Социална изолация

Социална изолация: състояния, при които човек се отдръпва от околните, не желае да контактува, да създава нови познанства, да посещава обществени места и събития (т.е липсва контакт между него и обществото). В някои случаи може да се достигне до степен, в която човек избягва дори семейството, близките и приятелите си. Тези периоди могат да траят различен период от време.

Социалната изолация може да се дължи на:

• Психични и поведенчески разстройства - тревожно разстройство, агорафобия, циклотимия, синдром на Аспергер (Asperger syndrome), булимия невроза, депресия, шизофрения, параноидно разстройство на личността, психични и поведенчески разстройства, дължащи се на алкохол и опиоиди, биполярно афективно разстройство, деменция, рецидивиращо депресивно разстройство, остра стресова реакция, посттравматично стресово разстройство, анорексия.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - сексуално насилие, физическо насилие върху дете.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - злоупотреба с наркотични вещества.
• Болести на кожата и подкожната тъкан - псориазис, акне.
• Болести на нервната система - болест на Алцхаймер (Alzheimer's disease).
• Болести на ухото и мастоидния израстък - пресбиакузис.
• Фактори, влияещи върху здравното състояние - преумора, стресово състояние.

По-чести причини за социална изолация

Агорафобия

Агорафобията е вид тревожно разстройство, което се характеризира със страх и избягване на места или ситуации, които могат да доведат до изпадане в паника или чувство на капан, безпомощност или смущение. Наблюдава се страх се от действителна или очаквана ситуация (използване на обществен транспорт, престой в открити или затворени пространства, на опашка или в тълпа).

Повечето хора, които имат агорафобия, я развиват след преживяване на една или повече панически атаки, което ги кара да се притесняват от повторна атака и да избягват местата, където тя може да се повтори.
Страдащите от агорафобия трудно се чувстват в безопасност на всяко обществено място, особено там, където се събират тълпи. Страхът понякога е толкова смазващ, че може да доведе до чувство на неспособност за напускане на дома.

Циклотимия

Циклотимията е рядко разстройство на настроението, което се отличава с подобни характеристики като на биполярно разстройство, протичащи в по-лека и по-хронична форма. Страдащите от циклотимия изпитват циклични върхове и спадове, които са постоянни поне две години или повече. Минимумите се описват като лека форма на депресия, а високите стойности са класифицирани като симптоми на хипомания (по-лека форма на мания).

Към хипоманиалните признаци спадат еуфорично състояние, надута самооценка, прекомерен оптимизъм, раздразнителност и възбуда, намалена нужда от сън, състезателни мисли, проблеми с концентрацията и други.

Симптомите на лека депресия включват раздразнителност, социална изолация, песимизъм, ниска самооценка, социална изолация, самоубийствени мисли.

Посттравматично стресово разстройство

Посттравматичното стресово разстройство е често срещано психично разстройство, засягащо около 8% от населението. То е резултат от стресиращо преживяване, като битка във война, физическо или сексуално нападение, оцеляване при природно бедствие или друго събитие, което води до страх, остър стрес или безпокойство.

Един от най-забележимите симптоми за повечето от засегнатите е самоизолацията. Като се изолират, страдащите от посттравматично стресово разстройство се опитват да избегнат негативни реакции или непрекъснати усилия за обяснение на чувствата си.

Акне

Акнето може да има дълбоки социални и психологически ефекти. Те не са непременно свързани с клиничната му тежест. То може да засегне хора от всички възрасти, но се проявява предимно през тийнейджърските години.

Психологическото и социално въздействие на акнето предизвиква огромно безпокойство особено когато то засяга подрастващите в решаващ период, когато те развиват своята личност. През това време приемането на връстници е много важно за тийнейджъра и за съжаление е установено, че съществуват силни връзки между външния вид и привлекателността и статуса сред връстниците.

Акнето, особено когато засяга лицето, провокира жестоки подигравки от други тийнейджъри. Това води до социална изолация и ниско самочувствие. Те стават срамежливи и дори неуверени. Основната грижа е страхът от негативна оценка от другите. В екстремни случаи може да се развие социална фобия.

Кога да потърсите лекар?

Хората в социална изолация трябва до отърсят лекар или терапевт при наличие на признаци на депресия или други психологически разстройства.

Ако изолацията е в резултат на злоупотреба с наркотици, незабавният контакт с лекар е ключов в борбата със зависимостта.

В случай, че мислите, че Ваш близък се самоизолира, проверявайте дали той се храни, спи достатъчно и се грижи за себе си.

Как да си помогнете сами?

Ако социалната Ви изолация не е свързана с наличие на сериозно заболяване, а е в резултат на ежедневен стрес, можете да се отдадете на почивка и приятни за Вас дейности с близки хора.

Заглавно изображение: freepik.com