Ананкастно разстройство на личността МКБ F60.5

От 1990 година разстройството на личността се определя като „тежко нарушение на характеровите и поведенчески тенденции, обикновено засягащо няколко области на личността и водещи до значителни лични и социални смущения“. Обикновено разстройството на личността се появява в късна детска или юношеска възраст и продължава в стабилна форма през зрелостта.

Ананкастно личностно разстройство се характеризира с прекалена ангажираност с дейности за подреждане, перфекционизъм и междуличностен контрол, за сметка на гъвкавост, откритост и ефективност. Този модел започва от ранна зряла възраст и присъства в най-различни контексти. В исторически план е концептуализиран като тясно свързан с обсесивно-компулсивното разстройство.

Ананкастно разстройство на личността е заболяване, което се характеризира с изключителен перфекционизъм, ред и спретнатост. Болните изпитват остра нужда да налагат свои собствени стандарти на външната среда. Те имат следните характеристики:

1. Трудно изразяват чувствата си.
2. Затруднения с формирането и поддържането на близки отношения с другите.
3. Трудолюбиви са, но манията им за съвършенство може да ги направи неефективни.
4. Често се чувстват възмутени и ядосани.
5. Изправени са пред социална изолация.
6. Изпитват тревожност, която се проявява с депресия.

Болните нямат представа, че има нещо нередно в начина, по който мислят или се държат. Те вярват, че техният начин на разсъждение и изпълнение на дейности е единственият правилен начин и че всички останали грешат.

Към ананкастно разстройство на личността спадат компулсивна личност, обсесивна личност и обсесивно-компулсивна личност.

Компулсивна личност

Милиони хора страдат от поне един вид компулсивно (натрапчиво) поведение. То е представено от действия, които са ангажирани в многократни повторения, въпреки факта, че предизвикват отрицателни резултати, водят до междуличностни конфликти или увреждат психичното здраве.

Общите дейности, които могат да се превърнат в натрапчиви, включват:

• пазаруване
• трупане на вещи
• хранене
• хазарт
• секс
• конкретни упражнения

Въпреки че на някои типове поведение е по-лесно човек да се поддаде, отколкото на други, в действителност почти всяко поведение има потенциал да се превърне в принуда. Някои хора дори имат натрапчив изказ при разговор.

Принудите могат да имат генетичен компонент - често се наблюдават при идентични близнаци, но също така възникват след стресови събития, травми или злоупотреби. Болните попадат в капан на модел от повтарящи се действия или безразсъдно мислене, от които може да бъде трудно да се освободи.

Лечението често е ключово за преодоляване на компулсивното поведение. Когнитивно-поведенческата терапия и други подходи за консултиране се оказват особено ефективни, особено за управление на по-леки фази на принудителни действия. В по-екстремни случаи (включително случаи на обсесивно-компулсивно разстройство), лечението може да бъде подсилено с антидепресанти или селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, лекарства, които обикновено се използват за тревожност и депресия.

Обсесивна личност

Хората с обсесивно личностно разстройство обикновено измерват колко са доволни от поведението си въз основа на схеми и ценности, преди да отчетат последващите резултати от това.

Тези хора рядко оставят на заден план инстинктите си или непосредствените реакции към дадени събития и хора. Повечето от отговорите, които дават, са продукт на дълбока размисъл. Те не се радват да поемат рискове и вместо това планират, схематизират и класифицират каквото могат.

Обсесиите често събират безполезни неща, мислейки си „кой знае дали може да ми потрябва някой ден.“ Те отделят значително по-малко време за семейни и други взаимоотношения. Когато обсесивните черти на личността са доведени до крайност, резултатът ще бъде дезадаптивно поведение, което прави техните действия неефективни. В допълнение, те значително ще се намесят в живота на човек.

Разликата между перфекционизма и ананкастно разстройство на личността, в частност обсесивното личностно разстройство, се крие в тежестта на симптомите. Хората с обсесии са толкова педантични, че се сблъскват с проблеми в работата и в личния си живот. Когато този перфекционизъм се намесва в ежедневието им, вече се говори за обсесивно разстройство на личността.

Човек с обсесивна личност е много самодисциплиниран. Интелектът управлява този тип човек, а не емоциите. Те са склонни към прекомерно изживяване на стреса. Наличието на свободно време без планирани дейности може да ги направи по-нервни от график, пълен с крайни срокове.

Що се отнася до отношенията, тези хора обикновено са добри спътници. Верни са, отговорни и се грижат добре за съпрузите си. Те обаче го правят по неромантичен начин и показват малко емоции. Те са фундаментално практични.

Обсесивният тип личност обикновено също се разбира добре с антисоциални, избягващи, зависими и саморазрушителни типове личности.

Накратко, обсесивно разстройство на личността изглежда като перфекционизъм, прекомерна отдаденост на работата и неспособност да се откъснат от безполезни предмети.

Обсесивно-компулсивна личност

Обсесивно-компулсивната личността се характеризира с всеобхватна загриженост за подредеността, перфекционизъм и контрол (без място за компромис), което в крайна сметка забавя или пречи на изпълнението на дадена задача.

Симптомите на обсесивно-компулсивната личността могат да се подобряват, но постоянството им в дългосрочния период не е проучено. Твърди и упорити в своята дейност, тези пациенти настояват всичко да се прави по специфични начини.

За да поддържат чувството за контрол, пациентите се фокусират върху правила, подробности за минутите, процедури, графици и списъци. В резултат на това основната точка на проекта или дейността се губи. Те многократно проверяват за грешки и обръщат изключително внимание на детайлите. Не използват добре времето си, като често оставят най-важните задачи за края. Тяхната ангажираност с детайлите и осигуряване на всичко в перфектен вид, могат безкрайно да забавят финализирането. Те не знаят как тяхното поведение се отразява на колегите им. Когато са фокусирани върху една задача, пациентите могат да пренебрегнат всички останали аспекти от живота си.

Тъй като искат всичко да се изпълни по специфичен начин, изпитват затруднения с делегирането на задачи и работата в колектив. Когато работят с други, те могат да съставят подробни списъци за това как трябва да се изпълни задача и да се разстроят, ако колега предложи алтернативен начин. Те могат да отхвърлят помощта, дори когато изостават от графика.

Пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство на личността са прекалено отдадени на работата и производителността. Тяхната отдаденост не е мотивирана от финансова необходимост. В резултат на това свободното време и връзките са пренебрегвани. Може да си помислят, че нямат време да се отпуснат или да излязат с приятели. Отлагат ваканцията толкова дълго, колкото накрая дори да не се реализира, или чувстват, че трябва да вземат работа с тях, за да не губят време. Хобитата и развлекателните дейности се считат за важни задачи, изискващи организация и упорит труд за овладяване, целта е съвършенството.

Тези пациенти планират предварително много подробно и не желаят да обмислят промени. Тяхната неумолима твърдост може да осуети колегите и приятелите.

Изразяването на обич също е строго контролирано. Тези пациенти могат да се обвържат по формален, твърд или сериозен начин. Често те говорят само след като се сетят за идеалното нещо, което да кажат. Те могат да се съсредоточат върху логиката и интелекта и да проявяват непоносимост към емоционално или изразително поведение.

Тези пациенти могат да бъдат прекалено ревниви, придирчиви и твърди по отношение на въпросите за морала, етиката и ценностите. Прилагат строги морални принципи към себе си и към другите и са грубо самокритични.

Общото лечение за ананкастно разстройство на личността  е подобно на това при всички личностни разстройства. Психодинамичната терапия и когнитивно-поведенческата терапия могат да помогнат на пациенти с обсесивно-компулсивна личност. То се усложнява от твърдостта на пациента, упоритостта и нуждата от контрол, което може да бъде смущаващо за терапевтите.