Зависима личност МКБ F60.7
Зависимостта е едно от най-често диагностицираните разстройства на личността. Тя се среща еднакво при мъжете и жените, обикновено се забелязва в ранна зряла възраст или по-късно като важна форма на отношенията между възрастните.
Хората със зависима личност могат да се подчинят на волята на другите, като се заблуждават, че ще получат грижа и защита. Те са неспособни да се справят сами с ежедневието. В същото време се опасяват, че показването на увереност или компетентност ще доведе до отхвърляне и изоставяне. Търсят съвет и успокоение, когато вземат дори незначителни решения. Не поемат никаква инициатива и оставят другите да поемат отговорност за живота им, дори понякога за неща като това къде да живеят и какво работно място да заемат.
За да получат подкрепата, която смятат, че им е необходима, те могат да:
- извършват доброволен труд за неприятни задачи
- да се подчинят на необосновани изисквания
- да търпят вербално, физическо или сексуално насилие
Въпреки че точната причина за зависима личност не е известна, тя най-вероятно включва комбинация от:
- биологични фактори
- фактори на развитието
- темперамент
- психологически фактори
- история на пренебрегване в детството
- семейна анамнеза за тревожни разстройства
Някои учени смятат, че авторитарен или свръхпротективен стил на родителство може да доведе до развитието на зависими черти на личността при хора, които са податливи на разстройството.
Към зависима личност спадат и астенична личност, неадекватна личност, пасивна личност, саморазрушителна личност.
Хората, които имат зависимо личностно разстройство, са свръхзависими от другите. Те не могат да вземат решение самостоятелно, тъй като се нуждаят от постоянно одобрение. Склонни са да поставят нуждите и мнението на другите над собствените, тъй като нямат увереността да се доверят на своите.
Тези хора проявяват страх от раздяла и не могат да издържат да бъдат сами. Те изпитват чувство на изолация и самота поради непреодолимата си зависимост от други хора. Също така болните са песимистични - очакват или вярват в най-лошото от ситуациите. Склонни са да бъдат по-интровертни и по-чувствителни към критика и отхвърляне. Общите характеристики на това разстройство на личността включват:
- Невъзможност за вземане на решения, дори рутинни като какво да облекат, без съветите и одобрението на другите.
- Избягване на отговорностите на възрастните, като действат пасивно и безпомощно.
- Зависими са от съпруг или приятел, за да взимат решения като къде да работят и да живеят.
- Интензивен страх от изоставяне и чувство на опустошение или безпомощност, когато отношенията приключват. Болните често преминават право в друга връзка.
- Свръхчувствителност към критиката.
- Песимизъм и липса на самочувствие, включително вяра, че не са в състояние да се грижат за себе си.
- Избягват разногласия с другите от страх да не загубят.
- Невъзможност за стартиране на проекти или задачи поради липса на самочувствие.
- Склонност да бъдат наивни и да фантазират.
Диагнозата трябва да се разграничава от гранично разстройство на личността, тъй като двете споделят общи симптоми. При гранично разстройство на личността човекът реагира на страхове от изоставяне с чувства на ярост и празнота. Докато зависимата личност реагира на страха с покорство и търси друг начин, за да поддържа зависимостта си.
Ако са налице повечето симптоми на зависима личност, лекарят трябва да направи оценка на общото състояние, като снеме задълбочена медицинска и по-конкретно психиатрична анамнеза. В повечето случаи се налага и обстоен физически преглед. Въпреки че няма конкретни лабораторни тестове за диагностициране на личностни разстройства, лекуващият лекар може да прибегне до различни диагностични изследвания, с идеята да изключи физическото заболяване като причина за симптоматиката.
Ако лекарят не намери физическа причина за симптомите, той може да насочи болния към психиатър, психолог или друг медицински специалист, обучен за диагностициране и лечение на психични заболявания. Психиатрите и психолозите използват специално разработени схеми за анамнеза и оценка, за да преценят личностното разстройство.
Както е при много разстройства на личността, зависимите личности по принцип не търсят лечение на самото разстройство. По-скоро търсят помощ, когато проблем в живота им, стане непреодолим и вече не могат да се справят. Болните са склонни да развият депресия или тревожност, симптоми, които могат да го подтикнат да потърси помощ.
Психотерапията е основният метод за лечение на зависима личност. Целта на терапията е да помогне на човека да стане по-активен и независим и да се научи да формира здрави взаимоотношения. Предпочита се краткосрочната терапия със специфични цели, когато акцентът е върху контрола на поведението, които пречат на нормалното функциониране.
Работи се над развитието на самоувереност чрез когнитивно-поведенческа терапия. Тя помага на болния да развие нови нагласи и гледни точки за себе си спрямо други хора и опит. По-смислената промяна в нечия личностна структура обикновено се осъществява чрез дългосрочна психоаналитична или психодинамична психотерапия. При нея се изследва ранното личностно развитие, тъй като в този период могат да се формират:
- защитни механизми
- стилове за справяне с проблемите
- модели на привързаност
- интимност при близки взаимоотношения
Може да се използват медикаменти за лечение на хората, които страдат от свързани проблеми като депресия или тревожност. Медикаментозната терапия сама по себе си обаче обикновено не лекува основните проблеми, причинени от личностни разстройства. Освен това приемът на лекарства трябва да бъде внимателно наблюдаван, защото болните могат да ги използват по неподходящ начин или да злоупотребяват с определени лекарства, отпускани по лекарско предписание.
Личностните разстройства също повишават уязвимостта към различни психиатрични заболявания. Това заболяване се сравнява с отслабена имунната система. Точно както лошо функциониращата имунна система отваря вратата за много заболявания, така и зависимата личност може да бъде отговорна за появата на психично разстройство.
Всяка зависима личност е изложена на риск от:
- депресия
- тревожни разстройства
- фобии
- злоупотреба с вещества
Зависимостта може да бъде непосилна за болните. Както при другите разстройства на личността, много хора се чувстват неудобно да търсят помощ за симптомите си. Това повлиява качеството на живот и увеличава дългосрочните рискове за развитие на тревожност и депресия.
Симптоми и признаци при Зависима личност МКБ F60.7
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
Библиография
https://www.webmd.com/anxiety-panic/guide/dependent-personality-disorder#1
https://en.wikipedia.org/wiki/Dependent_personality_disorder
https://www.healthline.com/health/dependent-personality-disorder#risk-factors
https://www.health.harvard.edu/newsletter_article/Dependent_personality_disorder
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/9783-dependent-personality-disorder/management-and-treatment
Коментари към Зависима личност МКБ F60.7