Хистерично разстройство на личността МКБ F60.4

Хистеричното разстройство на личността се определя като личностно разстройство, характеризиращо се с модел на прекомерни емоции, търсещи внимание. Обикновено започва в ранна зряла възраст. Това разстройство се диагностицира 4 пъти по-често при жени, отколкото при мъжете. Той засяга 2–3% от общото население.

Личността е комбинация от мисли, емоции и поведение, която прави всеки уникален. Това е начинът, по който човек вижда, разбира и се отнася към външния свят, както и как приема себе си. Личността се формира през детството, оформена чрез взаимодействие на два фактора:

1. Гени. Определени черти на личността могат да бъдат предадени от родителите чрез наследени гени. Тези черти понякога се наричат темперамент.
2. Околна среда. Това включва обкръжението, в което всеки е израснал, настъпилите събития и отношенията с членове на семейството.

Въпреки че точната причина за хистерично разстройство на личността не е известна, някои фактори изглежда увеличават риска от развитие или задействане на личностни разстройства, включително:

• Фамилна анамнеза за личностни разстройства или други психични заболявания.
• Ниско ниво на образование и по-нисък социален и икономически статус.
• Вербално, физическо или сексуално насилие през детството.
• Нестабилен, хаотичен семеен живот през детството.
• Поставена диагноза на нарушение в поведението през детството.
• Вариации в химичния баланс и структурата на мозъка.

Много специалисти по психично здраве смятат, че генетичните фактори играят роля в развитието й. Например, тенденцията да протича в рода, предполага, че генетичната податливост е много важна.

Детето на родител с това разстройство може просто да повтаря придобитото поведение. Други фактори на околната среда, които биха оказали влияние, включват:

• липса на критика или наказание като дете
• преувеличаване на дребни постижения
• ненужно внимание, което се дава на детето от неговите родители

Всичко води до объркване относно това какви видове поведение печелят одобрение на родителите. Личностните разстройства също се развиват във връзка с индивидуалния темперамент, психологическите стилове и начините, по които хората се научават да се справят със стреса, докато растат.

Хората с хистерично разстройство на личността обикновено са високо функциониращи, както в социално, така и в професионално отношение. Имат добри социални умения, въпреки че са склонни да ги използват за манипулиране на другите, както и да бъдат център на вниманието. Хистеричното разстройство може също да повлияе на социалните и романтични отношения на човек, както и на способността му да се справят със загуби или неуспехи.

Болните често не виждат реалистично своята лична ситуация, вместо това драматизират и преувеличават трудностите, пред които са изправени. Те могат да предприемат честа смяна на работното място, тъй като лесно им става скучно. Тъй като са склонни да се хвърлят във вълнуващи новости, те могат да се поставят в рискови ситуации. Всички тези фактори водят до по-голям риск от развитие на клинична депресия.

Допълнителните характеристики на хистерично разстройство на личността включват:

1. Ексхибиционистко поведение.
2. Постоянно търсене на успокоение или одобрение.
3. Прекомерна чувствителност към критика или неодобрение.
4. Гордост от собствената личност и нежелание да се променят, разглеждайки всяка промяна като заплаха.
5. Неподходящо съблазнителен външен вид или поведение от сексуален характер.
6. Използване на фактически соматични симптоми (на физическо заболяване) или психологически разстройства за привличане на внимание.
7. Нужда да бъдат център на вниманието.
8. Нисък толеранс към фрустрация или забавено удовлетворение.
9. Бързо изместване на емоционалните състояния, които могат да изглеждат повърхностни или преувеличени за околните.
10. Склонност да вярват, че отношенията са по-интимни, отколкото са в действителност.
11. Вземане на необмислени решения.
12. Лесно се влияят от другите, особено от онези, които се отнасят одобрително към тях.
13. Прекалено драматични и емоционални.
14. Влияние от предложенията на други хора.

Ако са налице признаци на това личностно разстройство, лекарят ще започне оценка, като извърши пълна медицинска и психиатрична анамнеза. Ако са налице физически симптоми, може да се препоръчат обзорни и лабораторни изследвания, за да се гарантира, че физическото заболяване не причинява някой от присъстващите симптоми.

Ако лекарят не намери физическа причина за симптомите, той насочва болния към психиатър, психолог или здравен специалист, които са специално обучени за диагностициране и лечение на психични заболявания. Психиатрите и психолозите използват специално разработени инструменти за интервю и оценка, за да открият белези на личностно разстройство.

Хистерично разстройство на личността включва понятията хистерична личност и психоинфантилна личност.

Болните с хистерично разстройство на личността не вярват, че имат нужда от терапия. Те също са склонни да преувеличават чувствата си и да не одобряват рутината, което затруднява следването на план за лечение. Те обаче търсят помощ, ако депресията (вероятно свързана със загуба или неуспешна връзка) или друг проблем, причинен от техните действия, им причинява страдание.

Психотерапията обикновено в първи избор на лечение за това разстройство на личността. Целта й е да помогне на болния да разкрие мотивациите и страховете, свързани с неговите мисли и поведение, и да го обучи как да се отнася с близките по-позитивно.

Медикаментите понякога могат да се използват като лечение на други състояния, които също присъстват заедно с това разстройство. Сред тях са депресия и тревожност.

Усложненията на хистеричното разстройство на личността се явяват като повлияване на социалните, професионалните или личните отношения на човека, както и да повлияване на реакцията му над загуби или провали. Хората с това разстройство също са изложени на по-висок риск от депресивни състояния спрямо общото население.

Много хора с хистерично разстройство на личността водят нормален живот, в състояние са да работят и да бъдат част от обществото. Те срещат проблеми само в по-интимни отношения. В зависимост от конкретния случай, разстройството повлиява на способността да се:

• работи адекватно
• поддържа връзка
• фокусират върху житейските цели

Болните са с по-висок риск от депресия. Разстройството може да повлияе на начина, по който се справят с неуспеха и загубата. Засилва чувствата на разочарование, когато не получат това, което искат.