Хипомания МКБ F30.0

Хипоманията (буквално "под мания" или по-слаб вид мания) е състояние, характеризиращо се с настроение, повишено над нормалното, но не толкова екстремно, че да причини увреждане — най-важната характеристика, отличаваща го от манията. То може да включва дразнене, но по-малко от пълната мания.

Древногръцкият лекар Хипократ нарича един тип личност "хипоманичен". През 19-ти век в психиатрията манията имаше широк смисъл на лудост, а хипоманията се приравняваше от някои към понятията за "частична лудост". По-специфична употреба е направена от немския невро-психиатър Emanuel Ernst Mendel през 1881 г., който пише: "Аз препоръчвам, като се има предвид думата, използвана от Хипократ, за онези типове мания, които показват по-малко тежка феноменологична картина, да наричаме с термина хипомания".

Характерното поведение на хората, преживяващи хипомания, е забележимо намаляване на нуждата от сън, цялостно увеличаване на енергията, необичайно поведение и действия, и подчертано отличително увеличаване на приказливостта и увереността, често изложени с полет на творчески идеи. Други симптоми, свързани с това, могат да включват чувства на грандиозно поведение, разсейване и хиперсексуалност. Докато хипоманийното поведение често генерира продуктивност и вълнение, то може да стане обезпокоително, ако болният се ангажира с рисково или по друг начин нецелесъобразно поведение, при което симптомите се проявяват като проблеми с ежедневните събития. Когато манийните епизоди се разделят на етапи с прогресия в зависимост от симптоматичната тежест и свързаните с тях характеристики, хипоманията представлява първият етап от синдрома, при който кардиналните характеристики (еуфория или повишена раздразнителност, изблици на речта и активността, повишена енергия, намалена нужда от сън) са най-ясни.

Хипоманията може да се случи сама, докато манията по дефиниция се случва само във връзка с биполярно разстройство. Освен това, присъствието на мания е също така това, което отличава двата основни вида биполярно разстройство един от друг. При тип I биполярно разстройство, човек обикновено изпитва редуващи се епизоди на депресия и мания. При тип II биполярно разстройство (обикновено се счита за по-малко тежко) в състоянието на болния се редуват депресия и хипомания и никога не се е появявала манията. По-конкретно, хипоманията се отличава от манията с липсата на психотични симптоми и грандиозност, както и с по-малката си степен на въздействие върху функционирането.

Хипомания е характеристика на биполярното разстройство, но може да се появи и при шизоафективно разстройство. Тя възниква с последователност, тъй като разстройството на настроението варира между нормалното настроение (еутимия) и манията. Някои индивиди с биполярно разстройство имат хипоманийни и манийни епизоди. Понякога хипоманията се характеризира с увеличаване на творческите идеи и производителната енергия.

Хората, които изпитват хипертимия или т.нар. "хронична хипомания", се сблъскват със същите симптоми като хипомания, но в по-дългосрочен план. Когато пациентът има анамнеза за поне един епизод на хипомания и голяма депресия, всяка от които отговаря на диагностичните критерии, се диагностицира биполярно разстройство. В някои случаи депресивните епизоди рутинно се случват през есента или зимата, а хипоманиите — през пролетта или лятото. В такива случаи се говори за сезонен модел.

Манията и хипоманията обикновено се изучават заедно като компоненти на биполярните разстройства и обикновено се приема, че патофизиологията е една и съща. Като се има предвид, че норепинефринът и допаминергичните лекарства са способни да отключат хипомания, са предложени теории, отнасящи се до моноаминната хиперактивност. Теория, обединяваща депресия и мания при биполярни индивиди, предполага, че намалената регулация на серотонин и на други моноамини може да доведе до депресивни или маниакални симптоми. Лезии на дясният фронтален (челен) и темпорален (слепоочен) дял на мозъка са свързани с мания.

Често при тези, които са преживели първия си епизод на хипомания, обикновено без психотични характеристики, се среща наличието на продължителна или скорошна история на депресия или комбинация от хипомания, комбинирана с депресия (известна като смесено състояние) преди появата на маниакални симптоми. Това обикновено се проявява в средата до края тийнейджърството. Тъй като тийнейджърските години обикновено са емоционално заредено време на живота, не е необичайно промените в настроението да се предадат като нормално хормонално поведение на тийнейджър и за диагноза биполярно разстройство да се пропусне, докато има доказателства за очевидна манийна или хипоманийна фаза. Хипомания може да бъде свързана и с нарцистично разстройство на личността.

Хипоманиен епизод се регистрира, когато в течение на най-малко 4 дни се регистрира повишено настроение плюс 3 от следните симптоми или раздразнително настроение плюс 4 от следните симптоми:

• ускорена реч;
• високо самочувствие или грандиозност;
• намалена нужда от сън;
• множество мисли, нахлуващи една след друга;
• лесна разсеяност и дефицит на внимание;
• повишаване на психомоторната възбуда, или понякога повишена раздразнителност;
• хиперсексуалност;
• участие в приятни дейности, които могат да имат висок потенциал за отрицателни психосоциални или физически последици (например болният се ангажира с неограничени покупки, безразсъдно шофиране, физически и вербални конфликти, глупави бизнес инвестиции, напускане на работа за преследване на някоя грандиозна цел и т.н.).

Тежки епизоди на хипомания могат да изискват стабилизатори на настроението, използвани при лечението на мания. При леки или умерени епизоди обаче, човек може да се справи с хипомания, като възприеме основни навици на здравословен начин на живот. Това включва разционално хранене, физическа активност всеки ден (чудесен начин да се изгори малко допълнителна енергия) и пълноценният сън около 8 часа са от значение.

Когато задават въпроси за симптомите на психичното здраве, специалистите в областта често проучват дали пациентът страда от депресия или маниакални заболявания, но също така и от тревожност, злоупотреба с вещества, халюцинации или заблуди, както и някои личностни и поведенчески нарушения. Тъй като някои от симптомите на биполярно разстройство могат да се появят и при други психични заболявания, скринингът за психично здраве изисква определяне на това дали индивидът страда от биполярно разстройство, депресивно разстройство или по-тежките симптоми на депресия и хипомания, свързани с циклотимия.

Оценката също така ще изследва тревожните разстройства като панически, генерализирано тревожно разстройство или посттравматично стресово разстройство, както и дали лицето с биполярно разстройство страда от други психични заболявания като шизофрения, разстройство на злоупотреба с вещества като наркотици, интоксикация със стимуланти. За да се оцени сегашното емоционално състояние на лицето, здравните специалисти извършват и изследване на психичното състояние.

Относно диагностиката на психичното здраве, няма нито един тест, който окончателно оценява, че човек има биполярно разстройство. Затова клиничните специалисти в здравеопазването, като психиатрите и клиничните психолози, диагностицират това заболяване, като събират изчерпателна медицинска, семейна и психическа информация. Медицинският преглед обикновено включва и лабораторни тестове, за да се оцени общото здраве на човека и да се проучи дали индивидът има психични симптоми като еуфория, депресия, възбудена депресия и рядко параноя.

Ако не се лекува навреме и при хората, които са предразположени, то хипомания понякога преминава в мания, а тя може да бъде психотична. Лечението на по-тежките степени на хипомания се осъществява с невролептици. Леките степени на хипомания не изискват лечение.