Други биполярни афективни разстройства МКБ F31.8

Биполярно афективно разстройство е психично заболяване, което протича с депресивни и манийни фази. При някои хора депресията е по-често изразена, при други - манията. Между тях съществуват ремисии - периоди без симптоми.

Към други биполярни афективни разстройства спада биполярното разстройство тип II и неуточнени рецидивиращи манийни епизоди.

При биполярно разстройство тип II повишеното настроение никога не достига мания с пълна сила. По-малко интензивните настроения се наричат хипоманийни епизоди или хипомания.

Хората с биполярно разстройство I изпитват пълна мания - тежко, ненормално повишено настроение с нестабилно поведение. Маниакалните симптоми водят до сериозни смущения в живота, причинявайки редица правни и лични проблеми.

При биполярно разстройство II симптомите на повишено настроение никога не достигат до пълна мания. Хипомания при биполярно II е по-лека форма на повишаване на настроението. Въпреки това, депресивните епизоди на биполярно разстройство II често са по-дълготрайни и могат да бъдат дори по-тежки, отколкото при биполярно разстройство I. Следователно, биполярно разстройство II не е просто "по-лека" цялостна форма на биполярно разстройство.

Човек, засегнат от биполярно разстройство тип II, е имал поне един хипоманиен епизод в живота си. Повечето хора страдат често от епизоди на депресия. Оттук идва и терминът „маниакална депресия“. Между епизодите на хипомания и депресия болните живеят нормално.

На практика всеки може да развие биполярно разстройство II. Повечето засегнати са в тийнейджърска възраст или началото на 20-те, когато симптомите на биполярно разстройство започват за първи път. Почти всички, развили биполярно разстройство II са на възраст преди 50-години. Хората, които имат член на семейството със същото заболяване, са изложени на по-висок риск.

По време на хипоманиен епизод повишеното настроение може да се прояви или като еуфория, или като раздразнителност. Симптомите по време на хипоманийни епизоди включват:

1. Летяща мисъл и прескачане изведнъж от една тема към друга.
2. Преувеличена самоувереност.
3. Бърза и непрекъсната реч.
4. Повишена енергия, с хиперактивност и намалена нужда от сън.
5. Психомоторна възбуда.
6. Непремерено участие в дейности, които имат висок риск за сериозни последици.
7. По-приказливи от обикновено.

Хората, преживяващи хипоманийни епизоди, често изглеждат като "душата на партито". Те се шегуват, да проявяват интензивен интерес към други хора и дейности и заразяват околните с позитивното им настроение.

На пръв поглед не звучи опасно, хипоманията също може да доведе до хаотично и рисковано поведение. Хипоманийните епизоди понякога могат да преминат към пълна мания. Тя засяга способността на човек да функционира (биполярно I разстройство). При мания хората могат да харчат пари, които нямат, да правят опасни сделки, да участват в други импулсивни или рискови ситуации с потенциални опасни последствия.

По-голямата част от хората с биполярно разстройство II прекарват повече време с депресивни, отколкото хипоманийни симптоми. Депресиите могат да се появят много скоро след отшумяване на хипоманията. При някои хора обаче, депресия настъпва на дълго разстояние след хипоманиен период. При част от тях непрекъснато се редуват кратки хипомании и депресии, докато други имат дълги периоди на нормално настроение между самите епизоди. Нелекуван, епизодът на хипомания може да продължи от няколко дни до няколко месеца. Най-често симптомите продължават от седмици до месец-два.

Депресивните епизоди при биполярно разстройство II са подобни на стандартната клинична депресия, изявена с:

• потиснато настроение
• загуба на удоволствие от любими до момента дейности
• понижена енергия и активност
• чувство за вина или безполезност
• значителна загуба на тегло, която не е обвързана с диети
• безсъние или хиперсомния (прекомерен сън)
• намалена способност за мислене и концентрация, нерешителност
• мисли за самоубийство

Депресивните симптоми на биполярно разстройство могат да продължат седмици, месеци или рядко години.

Възможно е хипоманията и депресията да се изявят едновременно, тогава говорим за смесен епизод на други биполярни афективни разстройства. Той се характеризира с различни симптоми:

• раздразнителност
• психическа свръхактивност
• поведенческа свръхактивност
• еуфория

Хипоманията често се маскира като необяснимо щастие и необичаен оптимизъм. Когато хипоманията не причинява рисково поведение, тя често може да остане незабелязана и следователно — нелекувана. Това е в контраст с пълната мания, която по дефиниция създава проблеми във функционирането и изисква лечение с медикаменти, дори хоспитализация.

Биполярно разстройство II понякога трудно се идентифицира и често се поставя грешна диагноза като основно депресивно разстройство, тъй като симптомите на хипоманийните периоди са леки и остават незабелязани.

При диагностициране на биполярно разстройство II лекарят прави цялостен преглед и може да назначи някои кръвни и образни изследвания, за да изключи органични причини за симптомите. Ако не открие такива, той може да направи психиатрична оценка или да насочи човека към психиатър за допълнително мнение.

Хората с биполярно разстройство II могат да приемат лекарства като превантивна мярка, които да контролират настроенията им в дългосрочен план. Те предотвратяват негативните последици от хипоманията, а също така спомагат за предотвратяване на епизодите на депресия.

Първи ред медикаменти за употреба са стабилизатори на настроението, включващи:

1. Литий. Той е високоефективен при контролиране на промените в настроението (особено мания). Литият се използва повече от 60 години за лечение на биполярно разстройство. Понякога може да отнеме седмици, за да заработи напълно, което го прави по-добро решение за дългосрочно лечение, отколкото за остри хипоманийни епизоди. Кръвните нива на литий и други лабораторни показатели, изразяващи функционирането на бъбреците и щитовидната жлеза, трябва периодично да се проследяват, за да бъдат избегнати странични ефекти.
2. Carbamazepine. Това лекарство се използва за лечение на мания от 70-те години. Притежава обаче по-слаби свойства. Периодично са необходими кръвни тестове за проследяване работата на черния дроб и броя на белите кръвни клетки.
3. Lamotrigine. Използва се като поддържащо лечение при възрастни с биполярно разстройство. Установено е, че забавя появата на депресивни, манийни и хипоманийни епизоди.
4. Valproate. Действието на това лекарство се изразява в регулиране на настроенията. Той има по-бързо начало на действие от лития.

Втори вид медикаменти са антипсихотиците. По дефиниция хипоманните епизоди не включват психоза и не пречат на функционирането. Антипсихотични лекарства са:

• Aripiprazole
• Quetiapine
• Asenapine
• Olanzapine
• Risperidone
• Ziprasidone

Те се използват главно за депресията при биполярно разстройство тип II.
Трети вид медикаменти са бензодиазепините. Този клас лекарства включва:

• Alprazolam
• Diazepam
• Lorazepam

Обикновено се наричат транквиланти. Те се използват за краткосрочен контрол на остри симптоми, свързани с хипомания, като безсъние или възбуда.

Четвърти вид медикаменти са антидепресантите:

Антидепресанти като Fluoxetine, Paroxetine, Sertraline също понякога се използват при депресия на биполярно разстройство тип II и се смята, че има по-малка вероятност да причинят или влошат хипоманията, отколкото е при биполярното разстройство I.

Психотерапията, като когнитивно-поведенческа терапия, също може да помогне. Тъй като биполярното разстройство II обикновено включва повтарящи се епизоди, за профилактика на рецидивите често се препоръчва продължително лечение с лекарства.

Възможно е да се намали рискът от развитие на бъдещи епизоди на хипомания или депресия, след като се развие биполярно разстройство. Редовните терапевтични посещения при психолог или социален работник, в комбинация с лекарства, могат да помогнат за стабилизиране на настроението при други биполярни афективни разстройства. Това намалява количеството хоспитализации и подобрява общото състояние на болния. Психотерапията може да помогне на хората да разпознаят по-добре предупредителните признаци на развиващ се рецидив, преди да започне, а също така може да помогне за стриктното приемане на предписаните лекарства.

Има данни, които сочат, че биполярното разстройство тип II има изявен хроничен ход, в сравнение с биполярно разстройство I. Този постоянен ход на заболяването води до повишен риск от самоубийство и повече хипоманийни и големи депресивни епизоди с по-кратки периоди на ремисия между епизодите. Естественият ход на биполярно разстройство II, когато не се лекува, води до това, пациентите да прекарват по-голямата част от живота си в неразположение, като голяма част от страданията им са свързани с депресия. Задълбочаващата се депресия води до лични страдания и психически увреждания.