Специфични разстройства на личността МКБ F60

Личностните разстройства са клас психични разстройства, характеризиращи се с трайни дезадаптивни модели на поведение, познание и вътрешен опит. Следователно личностните разстройства се определят от преживявания и поведение, които се различават от социалните норми и очаквания. Личността се формира през детството, оформена чрез взаимодействие на:

1. Гени. Определени черти на личността могат да бъдат предадени от родители чрез наследствени фактори. Тези черти понякога оформят темперамент.
2. Околна среда. Това включва обкръжението, в което болните са израснали, събития, които са се случвали, връзки с членове на семейството и други.

Специфични разстройства на личността представляват съвкупност от емоционални и поведенчески отклонения, в основата, на които лежи дисхармония и неуравновесеност. Те се появяват за първи път в детската или юношеската възраст и продължават през целия живот.

Прието е, че разстройствата на личността са причинени от комбинация от споменатите генетични механизми и влияния на околната среда. Гените могат да направят хората уязвими към развитието на личностно разстройство, а житейска ситуация може да предизвика действителното отключване на заболяването.

Въпреки че точната причина за личностните разстройства не е известна, изглежда, че някои фактори увеличават риска от развитие, включително:

• Фамилна анамнеза за личностни разстройства или други психични заболявания.
• Нестабилен или хаотичен семеен живот през детството.
• Диагностицирано нарушение в поведението през детството.
• Вариации в химичния баланс и структурата на мозъка.

Към специфични разстройства на личността се включват:

1. Параноидно разстройство на личността
2. Шизоидно разстройство на личността
3. Диссоциално разстройство на личността
4. Емоционално нестабилна личност
5. Хистерично разстройство на личността
6. Ананкастно разстройство на личността
7. Тревожна [избягваща контакти] личност
8. Зависима личност
9. Други специфични разстройства на личността
10. Разстройство на личността, неуточнено

Параноидно разстройство на личността

• Проникващо недоверие и подозрителност към другите и техните мотиви.
• Неоправдано вярване, че другите се опитват да навредят или измамят болния.
• Неоправдано подозрение за лоялността на близки.
• Трудно се доверявате на другите поради необоснован страх, че ще използват информацията срещу тях.
• Възприемане на невинни забележки или ситуации като лична обида и нападение.
• Гневна или враждебна реакция.
• Неоправдано, повтарящо се подозрение, че партньорът му изневерява.

Шизоидно разстройство на личността

• Липса на интерес към социални или лични отношения, предпочитат да бъдат сами.
• Ограничение в емоционалността.
• Невъзможност да се насладят на повечето дейности.
• Невъзможност за осъществяване на социални контакти.
• Проява на студено или безразлично поведение към другите.

Диссоциално разстройство на личността

• Пренебрегване на нуждите или чувствата на другите.
• Лъжи, кражби, използване на псевдоними и измамно поведение.
• Повтарящи се проблеми със закона.
• Агресивно, често насилствено поведение.
• Несъобразяване на мерките за безопасност на себе си или околните.
• Импулсивно поведение.
• Постоянни безотговорни действия.

Емоционално нестабилна личност

С този термин се обясняват дългосрочни проблеми в контрола на чувствата и вътрешното напрежение, които се изразяват в:

• междуличностни отношения – болните са конфликтни и нестабилни
• самонараняване, изразено чувство на напрежение и тревожност
• усещания за вътрешна празнота

Тъй като тези симптоми често са дългосрочни и се появяват за първи път около 20-годишна възраст, днес се говори за личностно разстройство.

Хистерично разстройство на личността

• Постоянно търсене на внимание.
• Прекалено емоционална или драматична личност, за да спечели внимание.
• Говори драматично с мнение, което не подлежи на промяна, но малко факти го подкрепят.
• Лесно се влияе от другите.
• Бързо променящи се емоции.
• Прекомерна загриженост за външния вид.

Ананкастно разстройство на личността

• Изпитват нужда да поддържат всичко в определен ред и под контрол.
• Задават си нереално високи изисквания.
• Мислят, че техният начин е най-добрият по който може да се изпълни задача.
• Притесняват се, когато има възможност да направят грешка.
• Ако нещата не вървят по план, преувеличават в негативните си очаквания.
• Не желаят да харчат пари за себе си или другите.
• Имат тенденция да се вкопчват в предмети без обективна стойност.

Тревожна [избягваща контакти] личност

• Избягват работата или социалните дейности, при които се очаква да комуникират с хора.
• Очакват неодобрение, критика и са много чувствителни към такъв тип поведение.
• Непрекъснато се притесняват, че ще бъдат отхвърлени.
• Притесняват се да бъдат осмивани или засрамени от околните.
• Избягват връзки, приятелства и интимност, защото се страхуват от отхвърляне.
• Чувстват се самотни и отхвърлени.

Зависима личност

Симптомите на зависимо разстройство на личността включват преди всичко дългогодишна нужда от грижи и страх болният да не бъде изоставен или отделен от важни личности в живота си. Това кара човека да проявява зависимо и подчиняващо се поведение, като изпитва необходимост околните да проявяват грижи за него. Зависимите хора често се характеризират с песимизъм и несигурност в себе си, склонни са да принизяват своите способности. Те приемат критиката и неодобрението като доказателство за своята безполезност и губят вяра в себе си. Търсят свръхзащита и форма на господство от другите. Обичайните дейности в ежедневието могат да бъдат нарушени, ако се изисква инициативност.

Други специфични разстройства на личността

Към тях се разглежда нарцистичната личност. Основни характеристики са:

• Вяра, че са специални и по-важни от другите.
• Фантазии за сила, успех и привлекателност.
• Непризнаване на нуждите и чувствата на другите.
• Преувеличение на постижения или таланти.
• Очакване на постоянни похвали и възхищение.
• Арогантност.
• Неоправдани очаквания за предимства, често се възползват от другите.
• Завист към другите или смятат, че им завиждат.

Ако лекарят подозира, че се касае за нарушение на личността, диагнозата може да бъде определена чрез:

1. Физически преглед. Лекарят прави физически преглед и задава задълбочени въпроси относно цялостното здраве. В някои случаи симптомите могат да бъдат свързани с основен болестен процес. Цялостната оценка може да включва лабораторни тестове и скринингов тест за алкохол и наркотици.
2. Психиатрична оценка. Това включва дискусия за мислите, чувства и поведението на пациента. Включва въпросник, който помага с определянето на диагнозата. Полезна е още информация, получена от членове на семейството.

Всяко личностно разстройство има свой набор от диагностични критерии. Като цяло диагнозата включва дългосрочно изразено отклонение от културните очаквания, което води до значителни страдания или увреждания в поне 2 от следните области:

• Начинът, по който човек възприема и интерпретира себе си, другите хора и дадени събития.
• Уместността на емоционалните отговори.
• Колко добре човек функционира, когато е във взаимоотношения с други хора
• Дали успява да контролира импулсивните си действия.

Понякога е трудно да се определи вида на личностното разстройство, тъй като някои от тях имат подобни симптоми. Също така болният може да страда от повече от един тип. Други разстройства като депресия, тревожност или злоупотреба с вещества допълнително да усложнят диагнозата.

Най-доброто лечение зависи от конкретното разстройство на личността, тежестта му, както и житейския път на болния. Често е необходим екипен подход, за да е сигурно, че всички психиатрични, медицински и социални нужди са удовлетворени. Тъй като личностните разстройства са дългогодишни, лечението може да изисква месеци или години.

Екипът, който ще лекува, може да включва:

• личен лекар
• психиатър
• психолог или друг терапевт
• психиатрична сестра
• фармацевт
• социален работник

Ако човек има леки симптоми, които са добре контролирани, лечението се извършва само от личния лекар, психиатър или друг терапевт.

Психотерапията, наричана още разговорна терапия, е основният начин за лечение на личностни разстройства. По време на психотерапията със специалист по психично здраве, болните научават повече за състоянието си, научават се да говорят за настроенията, чувствата, мислите и поведението си. Специалистите им обясняват как да се справят със стреса и да контролират разстройството си.

Психотерапията може да се предлага като:

• индивидуални сесии
• групова терапия
• семейни сесии
• сесия с приятели

Няма медикаменти, които да са специално одобрени за лечение на личностни разстройства. Въпреки това, няколко вида психиатрични лекарства помагат при различни симптоми. Такива са:

1. Антидепресанти. Те могат да бъдат полезни, ако болният има депресивно настроение, гняв, импулсивност, раздразнителност или безнадеждност, които могат да бъдат свързани с разстройства на личността.
2. Стабилизатори на настроението. Както подсказва името им, стабилизаторите на настроението помагат дори за промяна на настроението. Намалят още раздразнителността, импулсивността и агресивността.
3. Антипсихотични лекарства. Наричани също невролептици, те са от полза, ако симптомите включват загуба на връзка с реалността (психоза), тревожност или гняв.
4. Лекарства против тревожност. Те се прилагат ако болният проявяват тревожност, възбуда или безсъние. Но в някои случаи те увеличават импулсивното поведение, така че се избягват при определени видове разстройства на личността.

В някои случаи на специфични разстройства на личността, проявите могат да бъдат толкова тежки, че засегнатите трябва да постъпят в болница за психиатрична помощ. Това обикновено се препоръчва само когато не могат да се грижат правилно за себе си или когато са в непосредствена опасност да навредят на някой.