Биполярно афективно разстройство, сега в ремисия МКБ F31.7

Биполярното разстройство е широко разпространен и сложен медицински синдром с многофакторен произход. Изчислено е, че около 2% до 4% от общото население е засегнато от състоянието. Изявява се с епизоди на депресия и мания.

Симптоматичната структура на биполярното разстройство се състои главно от депресивни и тревожни симптоми, които бързо се променят по тежест. За повечето засегнати лица, симптомите са в схема на завишаване уязвимостта към рецидив, неврокогнитивно увреждане и психосоциална дисфункция.

При биполярно афективно разстройство, сега в ремисия, пациентът е имал поне един потвърден хипоманиен, маниен или смесен афективен епизод в миналото и в допълнение поне още един друг афективен епизод (хипоманиен, маниен, депресивен или смесен), но понастоящем не показва съществено нарушение на настроението. Не е имал такива нарушения от няколко месеца.

Биполярното афективно разстройство може да протече по няколко начина:

1. Биполярно протичане - с депресивни и манийни фази и периоди на видима ремисия между тях.
2. Монополярно протичане - само депресивни фази, характерни за депресивното разстройство или изразени само манийни епизоди.
3. Алтернантно протичане - без ремисия между отделните епизоди.

Под „ремисия“ се разбира намаляване и изчезване на специфичните симптоми за дълъг период от време. Всеки човек с биполярно разстройство е различен и преживява заболяването по индивидуален начин. Някои имат по-често симптоми на мания, някои са по-депресивни, трети — смесени епизоди със склонност към самонараняване, други имат тревоги, не могат да задържат работното си място.

Биполярното разстройство не само се проявява по различен начин, но и толерантността на човека към всеки симптом е различна. Някои хора имат хипомании, които са еуфорични и не създават проблеми. Тревожните признаци се контролират успешно чрез медитация.

Лечението на биполярното разстройство се осъществява с 3 основни класа лекарства:

• поне едно стабилизиращо настроението лекарство
• атипичен антипсихотик
• антидепресанти
• психотерапия

Най-широко използваните лекарства за лечение на биполярно разстройство включват:

• литий — той е с много висока ефективност и намалява манийните симптоми
• валпроева киселина — полезна при контрола на манийни или смесени епизоди на биполярно разстройство
• антиепилептици — в някои случаи предотвратяват депресията
• антипсихотици (Haloperidol, Olanzapine, Risperidon) — често се изписват на пациентите като алтернатива на лития, особено ефективни при психоза (водят до пълен ефект за няколко седмици)

Някои от тези лекарства могат да проявят токсичност, ако дозите не са добре преценени и твърде високи. Следователно, болните с биполярно афективно разстройство, сега в ремисия трябва да се наблюдават на определени периоди чрез кръвни тестове и прегледи от лекаря. Трудно е да се предвиди кой от кое лекарство и в каква доза ще се повлияе най-добре.

Дългосрочното лечение с антидепресанти при биполярно разстройство се препоръчва само когато първоначалното им приложение е със строго положителни резултати и няма признаци на развиваща се мания. Някои антидепресанти (дадени самостоятелно или в комбинация с други лекарства), могат да предизвикат маниен епизод или по-бързо завъртащи се цикли на депресия и мания.

Доказано е, че няколко специфични форми на психотерапия спомагат за ускоряване на възстановяването и подобряване на функционирането при биполярно разстройство. Такива са:

• когнитивно-поведенческа терапия
• социална терапия
• семейна терапия
• групова терапия

В тежки случаи, когато болният не се повлиява от никакви медикаменти, различни дози и психотерапия, се преминава към електроконвулсивната терапия.

Ремисията подобрява отношенията и връща първоначалния щастлив семеен живот с партньора и децата. Хората се радват на предишните си хобита и интереси. Биполярното разстройство може да бъде ефективно лекувано и контролирано. Повече от 30% от биполярните пациенти могат да очакват пълно възстановяване, докато други 40% могат да очакват значително изразено намаляване на симптомите.

Успешното управление зависи от много фактори, включително:

• информираност относно болестта
• надеждна комуникация с професионалисти, които изцяло са ангажирани с лечението
• подкрепа от семейство и приятели
• стриктно изпълнение на плана за лечение

При значителна част от хората с биполярно разстройство (около 1/3), лечението с литий води до пълна ремисия на всички симптоми. Болните никога не проявяват друг биполярен епизод, а понякога и симптом, до края на живота си. След пълната ремисия на всички симптоми, хората често трябва да положат допълнителни усилия, за да постигнат функционално възстановяване в живота си, да поправят взаимоотношенията и да се върнат на работното място, дори да извършват други дейности, които не са били в състояние да правят в миналото, поради намеса на биполярните симптоми.

Всеки индивидуален случай изисква специфичен подход. Някои от тях се повлияват много бързо, докато други променят терапиите многократно за дълъг период от време. Върху лекарите седят следните въпроси:

• кога да добавят антидепресанти към терапията с литий (стабилизатор на настроението)
• дали да се преустановят антидепресантите, след като депресията се подобри

Пътят към биполярно афективно разстройство, сега в ремисия е тежък, но постигането й е огромна крачка. Понякога отнема години прием на различни лекарства, изпробване на множество терапии, докато се намери най-правилната за конкретния случай.

След ремисия на остър епизод на мания или депресия, човекът с биполярно разстройство е с особено висок риск от рецидив за около 6 месеца. Така че поддържащата терапия често се препоръчва като метод на лечение. Всеки, който е преживял 2 или повече епизода на биполярно разстройство обикновено се смята, че е склонен към епизоди до края на живота съм. В такива случаи целта се фокусира не само върху лечението на настоящите симптоми, но и предотвратяване на бъдещи епизоди. Тези болни задължително трябва да бъдат на поддържаща терапия. След като лекарят е овладял ситуацията и стабилизирал настроението от острата фаза на заболяването (маниакален или депресивен епизод), лекарствената терапия продължава неопределено време — понякога с по-ниски дози.