Разстройство на личността, неуточнено МКБ F60.9

Личността е съвкупност от начина на мислене, чувства и поведение, които правят един човек различен от другите. Личността на индивида се влияе от преживявания, среда (обстановка, житейски ситуации) и наследствени характеристики. Личността на човек обикновено остава една и съща с течение на времето. Личностното разстройство е начин на мислене, чувства и поведение, които се отклоняват от нормите на културата, причинява дистрес или проблеми с функционирането. То продължава с течение на времето.

Няма конкретна причина за появата на разстройство на личността, неуточнено, вместо това има редица физически и психологически рискови фактори, които могат да окажат влияние.

Въпреки основните характеристики на тези заболявания, понякога хората показва широк спектър от симптоми при няколко личностни разстройства. В този случай често се поставя диагноза неуточнено личностно разстройство. Освен това, основните причини за появата му, било то физически или психологически, често са сходни с тези на други разстройства на личността.

Към разстройство на личността, неуточнено, спадат невроза на характера БДУ (без допълнителни уточнения) и патологична личност БДУ.

Тези психични заболявания се характеризират със странно мислене, усещане и поведенчески модели, които причиняват на болните дистрес и функционални проблеми.

Невроза на характера

Това разстройство се появява като отделно следствие на трудности при лечението на характерни патологии, отличаващи се с голямата устойчивост. Употребата му се разпространи вследствие работата на Wilhelm Reich за анализ на характера в началото на 1928 г.

Патологична личност

Под патология на личността се разбират трайни модели на познание, емоции и поведение, които влияят негативно на адаптацията на човек. В психиатрията и клиничната психология тя се характеризира с:

• адаптивна гъвкавост
• порочни цикли на дезадаптивно поведение
• емоционална нестабилност при стрес

Симптомите на неуточнено разстройство на личността могат да варират от човек на човек, но обикновено имитират симптомите на други разстройства на личността. Най-важният и съществен фактор е дългосрочният модел на поведение и чувства, които се различават значително от това, което е нормално. Други симптоми могат да включват:

• натрапчив личен интерес
• страх да не са сами
• подозрение към другите
• модел на откъсване от околния свят
• изкривено мислене
• изключителна чувствителност
• липса на емоционалност
• неспазване на правилата и задълженията

Някои видове психотерапия са ефективни за лечение на разстройство на личността, неуточнено. По време на сеансите човек може да придобие представа и знания за разстройството, както и какво допринася за симптомите. Дава му се възможност да говори за мислите и чувствата си. Психотерапията може да помогне на човек да разбере въздействието на своето поведение върху другите и да се научи да контролира симптомите. Работи се върху редуцирането на поведение, причиняващо проблеми с функционирането и взаимоотношенията. Видът на лечението ще зависи от тежестта на специфичното личностово разстройство, както и от конкретните обстоятелства.

Често използваните видове психотерапия включват:

• психоаналитична, психодинамична терапия
• диалектично-поведенческа терапия
• когнитивно-поведенческа терапия
• групова терапия
• обучение на отделните членовете на семейството за болестта, лечението и начините за справяне с проблема

Няма медикаменти специално за лечение на разстройства на личността. Въпреки това прилагането на средства като антидепресанти, лекарства против тревожност или лекарства, стабилизиращи настроението, може да бъде полезно за лечение на някои симптоми. По-тежките или продължителни случаи изискват екипен подход, включващ:

• психиатър
• психолог
• социален работник
• членове на семейството

Експериментирането с различни видове лечение невинаги е лесно. След като се намери ефективно, такова, което да работи за конкретния болен, резултатът е на лице.

В допълнение към активното участие в план за лечение, някои стратегии за самолечение и справяне в трудни ситуации могат да бъдат полезни на болните:

1. Информация за състоянието. Знанието и разбирането могат да мотивират пациента в борбата със заболяването.
2. Поддържане на активност. Физическата активност и упражненията могат да помогнат за управление на много симптоми като депресия, стрес и тревожност.
3. Прекратяване употребата на наркотици и алкохол. Тези вещества могат да влошат симптомите или да взаимодействат с лекарствата.
4. Получаване на рутинни медицински грижи. Не бива да се пренебрегват регулярните прегледи.
5. Присъединяване към група за подкрепа на болни с личностни разстройства.
6. Овладяване на техники за релаксация и контрол на стреса като йога и медитация.
7. Поддържане на връзка със семейството и приятелите, болният не трябва да се изолира.

Членовете на семейството са важни фигури за възстановяването на техния близък от разстройство на личността, неуточнено. Те трябва да работят заедно с неговия лекар, за да се създадат най-ефективните начини за помощ и подкрепа.