Други специфични разстройства на личността МКБ F60.8

Личностното разстройство е вид психично разстройство, при което болният имате нездравословен и неправилен модел на мислене, функциониране и поведение. Човек с личностно разстройство има проблеми с възприемането, справянето в ситуации и комуникация с хора. Това причинява значителни проблеми и ограничения във взаимоотношенията, социалните дейности, работата и училището.

Към други специфични разстройства на личността се включват ексцентрична личност, халтозно разстройство на личността, незряла личност, нарцистична личност, пасивно-агресивна личност и психоневротична.

Ексцентрична личност

Ексцентричността е необичайно или странно поведение от страна на човек. Това поведение обикновено се възприема като необичайно или ненужно, без да е демонстративно лошо. Ексцентричността се контрастира с нормалното поведение. Чрез него хората в обществото решават дадени проблеми и преследват определени приоритети. Всички, които последователно проявяват доброкачествено ексцентрично поведение, са характеризирани като ексцентрици.

Ексцентричността често се свързва с гениалност, интелектуална надареност или креативност. Хората могат да възприемат ексцентричното поведение на индивида като външен израз на тяхната уникална интелигентност или творчески импулс. В този смисъл навиците на ексцентрика са неразбираеми не защото са нелогични или резултат от лудост, а защото произлизат от толкова оригинален ум, че той не може да бъде съобразен с обществените норми.

Английският мислител John Stuart Mill пише, че „размерът на ексцентричността в едно общество като цяло е пропорционален на количеството гении, душевна енергичност и морална смелост, които то съдържа“. Edith Sitwell пише, че ексцентричността е „вид невинна гордост“, казвайки още, че гениите и аристократите се наричат ексцентрици, защото „те не се страхуват изцяло и не се влияят от мненията и капризите на тълпата“.

Ексцентриците не са притеснени от неодобрението на обществото за навиците или вярванията им. Много от най-блестящите умове в историята са показали именно ексцентрично поведение.

Други хора могат да имат ексцентричен стил на обличане, хобита или колекции, които преследват с голяма страст. Те имат педантичен и прецизен начин на говорене, преплетени с изобретателна игра на думи.

Психологът David Weeks вярва, че хората с психично заболяване страдат от поведението си, докато ексцентриците са доста щастливи. Той дори заявява, че те са по-малко предразположени към психични заболявания, отколкото всички останали.

Според изследването на Weeks, има няколко отличителни характеристики, които често разграничават ексцентричния човек от обикновения или някой, който има психично заболяване. Най-основните характеристики, които се срещат при повечето хора, считани за ексцентрични са:

1. Трайно и отчетливо усещане за различие от другите.
2. Идеализъм, например искат да направят света по-добро място и хората в него по-щастливи.
3. Обикновено незаинтересовани от компанията и мнението на други хора.
4. Щастливо обсебени от едно или повече хобита.
5. Самоуверени.
6. Предпочитат да са сами.
7. Обикновено са единствено или най-голямо дете в семейството.
8. Имат необичайни хранителни навици и условия на живот.
9. Необикновено чувство за хумор.
10. Не са конкурентоспособни.
11. Те могат да бъдат странни, причудливи, коварни и хаотични.

Халтлозно разстройство на личността

Това е разстройство на личността, при което засегнатите индивиди са егоистични, безотговорни и хедонистични. „Haltlos“ е немска дума, която в този контекст се отнася до безцелен и безотговорен начин на живот.

Засегнатите хора имат много сходни черти с дисоциалното разстройство на личността. Характеристиките на тези личности са:

• имат силен интерес към настоящето време без дългосрочни цели
• не са съвестни
• липсва концентрация
• не изпитват угризения
• не се учат от грешките си

Обикновено те са свръх оптимистични, имат чар и лесно се убеждават, черти, общи с хистрионното разстройство на личността. Много от тях са алкохолици и успяват да комуникират с антисоциални болни.

Незряла личност

Страдащите от незряло личностно разстройство не са в състояние да се справят с ежедневните събития, без да проявят емоционалност, да се ядосат или да се затварят. Често стават пренебрежителни, бунтуват се срещу родители, като затръшват вратата на стаята си. Когато нещата не вървят по начина, който искат, те обвиняват или лъжат.

Промяната в настроението е често срещан симптом. Възрастните с разстройството са склонни да тормозят и нарушават правата на другите и създават конфликт. Има очевидна липса на съчувствие или съпричастност.

Те страдат от недостиг на самоконтрол. Често преяждат, прекаляват с консумацията на алкохол или изпадат в рискови сексуални ситуации. Докато възрастните са склонни да преценят и оценят последиците, преди да говорят или да вземат важни решения, използвайки изпълнителните си функции на мозъка, децата често правят глупави и необмислени неща.

Хората с незряла личност също могат да бъдат бурни и радостни, като щастливи деца. Но лекомислието може да отвори врата за опасностите. Мнозина имат сериозни провали в личния си живот с партньори, семейство или кариерата си, защото взимат решения, които в крайна сметка са непрактични. Липсва им подходящ контрол или отказват да се вслушат в свои близки, които им дават съвет. В личните взаимоотношения проявата на незрялост е най-трудно поносима.

Нарцистична личност

Нарцистичното разстройство на личността е психично състояние, при което хората имат:

• силно чувство за собственото си значение
• дълбока нужда от прекомерно внимание и възхищение
• проблемни взаимоотношения
• липса на съпричастност към другите

Но зад тази маска на изключителна увереност се крие крехко самочувствие, което е уязвимо от най-малката критика.

Нарцистичното разстройство на личността причинява проблеми в много области на живота, като:

• връзки
• работа
• училище
• финансови дела

Нарцистичното разстройство на личността засяга повече мъже, отколкото жени, и то често започва в юношеската или ранна зряла възраст. Въпреки че някои деца показват черти на нарцисизма, това може да е просто характерно за тяхната възраст и не означава, че ще отключат разстройство на личността.

Въпреки че причината за нарцистичната личност не е известна, някои автори смятат, че при биологично уязвимите деца, родителските стилове на отглеждане, които са свръхзащитни или пренебрежими, могат да окажат влияние. Генетиката и невробиологията също играят роля.

Хората с нарцистично разстройство на личността могат да бъдат като цяло нещастни и разочаровани, когато не им се предоставят специални благосклонности или възхищение, които смятат, че заслужават.

Признаците и симптомите на нарцистично разстройство на личността варират. Основните характеристики включват:

• преувеличено чувство за собствена важност
• чувство за правота, изискват постоянно, прекомерно възхищение
• очакват да бъдете признати за превъзходни дори и без постижения, които го налагат
• преувеличават постижения и таланти
• заети са с фантазии за успех, сила, блясък, красота или перфектна половинка
• вярват, че са по-добри и могат да комуникират само с еднакво специални хора
• омаловажават околните, които възприемат като по-нисши
• очакват специални услуги
• възползват се от другите, за да получат това, което искат
• изпитват неспособност или нежелание да удовлетворяват нуждите и чувствата на другите
• завистливи са към околните и вярват, че те също им завиждат
• държат се арогантно или високомерно
• настояват да имат най-доброто от всичко - например най-добрата кола или офис

В същото време хората с нарцистично разстройство на личността имат проблеми, както в работата, така и във взаимоотношенията и могат да:

1. Станат агресивни и да се ядосат, когато не получават специално отношение.
2. Имат значителни междуличностни проблеми.
3. Реагират с ярост или презрение и се опитват да омаловажат другия човек.
4. Имат трудности с регулирането на емоциите и поведението.
5. Изпитват големи проблеми, свързани със стреса и адаптирането към промените.
6. Имат тайни чувства на несигурност, срам, уязвимост и унижение.

Лечението на нарцистичното разстройство на личността е чрез психотерапия. Медикаментите могат да бъдат включени, ако болните имат други състояния на психичното здраве.

Когнитивно-поведенческата терапия може да помогне като:

1. Научава болните да комуникират по-добре с другите, така че отношенията им да бъдат по-интимни, приятни и ползотворни.
2. Лекарят търси причините за израза на тези емоции и какво кара болния да се състезава, да не се доверявате на другите и може би да презирате себе си и околните.

Областите на промяна са насочени към това да накарат болния да поеме отговорност и да се научи да:

• приемат и поддържат истински лични отношения и сътрудничество с колеги
• познават и приемат своята действителна компетентност и потенциал, за да могат да търпят критики или провали
• подобряване на способността да разбират и контролират чувствата си

Терапията може да бъде краткосрочна, с цел да помогне управляването на стрес по време на криза, или да се предоставя постоянно, за да участва в поддържането и постигането на целите. Често включването на членове на семейството или значими близки в терапията може да бъде полезно.

Няма лекарства, специално използвани за лечение на нарцистично разстройство на личността. Ако обаче болните имат симптоми на депресия, тревожност или други състояния, медикаменти като антидепресанти или лекарства против тревожност могат да бъдат полезни.

Пасивно-агресивна личност

По време на Втората световна война, когато войниците не изпълняват заповедите на офицерите, експертите ги описват като "пасивно-агресивни". Нов термин тогава, но все още актуален и днес.

Някой, който използва пасивна агресия, не изразява негативни чувства директно. Въпреки че се чувстват гневни, негодуващи или разочаровани, те действат неутрално или дори весело. След това намират косвени начини да покажат как наистина се чувстват.

Пасивната агресия не е психично заболяване. Но хората с психично състояние могат да действат по този начин. Характерни белези са:

1. Забавяне завършването на задача, която някой друг е поискал или болният прави умишлени грешки.
2. Има саркастично или аргументативно отношение.
3. Обикновено се оплаква от това, че се чувства недооценен.

Гневът, безсилието и недоволството са нормални емоции. Хората, които проявяват пасивна агресия, а не на директна комуникация, за да покажат емоциите си, често са израснали в семейство, където това поведение се е срещало. Тълкуването е, че не биха се почувствали в безопасност като изразят директно чувствата си още в детска възраст.

Много хора не осъзнават, че са пасивно-агресивни. Всеки може да се държи по този начин от време на време. Ако това е чест модел на поведение, то тогава е проблем.

Психоневротична личност

Тя се отнася до клас функционално психично разстройство, включващо дистрес, но без заблуди или халюцинации, при което поведението не е извън социално приемливите норми.

Познаването на симптомите на пациента, миналата му история и цялостната личност е от съществено значение за диагнозата и лечението. Затова повечето психиатри предпочитат да проведат първоначално интервю, с което да получат подробна история на случая на пациента.

Дори от анамнезата да става ясно, че пациентът страда от психоневроза, физическият преглед също става съществен фактор, тъй като физическите нарушения понякога пораждат типични психоневротични симптоми.

Точното лечение на други специфични разстройства на личността зависи от индивидуалното заболяване на пациента и варира в зависимост от вида на невротичното разстройство, от което страда.