АНТИДЕПРЕСАНТИ (ANTIDEPRESSANTS) | ATC N06A

Антидепресантите са група лекарствени препарати, които се използват за лечение на депресивни състояния. Депресивното състояние е афективно подтикова и асоциативна затрудненост. Изразява се видимо, обратно на манийната възбудимост с психомоторна потиснатост. За заболяването е характерно повтарящо се фазово протичане. Депресивното разстройство има различни степени на изразеност - от лека дистимия (потиснато настроение) до разгърнато психотично афективно състояние с емоционална и подтикова потиснатост и мисловни разстройства - забавено мислене и депресивни налудности (за малоценност, вина и пр.). Характерни особености са липса на удоволствие от живота, трудно вземане на решение, затруднение депресивно болният да посочи "нещо, към което все още да проявява интерес", склонност към мрачни размишления, убеденост, а у част от болните и липса на енергия, проблеми със съня. Депресивната потиснатост се лекува с антидепресанти.

При депресията се разкрива т.нар. синдром на дефицит на 5-хидрокситриптамина. При този синдром се наблюдават депресивни разстройства, тревожност, разстройства на съня, разстройства на жаждата и апетита, агресия и авторегресия, обсесивно-компулсивни соматоформи, вегетативни дисфункции, психосоматични разстройства, хронична болка, деменция.

Прилагането на антидепресантите скъсява фазите на депресията. Депресивното настроение изчезва няколко дни след началото на лечението. То трябва да продължи 2-3 месеца до 3 години, в зависимост от характера на депресията. Прилагането на антидепресанти е от особено важно значение за профилактиката на самоубийствата, към които депресивните пациенти са склонни.