Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - хипоманиен МКБ F31.0

Биполярното разстройство е психично заболяване, което причинява екстремни промени в настроението, включващи емоционална еуфория под формата на мания или хипомания и спадове проявени с депресия.

При биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – хипоманиен, пациентът е хипоманиен понастоящем и е имал поне един друг афективен епизод (хипоманиен, маниен, депресивен или смесен) в миналото.

Хипоманийният епизод е отчетлив период на постоянно повишено, експанзивно или раздразнително настроение, продължаващо най-малко 4 дни. Специфичните характеристики варират от човек на човек като проявяват различна интензивност.

Хипоманичните епизоди имат същите симптоми като маниакалните с 2 важни разлики:

1. Нарушенията в настроението обикновено не са достатъчно силни, за да предизвикат проблеми с личността на човека, работата или комуникацията с други хора.
2. По време на епизода няма никакви психотични черти.

Хипоманията може да се прояви с голямо разнообразие от поведенчески симптоми, които варират в широки граници. Примери за хипоманично поведение и характерните му особености включват:

• Хиперсексуалност, която може да е свързана с необичайни изисквания към партньора.
• Необичайна раздразнителност, вълнение, враждебност или агресия.
• Неподходящо поведение, като например груби забележки към околните по време на вечеря.
• Безразсъдни разходи, като купуване кола, която болния не може да си позволи.
• Неприлично поведение или неподходящо облекло.
• Говорят толкова бързо, че е трудно за другите да следват казаното.
• Докато говорят прескачат от една тема към съвсем друга, без да има логическа връзка между тях.

Настроението, физическата активност и поведението, които съпътстват хипоманията, са ясно различими от нормалното, ежедневно състояние и са добре забележими от хората около болния.

По време на периода на нарушение на настроението, се проявяват 3 (или повече) от следните симптоми (ако настроението е само раздразнително, те трябва да бъдат поне 4) и присъстват в значителна степен:

1. Намалена нужда от сън, без да се чувства умора.
2. Необичайна приказливост.
3. Сблъсък на множество идеи или усещане, че мислите се състезават.
4. Лесно се разсейват.
5. Несигурност или безпокойство, определяни също като психомоторна възбуда.
6. Грандиозни мисли, които са представени от нереалистични виждания за собствените сили, таланти или способности.
7. Необичайно рисково участие в дейности, свързани с висок потенциал за отрицателни последици, като например изразходване на средства под вида на неоправдани инвестиции, хазарт.

Хипоманичните пациенти се чувстват необичайно добре и енергични. Тяхната способност да работят и да бъдат креативни в някои случаи наистина се увеличава.

В диференциална диагноза, симптомите на психоза, като халюцинации и заблуди, изключват възможността за хипоманиен епизод. Освен това, симптомите, които са толкова тежки, че значително пречат на ежедневното функциониране или изискват хоспитализация, също изключват хипоманията като възможна диагноза.

Няма нито един тест, който окончателно да поставя диагноза хипоманиен епизод. Затова здравните клиницисти диагностицират един от тези епизоди на настроението, като лекарите събират изчерпателна медицинска, семейна и психическа информация, за да се изключи наличието на други състояния. Извършва се физикален преглед на болния. Медицинският преглед обикновено включва лабораторни тестове, за да се оцени общото здраве на човека и да се проучи дали има минали или съществуващи други психични здравни симптоми като депресия, тревожност или психотични признаци (например заблуди или халюцинации).

Наблюдаваните симптоми на биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – хипоманиен не трябва да се дължат на употребата или злоупотребата с наркотични вещества (например алкохол, наркотици, лекарства) или на общото медицинско състояние (например хипертиреоидизъм или диабет).

Дори при липса на психоза и нестабилни настроения, хипоманията може да има сериозни дългосрочни последици. Хиперсексуалността може да разруши взаимоотношения и създава риск относно инфекции, предавани по полов път. Необмислените разходи могат да доведат до тежки финансови затруднения. Неподходящото поведение пък в някои случаи е причина за уволнение от работа или отчуждаване на близките.

Важно е да се има предвид, че един хипоманиен епизод е свързан със значителна промяна във функционирането, която не е характерна за човека. Например, болният може да бъде далеч по-продуктивен или общителен, отколкото обикновено. Тази промяна във функционирането и в настроението не е фина – промяната е пряко забележима от други (обикновено приятели или близки в семейството) по време на хипоманията.

Употребата на лекарства, наречени стабилизатори на настроението, е избор от първи ред и най-ефективен начин за лечение на хипомания. Възможните лечебни средства включват:

1. Литий, той естабилизатор на настроението с ефекти на антидепресанти.
2. Валпроева киселина, антиконвулсант.
3. Бензодиазепини, лекарства против тревожност.
4. Антипсихотици, които намалят симптомите на хипомания, докато литият или валпроевата киселина окажат пълен ефект.
5. Психотерапията е важна част от подпомагането на хората с хипомания да постигнат възможно най-високо ниво на функциониране.

Освен това има холистични подходи, които могат да помогнат, включително:

• здравословно хранене
• упражнения ежедневно
• осигуряване на 7-8 часа сън всяка нощ
• избягване приема на стимуланти, които имат възможност да действат неблагоприятно, такива са кофеин, захар и силно населени, претъпкани социални среди

Човек с хипомания е в състояние да продължи да работи както обикновено. Семейството и приятелите могат да забележат, че той действа по различен начин, дори ако болният не го осъзнава.

Прогнозата за биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – хипоманиен е продиктувана от това, че болните са склонни да изявят епизоди на някакъв проблем с настроението в 60% от времето. Въпреки това, епизодите често могат да бъдат добре контролирани чрез комбинация от психотерапия и медикаментозно лечение. Има редица потенциални усложнения от тези проблеми с настроението, особено ако не се лекуват. Рискът от самоубийство е 60 пъти по-висок при хора, които са имали мания или хипомания в сравнение с общата популация.