Електрокардиограма (ЕКГ)

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Електрокардиографията (ЕКГ) е изследване, с помощта на което се определя електрическата активност на сърцето. Електрическата система на сърцето предизвиква съкращение на сърдечния мускул и изтласкване на кръв от сърцето към белите дробове и останалата част от тялото.

С помощта на електрокардиографията електрическата активност на сърцето, чрез електроди, поставени на повърхността на тялото, се прехвърля върху хартиен носител (електрокардиограма). Неравностите, които се виждат, се наричат вълни и зъбци, а между тях има различни интервали.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

ЕКГ e едно от най-честите изследвания в рутинната клинична практика. Изследването е неинвазивно, информативно и лесно за изпълнение. Най-често ЕКГ се прави в някой от следните случаи:

• При профилактични прегледи
• Сърцебиене - чувство за ускорена сърдечна дейност
• Прескачане на сърцето (екстрасистоли) – болните често го описват като чувство на временно спиране, замиране или усещане на внезапен силен сърдечен удар
• Притъмняване пред очите, световъртеж, внезапна обща слабост, бледост и изпотяване
• Пристъпи на краткотрайна загуба на съзнание (синкоп) и гърчове
• Отделяне на по-голямо количество светла, бистра урина след пристъпи от сърцебиене
• Тежест или болки в сърдечната област - гръдната болка би могла да се дължи на инфаркт на миокарда, възпаление на торбичката на сърцето (перикард), стенокардия (гръдна жаба).
• Повишено артерилно налягане
• Да се провери ефекта от проведеното лечение или дали има поява на странични реакции.
• При пациенти с поставен пейсмейкър дали работи нормално работи нормално.
• Оценка състоянието на сърцето при наличие на някои заболявания – хипертония, висок холестерол, захарен диабет, тютюнопушене.

Изображение: www.freepik.com

Електрокардиографията се използва за разпознаване на ритъмни и проводни нарушения и за диагностициране и локализиране на хипертрофия на миокарда, исхемия или миокарден инфаркт. Може да бъде информативна за електролитен дисбаланс и лекарствена токсичност.

В помощ на диагностиката освен стандартната 12-канална ЕКГ могат да се направят и:

• Работна (стрес) ЕКГ проба - чрез записване на ЕКГ по време на прогресивно увеличаващо се натоварване (на бягаща пътека или колело), могат да се установят провокирани от натоварването аритмии или исхемия. Работната проба се използва за потвърждаване на клиничната диагноза исхемична болест на сърцето, но е полезна за определяне на риска при пациенти с коронарна болест.
• Амбулаторната ЕКГ (Холтер мониториране) - представлява продължителен запис на електричната работа на сърцето, чрез електроди, които се прикачат към портативен рекордер. Тази техника е полезна за откриване на преходни епизоди от аритмия или исхемия, които рядко могат да се регистрират по време на краткия запис на ЕКГ.

Необходима ли е предварителна подготовка

Не е необходима специална предварителна подготовка. Важно е да съобщите на лекаря за всички лекарства, които приемате (независимо по рецепта или не), защото някои медикаменти могат да повлияят на резултата от изследването.

Преди изследването трябва да се въздържате от обилно хранене, пушене, прием на алкохол, наркотици. Желателно е да се избягва тежката физическа работа.

Електрокардиографията се прави на разсъблечен до кръста пациент. Необходимо е също така да се свалят чорапите.

Непосредствено преди изследването трябва да се отстранят бижутата от шията и китките.

Ако имате каквито и да е въпроси за това как да се подготвите за изследването, какви са рисковете или какво означават получените резултати се обърнете към Вашия лекар.

Метод на провеждане на изследването

ЕКГ може да бъде проведена като част от рутинните изследвания при личния лекар или по време на болнично лечение. ЕКГ апаратите са леснопреносими и това позволява изследването да бъде направено на много места. Изследването отнема 5 до 10 минути. Получените резултати се анализират (интерпретират) от лекар.
По време на болничен престой дейността на сърцето може да бъде продължително и непрекъснато мониторирана.

По време на теста пациентът заема легнало положение, да лежи неподвижно и да дишате спокойно. Не трябва да говори и да се движи.

Колаж: www.freepik.com

Медицинският специалист поставя електроди на определени места на ръцете, краката и гърдите. За да се осигури по-добър контакт с кожата и по този начин да се подобри проводимостта на електрическите импулси, се използва специален гел. В някои случаи се налага тези места да бъдат обръснати и почистени, за да се осигури по-добър контакт с кожата.

При регистриране на ЕКГ апаратът отчита потенциалната разлика между две точки от човешкото тяло, усилва тази разлика около 500 пъти и я изписва върху милиметровата хартия .

Стандартната ЕКГ включва 12 отвеждания – 6 периферни от крайниците и 6 от прекордиалната област.

Периферните отвеждания от крайниците са:

• Три двуполюстни (биполярни) отвеждания – регистрират електрически потенциал (разликата между потенциалите) на две точки, съответно от два крайника. Те се отбелязват с римските цифри І, ІІ и ІІІ и са известни като стандартни или отвеждания на Айнтхофен.

1. І отвеждане е между дясна ръка (- електрод) и лява ръка (+ електрод);
2. ІІ отвеждане – между дясна ръка (- електрод) и ляв крак (+ електрод);
3. ІІІ отвеждане – между лява ръка (- електрод) и ляв крак (+ електрод)

Изображение: www.freepik.com

• Три еднополюсни (униполярни) отвеждания – регистрират електрически потенциал (потенциалната разлика) между една точка от тялото, съответно от един крайник и сумата от останалите електроди. Те се отбелязват с три букви:

1. aVR – отвеждане от дясна ръка (R- от right – дясно)
2. aVL – отвеждане от лява ръка (L- от left – ляво)
3. aVF – отвеждане от левия крак (F- от foot – крак)

Прекордиалните (гръдни) отвеждания  са еднополюстни отвеждания и се отбелязват с буквата V и арабските цифри от 1 до 6 (V1; V2; V3; V4; V5 и V6). 

1. V1 (червен електрод) – се поставя в ІV дясно междуребрие до гръдната кост
2. V2 (жълт електрод) – в ІV ляво междуребрие до гръдната кост
3. V3 (зелен електрод) – между V2 и V4
4. V4 (кафяв електрод) – в V ляво междуребрие по медиоклавикуларната линия
5. V5 (черен електрод) – в V ляво междуребрие по предна аксиларна линия
6. V6 (лилав електрод) – в V ляво междуребрие по средна аксиларна линия
7. V1, V2 и V3 носят цветовете на светофара – червено, жълто и зелен

V1, V2 и V3 носят цветовете на светофара – червено, жълто и зелен

Какво ще усещате по време на изследването

По време на ЕКГ няма да усещате болка. Може да усещате студенина от електродите или лек дискомфорт при отстраняването им.

Има ли рискове от провеждането на изследването

Електрокардиографията е абсолютно безвредно изследване и не съществуват противопоказания за извършване на изследването.

Електродите служат за провеждане на електрическата активност от сърцето към апарат, който ги трансформира на хартиен носител в изображение. При провеждането на изследването не преминава електрически ток през тялото и не съществува опасност от електрически шок.

Резултати от проведеното изследване

Лекарят, който интерпретира резултатите, анализира размера на вълните и зъбците на електрокардиограмата, тяхното групиране и вид, както и интервалите между тях.

Нормални стойности:

Нормалната ЕКГ се състои от следните елементи:

Р-вълна – израз на възбуждението (деполяризацията) на предсърдията

QRS-комплекс - израз на възбуждението (деполяризацията) на камерите

ST-сегмент – израз на тотална деполяризация на камерите

Т-вълна - израз на възтановявянето (реполяризацията) на камерите

U-вълна – с ненапълно изяснен произход, която не винаги се вижда и е след Т-вълнатa

При нормална електрокардиограма:

• Сърдечният ритъм е правилен (регулярен);

• Сърдечната честота е от 60 до 100 удара в минута.

Отклонения от нормата:

При отклонение в електрокардиограмата:

• Сърдечната честота е < 60 удара в минута или > 100 удара в минута;

• Сърдечния ритъм е аритмичен (неправилен, нерегулярен).

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които биха могли да възпрепятстват изследването или могат да повлияят на резултатите от този тест, включват:

• Неправилно закрепване на електродите
• Неспокойни пациенти или такива с гръдна травма
• Движение или говорене на пациента по време на изследването
• Ако изследваният е извършвал физически упражнения преди теста
• Нервно напрежение

Заглавно изображение: www.freepik.com