категория психични заболявания, известни като разстройства на настроението. Докато повечето хора мислят за състоянието като единствен вид, всъщност има 3 отделни форми, известни като:

• биполярно разстройство I 
• биполярно разстройство II
• циклотимия

Хората с биполярно разстройство I периодично изпитват епизоди на необичайно възбудено, енергично състояние, наречено мания, както и епизоди, които съчетават черти на мания с особености на клиничната депресия.

Хората с биполярно разстройство II изпитват депресивни епизоди, които се редуват с ограничена или приглушена форма на мания, наречена хипомания.

Хората с циклотимия изпитват редуващи се периоди на хипомания и сравнително лека депресия, които се появяват в продължение на минимум 2 години.

За биполярно афективно разстройство, неуточнено, се приема всеки случай, когато болният не покрива критериите за биполярно разстройство, но изпитва редуващи се маниакални и депресивни промени в настроението. Епизодите му обаче са твърде кратки, за да отговарят на критериите за биполярно разстройство или дори циклотимия (ако промените в настроението не са толкова тежки).

Симптоми, накланящи мисълта към биполярно разстройство, биват:

1. Текуща възраст 7—17 години, с появата на оплаквания преди 12-годишна възраст.
2. Нехарактерно настроение (по-специално гняв или тъга), присъстващо поне половината от деня, през повечето дни и с достатъчна тежест, за да бъде забелязано от хората в обкръжението на човек (например родители, учители, близки).
3. Безсъние, възбуда, разсеяност, състезателни мисли или множество идеи, прибързана реч.
4. В сравнение останалите, болният проявява значително повишена реактивност към негативни емоционални стимули, което се проявява вербално или поведенчески. Например, реагира на неудовлетвореност с продължителни словесни атаки или агресия към хора и себе си. Подобни ситуации се случват средно поне 3 пъти седмично.

Проявата на конкретни манийни симптоми, е критерий, който изключват диагноза неуточнено биполярно разстройство:

1. Повишено или експанзивно настроение.
2. Грандиозност или завишена самооценка.
3. Епизодично намалена нужда от сън.
4. Симптомите се проявяват в отделни периоди с продължителност повече от 1 ден.
5. Отговаря на критериите за шизофрения, шизоафективно разстройство или посттравматично стресово разстройство.
6. Отговаря на критерии за нарушение след злоупотребата с наркотици през последните 3 месеца.
7. IQ < 70.
8. Симптомите се дължат на директните физиологични ефекти от друго общо медицинско или неврологично състояние.

Биполярното разстройство е трудно за диагностициране. Ако човек прояви само някои симптоми, клиницистът може да постави диагноза неуточнено биполярно разстройство. Тази диагноза е показана още, когато има бърза промяна (в дни) между маниакални и депресивни епизоди и може също да включва повтарящи се епизоди на хипомания. Също така, диагнозата се използва, когато е трудно да се определи дали биполярното разстройство е основното нарушение или е проява на друго общо медицинско състояние, като например злоупотреба с вещества.

Въпреки, че не се поставя конкретна диагноза биполярно разстройство I, II или циклотимия, то болните страдат от биполярно състояние, макар и неуточнено. Всъщност не е рядкост човек, който първоначално е получил тази диагноза, на по-късен етап да бъде насочена конкретно към едно от трите основни нарушения. Това може да се случи, ако лекарите погрешно идентифицират съществуващите симптоми, или по-често, когато засегнатият болен в крайна сметка развие допълнителни симптоми, свързани с биполярното разстройство.

Целта на прегледа е да се откроят очевидните клинични особености и различия на това състояние, тъй като диагнозата определя както лечебния план, така и прогнозата, които ще бъдат съобщени на пациента и близките. За утрочняване на биполярно афективно разстройство, неуточнено, се изследват:

• история на симптомите при пациента
• история на епизодите и реакцията на пациента към лечението
• фамилна анамнеза за психиатрични заболявания
• изчерпателна медицинска история, включително минали прегледи
• лекарства, които пациентът в момента приема

В някои случаи лабораторните изследвания също могат да се окажат полезни. Например тестове на хормони, показващи хипотиреоидизъм. Последното заболяване може да придава лъжлива клинична картина на биполярно разстройство.

Показано е също, че някои образни изследвания помагат да се визуализират всички промени в мозъка, които могат да сочат биполярно разстройство. Такива са:

• ядрено-магнитен резонанс
• компютърна томография
• електроенцефалография

Препоръчват се индивидуални подходи към лечението, обикновено включващи комбинация от стабилизатори на настроението (литий) и нетипични антипсихотици. Психотерапията може да е от полза и трябва да се започне рано.

Хората, които първоначално търсят лечение за симптоми като еуфорична хипомания или проявяват насилие и агресия, почти сигурно е, че ще бъдат лекувани със стабилизатори на настроението, преди да бъде започнато друго лечение. След като неконтролируемият гняв и изблици са овладени, антидепресантите могат да бъдат добавени към терапията им.

Пациенти, които са с прояви на бързо циклично или смесено биполярно разстройство, или имат скорошна злоупотреба с наркотици и пристрастяване към лекарства против тревожност, почти винаги се нуждаят от лечение в болнична обстановка (хоспитализация). В такива случаи комбинираната терапия, която се състои от антидепресанти и стабилизатори на настроението, често е най-ефективната.

Хората с биполярно афективно разстройство, неуточнено представляват предизвикателство, тъй като често се колебаят или отказват да приемат лечение. Някои ще следват процедурата, за да зарадват клинициста. Това обаче рядко трае продължителността на лечението, което затруднява лечението на тази група пациенти.