Диссоциално разстройство на личността МКБ F60.2

Диссоцално разстройство на личността се характеризира с несъобразяване на социалните норми и задължения, с липса на съчувствие към другите, емоционална студенина и склонност към насилие, както и невъзможност за създаване на близки взаимоотношения.

Към диссоциално разстройство на личността спадат аморална личност, антисоциална личност, асоциална личност, психопатна личност и социопатна личност.

Аморално разстройство на личността

Аморалността представлява отсъствие, безразличие или пренебрежение към морала. Тя не трябва да се бърка с неморален човек, чийто действия са съзнателни и те самите знаят, че са грешни.

Антисоциално разстройство на личността

Хората с антисоциално разстройство на личността могат да бъдат остроумни, очарователни и забавни, но те са склонни да лъжат и експлоатират околните. Болните действат необмислено и опасно, без да се чувстват виновни ако наранят някой.

Съвременните диагностични системи смятат, че антисоциалното разстройство включва две свързани, но не идентични състояния:

1. Психопат – човек, чиито обидни действия спрямо другите са склонни да отразяват манипулация и хитрост. Те също са склонни да не изпитват емоция и имитират съпричастност към другите. Могат да бъдат измамно харизматични и очарователни.
2. Социопат – малко по-способни да формират привързаност към другите, но все пак пренебрегват социалните правила. Те са склонни да бъдат по-импулсивни и лесно провокирани от психопати.

Симптомите на антисоциално личностно разстройство включват:

• лъжи, измами и експлоатация на околните
• необмислени действия
• суетно и агресивно поведение
• нападение над други хора
• нарушаване на закона
• не се интересуват от безопасността на другите или себе си
• не показват признаци на разкаяние, след като са наранили някой друг
• злоупотреба с наркотици или алкохол

Антисоциалното разстройство на личността засяга повече мъже, отколкото жени. Експертите не знаят със сигурност какво го причинява, но се смята, че генетиката и други биологични фактори играят роля (особено при психопатия), както и израстването в травматична или насилствена среда (особено при социопатия) също е от значение.

За да бъде диагностицирано това разстройство, симптомите трябва да са започнали преди 15-годишна възраст. Друго условие за поставяне на диагнозата е да има навършени 18 години. Симптомите обикновено са най-тежки през късните тийнейджърски години и през 20-те, но могат да се подобрят сами по себе си с течение на времето.

Когато се търси лечение, поведенческата терапия или психотерапията в индивидуални или групови условия може да помогне. Понякога лекарите използват определени психиатрични лекарства като стабилизатори на настроението или някои нетипични антипсихотици за лечение на симптоми като импулсивна агресия.

Психопатично и социопатно разстройство на личността

Няма клинична разлика между социопат и психопат. Тези термини се използват за обозначаване на хора с антисоциално разстройство на личността и често се използват взаимозаменяемо.

Някои клиницисти се опитват да ги разграничат по тежестта на симптомите. Социопатът обикновено извършва само малки по обем престъпления, които не причиняват сериозни вреди или страдания. Но психопат може да бъде описан като човек, който е физически насилник или излага на опасност другите.

Асоциално разстройство на личността

Асоциалността се отнася до липсата на мотивация за участие в социални отношения и предпочитание към самостоятелни дейности. Тя се отличава от антисоциалното поведение, но не са и взаимно изключващи се. Степента на асоциалност се наблюдава рутинно при интровертите, докато екстремна асоциалност се наблюдава при хора с различни клинични състояния.

Обучението за социални умения е ефективна техника, насочена към тези болни. За щастие на хората, които изпитват затруднения при комуникация с околните, социалните умения могат да бъдат научени.

Терапията включва:

• подобряване на контакт с очите
• продължителност на вербалната комуникация
• използване на жестове

Метакогнитивната междуличностна терапия е метод за лечение и подобряване на социалните умения на хора с разстройства на личността, които са свързани с асоциалността. Чрез нея клиницистите се стремят да подобрят метакогнирането на своите пациенти, което означава способността да разпознават и разчетат психичните си състояния. Терапията се различава от обучението за социални умения по това, че пациентът е обучен да идентифицира собствените си мисли и чувства като средство за разпознаване на подобни емоции у другите. Показано е, че метакогнитивната междуличностна терапия подобрява уменията за междуличностна комуникация и вземане на решения чрез насърчаване на информираността за вътрешните състояния. Това дава възможност на пациентите да се социализират по-успешно.

За да се справят с асоциалното поведение, много болни развиват вътрешен свят на фантазия и въображение, с което се успокояват, когато се чувстват отхвърлени от връстниците.