Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - умерена или лека депресия МКБ F31.3

Биполярното афективно разстройство, известно още като маниакална депресия, е разстройство на настроението, при което страдащият преживява подчертани промени в настроението, които са представени от епизоди на мания и епизоди на депресия. Броят и честотата на тези периоди варират от човек на човек.

Между 1% и 2% от населението страдат от биполярно афективно разстройство в някакъв момент от живота си. При някои от тях се случва само веднъж, но други се сблъскват с много епизоди през годините. Биполярното разстройство лесно се бърка с депресията, защото може да включва депресивни епизоди. Основната разлика между двете е, че депресията е единствен период на заболяването, но биполярното разстройство включва редуване със симптоми на мания.

Причините за биполярно афективно разстройство не са доказани. Както при всяка психична болест, разликите в генетиката на хората могат да ги направят по-уязвими към развитие на биполярно афективно разстройство. Силно стресиращи събития, различни заболявания или липса на подкрепа в семейството могат да предизвикат отделни епизоди на мания или депресия.

При биполярно афективно разстройство, сегашен епизод — умерена или лека депресия, пациентът е депресивен понастоящем, както е при депресивен епизод с лека или умерена тежест и е имал поне един потвърден хипоманиен, маниен или смесен афективен епизод в миналото.

По време на епизодите на лека депресия симптомите могат да включват:

• лошо настроение
• чувства на безпомощност и безполезност
• неоправдано чувство за вина
• раздразнителност
• липса на енергия
• трудност при концентриране или вземане на решения
• загуба на интерес към ежедневието
• липса на апетит, която по-нататък води до загуба на тегло
• промени в режима на сън, като трудно заспиване или събуждане рано сутрин

Депресивните епизоди обикновено са много продължителни. Те могат да бъдат наблюдавани с месеци или години и преобладават над маниакалните фази. Между двете може да има дълги периоди, когато болният се чувства напълно нормално. Те не се редуват стриктно и човек може да има многобройни депресивни епизоди, преди да настъпи маниен.

Нито едно медицинско изследване не може да определи болния категорично с това състояние. За да се диагностицира биполярно разстройство, лекарят трябва да наблюдава човека внимателно и да оцени признаците и симптомите, за които те и хората около тях споделят.

Същото се отнася и за депресията. Лекарят ще вземе анамнеза за симптомите на лицето, за да реши дали може да има биполярно разстройство или голямо депресивно разстройство.

Лечението на депресивните епизоди обикновено включва психотерапия с антидепресанти (Imipramine, Clomipramine, Desipramine, Amitriptyline). Поддържащо лечение, извън епизодите на депресия, се осъществява с емоционално-вегетативни стабилизатори (Carbamazepine, литиеви соли). Важно е да се отбележи, че медикаментите оказват влияние върху симптомите, но не лекуват самото заболяване.

Видовете психотерапия включват:

• когнитивно-поведенческа терапия
• фокусирана върху семейството терапия (семейна)
• междуличностна терапия
• психообучение — то е от ключово значение, помага на болните да общуват ефективно, дава им насоки за решаване на проблеми и справяне със стреса, подкрепят оздравителния процес

Подобно на диабета или сърдечно-съдово заболяване, биполярното разстройство често е дългосрочно заболяване, което трябва да се контролира внимателно през целия живот на човека.

Лечението на всеки пациент, който е в депресия, трябва да включва:

• разговор с пациента относно състоянието му
• обсъждане на възможностите за лечение
• вдъхване на увереност относно ефективността на лечението — това е важно за борбата с чувствата на безнадеждност и стриктното придържане към приема на медикаменти

Епизодите на мания и депресия обикновено се повтарят през определен период от време. Между епизодите, ежедневието на повечето хора не е притеснено от симптоми, но 1/3 от болните проявяват някои остатъчни симптоми. Малък процент от хората са с хронични симптоми въпреки лечението.

Без лечение обаче естественият ход на биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - умерена или лека депресия има тенденция да се влошава. С течение на времето симптомите се появяват по-често, за по-дълго време и с по-голяма тежест, отколкото тези, които са имали при първата поява на заболяването. Но в повечето случаи, правилното лечение може да помогне за намаляване на честотата и тежестта на епизодите и по този начин болните с биполярно разстройство да поддържат качеството си на живот.

Болният трябва да следи състоянието си. Това означава начина, по който се чувства, настроенията, лечението, дали спи достатъчно и други подобни дейности. От полза ще е ако обърне внимание кога и в какви ситуации се чувства под напрежение — може би, когато е заобиколен от определени хора или се намира на някое конкретно място. Още при първи признаци на депресия трябва да потърси помощ. Те включват чувства на умора и безсъние. Кратките периоди на лека депресия могат да бъдат признак за настъпваща тежка фаза.

Хората около болния също могат да помогнат за разпознаване на симптомите. Понякога семейство и близки приятели наблюдават промени в поведението, които сигнализират за предстоящ депресивен епизод, без това да прави впечатление на болния.
Лечението не бива да се прекъсва без одобрението на специалист. Това може да предотврати рецидив на депресията. Здравословната диета, упражнения и различни методи за облекчаване на стреса са от полза.