Изследване на калций (Ca) в кръвта

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждане на изследването?

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Чрез това изследване се определя количеството на калций (Ca) в кръвта.

Калцият (calcium) е най-разпространеният и един от най-важните минерали в човешкото тяло.
Той играе съществена роля в клетъчната сигнализация и правилното функциониране на мускулите, нервната система и сърцето.
Калцият е необходим също така за съсирването на кръвта и е изключително важен за изграждането, плътността и поддържането на здрави кости и зъби.

Калцият е особено важен при подрастващите деца, за да поддържа растежа на костите, както и при жени в постменопауза, при които има риск от намаляване на костната плътност и развитие на остеопороза.

Около 99% от калция в организма се намира в костите, а останалият около 1% циркулира в кръвта.

Нивата на калций в кръвта са под стриктна регулация — при понижаване на нивата на калций в кръвта (хипокалциемия) се освобождава калций от костите, а при повишаване на нивата на калций в кръвта (хиперкалциемия) той се натрупва в костите или се отделя с урината и изпражненията.

Приблизително 50% от калция в кръвта е под формата на "свободен" (несвързан с белтъци) калций (известен също като йонизиран Ca), като това е метаболитно активната форма на калция.

По-голямата част от другата половина (около 40%) е свързана с протеини (предимно албумин), малка част (10%) образува комплекси с различни органични и неорганични аниони (например фосфат, лактат, цитрат и др.), като тези 2 форми (белтъчно-свързан калций и комплексно-свързан калций) са метаболитно неактивни.
Има 2 теста за измерване на калция в кръвта:

1. Общ калций — включва измерване на свободната и свързаната форма на калция;
2. Йонизиран калций — включва само свободната, метаболитно активна форма на калция;

В медицинската практика за оценка нивото на калция в кръвта най-често се изследва общия калций, като в повечето случаи този тест предоставя надеждна информация за концентрацията на свободен калций в кръвта, тъй като между свободната и свързаната форма на калция се поддържа стабилен баланс.
Освен това тестът за общ Са се извършва по-лесно в сравнение с този за йонизиран калций и не изисква специална обработка на кръвната проба.

Въпреки това обаче, тъй като около половината от калция в кръвта е свързан с белтъци, резултатите от изследването на общия калций могат да бъдат повлияни от промени в нивата на серумните белтъци — хипопротеинемия (намалено количество белтък в кръвта) или хиперпротеинемия (повишено съдържание на протеини в кръвта).
В тези случаи се препоръчва директното измерване на нивата на свободния калций посредством теста за йонизиран калций.

Изображение: www.freepik.com

Когато резултатите от изследването на общия калций покажат отклонения от нормата, необходимо е да се направят допълнителни изследвания, чрез които да се установи причината за анормалния резултат:

1. Йонизиран калций — при някои хора балансът между свободната и свързаните форми на калция е нарушен и изследването на общия калций не предоставя надеждна информация на серумните Ca нива. В тези случаи се препоръчва измерване на йонизирания калций;
2. Фосфор
3. Магнезий
4. Витамин Д
5. Паращитовиден хормон (паратхормон, ПТХ)
6. ПТХ-свързан пептид (PTHrP)

Паратхормонът води до освобождаване на калций от костите и намалява отделянето на калций през бъбреците, в резултат на което серумните нива на калций се повишават. ПТХ също така стимулира продукцията на биологично активната форма витамин Д от бъбреците.

Витамин D, от своя страна, повишава калциевата абсорбция в червата, но намалява загубата на калций през бъбреците, а също така потиска отделянето на ПТХ.
Обобщено — когато нивата на витамин Д се повишават, калциевите нива също се повишават, а тези на ПТХ се понижават.

При здрави индивиди паратхормонът и витамин D поддържат калциевите концентрации в кръвта в тесни граници, като изследването на ПТХ може да спомогне да се установи дали паращитовидните жлези функционират нормално.

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

Изследването на калций (Ca) в кръвта се назначава за скрининг, диагностика и проследяване на редица състояния, засягащи костите, сърцето, нервите, бъбреците и зъбите, като обикновено се провежда в някой от следните случаи:

• Като част от рутините изследвания за оценка на здравословното състояние на човек — заедно с изследването на други електролити — натрий (Na), калий (K), хлориди (Cl), магнезий (Mg)
• При симптоми на хиперкалциемия (повишени нива на калция в кръвта) или хипокалциемия, като при повечето хора се появяват симптоми едва при много големи отклонения в стойностите на калция:

Симптоми на хиперкалциемия:

• • умора
  • слабост
  • загуба на апетит
  • гадене
  • повръщане
  • запек
  • болка в корема
  • често уриниране
  • силна жажда

Симптоми на хипокалциемия:

• • петехии — появяват се и изчезват, след което преминават пурпура
  • коремни спазми
  • мускулни крампи
  • изтръпване и мравучкане на устните и на областта около устата — в повечето случаи това е най-ранният симптом на хипокалциемия
  • изтръпване и мравучкане на пръстите на ръцете и краката
  • неравномерен сърдечен ритъм (аритмия)
  • гърчове
• Проследяване на ефективността от лечението (например с калциеви добавки или витамин D) за коригиране на нивата на калций;
• При новородените, особено недоносените и с ниска телесна маса, калциевите нива обикновено се проследяват през първите няколко дни от живота им за неонатална хипокалциемия чрез изследване на йонизирания калций.
  Хипокалциемията възниква в резултат на незрели околощитовидни жлези и невинаги е съпроводена със симптоми. Състоянието може да отшуми от само себе си или може да се наложи заместителна терапия с калциеви препарати.
• Бъбречно заболяване — например нефролитиаза. При пациенти с бъбречна недостатъчност много често се установяват ниски нива на калций;
• Чернодробно заболяване;
• При симптоми и признаци на костно заболяване (например остеопороза);
• Установяване на причината за отклонения в ЕКГ;
• При симптоми на неврологично заболяване;
• Бъбречна трансплантация;
• Нарушена функция на щитовидната жлеза;
• Заболявания на паращитовидните жлези;
• При проблеми с усвояването на хранителните вещества (малабсорбция);
• Недохранване;
• Злокачествено заболяване (рак) — особено на гърдата, белия дроб, в областта на главата и шията,бъбреците или множествен миелом;
• Панкреатит

Директното изследване на свободната форма на калция (йонизиран Ca) е особено важно при някои пациенти, тъй като промените в стойностите на общия калций при тях не са надежден показател за промените в нивата на калция и това ще попречи на правилното лечение:

1. критично болни пациенти;
2. пациенти, подложени на голяма хирургична интервенция;
3. при интравенозна терапия с течности или кръвопреливане;
4. при нарушения, водещи до патологични промени в плазмените нива на протеините (например хипоалбуминемия);

Изображения: www.freepik.com

Необходима ли е предварителна подготовка

Изследването на калций в кръвта не изисква специална подготовка.

Ако обаче ще се изследват и други кръвни показатели (освен калций), може да се наложи да не приемате храна и течности в продължение на няколко часа преди съответното изследване.

Препоръчително е изследването на калций в кръвта да се назначи минимум 10 дни след последния прием на медикаменти и хранителни добавки, които съдържат калций.

Изображениe: www.freepik.com

Необходимо е да информирате личния/лекуващия лекар за всички лекарства, които приемате, независимо дали са по рецепта или не — включително билки, витамини и други хранителни добавки, тъй като могат да повлияят на резултатите от теста на калций.

Някои от лекарствените вещества, които могат да променят резултатите от теста, са:

• литий;
• антиациди, съдържащи калций;
• диуретици;
• хранителни добавки, съдържащи калций;
• добавки с витамин D;
• тироксин;

Метод на провеждане на изследването

За изследването на калций (Ca) в кръвта е необходимо да се вземе кръв от вена, като подробна информация за тази процедура ще намерите в:

»Изследване на кръв

Изображениe: www.freepik.com

В повечето случаи се измерват нивата на общия калций, тъй като този тест се извършва по-лесно в сравнение с изследването на йонизиран калций и не изисква специална обработка на кръвната проба.
Освен това изследването на йонизираната форма на калция изисква експедитивно доставяне на кръвната проба в лабораторията за бърз анализ, което е трудно постижимо в извънболнична обстановка.

При вземането на кръвната проба е препоръчително да се избягва продължителното свиване на юмрука и пристягане с турникет, тъй като това може да повлияе на резултата от изследването.

Освен това пациентът не трябва да е правостоящ, докато се взема кръв за изследване, тъй като това ще доведе до повишаване на общата калциева концентрация.

Директното измерване на йонизирания калций е особено важно по време на операция, както и при тежко болни пациенти, тъй като промените в стойностите на общия калций не дават надеждна представа за промените в концентрацията на йонизирания калций.

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което може да усетите при вземането на кръвна проба, необходима за определяне нивата на калций, може да прочетете в:

»Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждане на изследването?

При вземането на кръвта, необходима за този тест, има малък риск за възникване на усложнения, като подробна информация за възможните рискове ще намерите в:

»Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване

Чрез изследването на калций (Ca) в кръвта се определят концентрациите на калция, който циркулира в кръвта, като този тест не може да се използва за оценка на диетата и приема на калций с храната или за оценка на загубата на калций от костите при остеопороза.
При съмнения за остеопороза е необходимо да се изследва костната плътност с помощта на специални апарати, като подробна информация за този тест ще намерите в статията:

»Изследване на костна плътност (дензитометрия)

Резултатите от изследването на калция в кръвта обикновено са готови в рамките на 24 часа.

Стойностите на калция (общ и свободен) могат да варират в зависимост от:

1. възрастта;
2. пола;
3. физиологичното състояние (например бременност);
4. сезона (поради сезонните вариации на серумните нива на витамин D, който участва директно в регулирането на калциевата концентрация);
5. лабораторията, в която се извършва изследването;
   
   

Нивото на общия калций обикновено е добър индикатор за нивото на свободния калций, тъй като свободната (йонизиран Ca) и свързаната форма на калция обикновено съставляват около половината от общите калциеви концентрации.

Тъй като приблизително половината от серумния калций е свързан с протеини, резултатите от изследването на общия калций мога да бъдат повлияни от промени в нивата на протеините в кръвта, поради което при интерпретирането на резултатите трябва да се вземе предвид и нивото на протеините (албумин) в кръвта, тоест общият белтък и албуминът в серума винаги трябва да се определят едновременно с общия калций.
В тези случаи се препоръчва и измерване на йонизирания калций.

Изображениe: www.freepik.com

Нормални стойности:

Отклонения от нормата:

Високи стойности (над горната референтна граница) на калций в кръвта (хиперкалциемия):

Двете най-чести причини за хиперкалциемия са:

• Хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на паращитовидните (околощитовидните) жлези), който бива:

1. първичен — в резултат на множествена ендокринна неоплазия тип 1 (MEN1), хиперплазия, аденом или карцином
2. вторичен — поради хронично бъбречно увреждане или след прилагане на паратхормон (PTH) по време на лечение за остеопороза

Хиперпаратиреоидизмът обикновено води до лека форма на хиперкалциемия и може да се развива в продължение на много години, преди да бъде диагностицирана.

• Злокачествено заболяване (рак) — води до хиперкалциемия, когато:

1. карцином на гърдата, простатата, щитовидната жлеза или белия дроб метастазира в костите, което води до освобождаване на калций от костите в кръвта;
2. туморните клетки произвеждат хормон, подобен на паратхормон (ПТХ), което води до повишени нива на калций (предимно при плоскоклетъчен карцином на белите дробове и бъбречноклетъчен карцином);

Хиперкалциемия се наблюдава при 10-30% от пациентите с рак и е свързана с лоша прогноза за заболяването.

Около 90% от случаите с хиперклациемия са резултат от първичен хиперпаратиреоидизъм/злокачествено заболяване (рак).

Други причини за хиперкалциемия могат да бъдат:

• Базедова болест;
• саркоидоза;
• туберкулоза;
• продължително залежаване/обездвижване;
• прекомерен прием на добавки, съдържащи калций (включително прием на големи количества млечни продукти);
• прекомерен прием на витамин D;
• остра интоксикация (предозиране) с витамин А;
• проблеми с усвояването на хранителните вещества (малабсорбция);
• хиперпротеинемия — в тези случаи нивата на свободната форма на калция (йонизиран Са) остават нормални;
• прием на някои лекарства, включително:
  • тиазидни диуретици — най-честата лекарствено-индуцирана причина за хиперкалциемия
  • литий
  • тамоксифен
  • антиациди, съдържащи калций
• бъбречна трансплантация;
• ХИВ/СПИН;
• мултиплен миелом;
• болест на Пейджет (Paget);
• хипертиреоидизъм — в по-редки случаи;
• болест на Адисон (Addison);
• бъбречна или надбъбречна недостатъчност;
• фамилна хипокалциурична хиперкалциемия;
• интоксикация с алуминий;
• синдром на Цьолингер-Елисон (Zollinger-Ellison);

Хипокалциемия — стойности на калций в кръвта под долната референтна граница.
Може да се дължи на:

• Ниска концентрация на протеини в кръвта (хипопротеинемия), особено на албумин (хипоалбуминемия) — това е най-честата причина за ниски нива на общия калций.

Ниските нива на протеини (белтъци) в кръвта могат да са резултат от чернодробно заболяване или недохранване.

Хипоалбуминемия много често се установява при хора с остро развиващо се заболяване, като при нисък албумин само свързаният калций е понижен, докато нивата на йонизирания калций остават нормални.

• Чернодробно заболяване и билиарни обструктивни (запушване на жлъчните пътища) заболявания;
• Хипопаратиреоидизъм и псевдохипопаратиреоидизъм;
• Наследствено нарушено действие на ПТХ (резистентност) при запазена секреция;
• Недостатъчен прием на калций;
• Недостиг на витамин D (недостатъчен прием или нарушен синтез);
• Недостиг на магнезий;
• Високи нива на фосфат в кръвта (хиперфосфатемия);
• Остър панкреатит;
• Бъбречна недостатъчност/хронично бъбречно заболяване (например синдром на Фанкони/Fanconi);
• Алкохолизъм;
• Малнутриция (недохранване);
• Проблеми с усвояването на хранителните вещества (малабсорбция);
• Заболявания на костите;
• Масивни кръвопреливания;
• Свръхекспресия на фибробластен растежен фактор 23 (онкогенна остеомалация) — "синдром на гладните кости";

При новородените, особено тези, които са преждевременно родени и с ниска телесна маса, обикновено се проследява нивото на калция през първите няколко дни от живота им за неонатална хипокалциемия чрез изследване на йонизирания калций.
Хипокалциемията може да е резултат от незрели паращитовидни жлези и невинаги води до появата на симптоми. Състоянието може да отшуми от само себе си или може да се наложи заместителна терапия с калций.

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на калций в кръвта или могат да повлияят на резултатите от този тест, включват:

• Неправилно вземане на кръвната проба — препоръчително е да се избягва продължителното пристягане с турникет и свиване на юмрука. Освен това пациентът не трябва да е прав при вземането на кръв, тъй като това ще доведе до повишаване на калциевата концентрация;
• Неправилно съхранение и/или транспортиране на взетата проба;
• Хемолиза на кръвната проба — води до понижена концентрация на калций;
• Изследване с контрастни вещества, съдържащи гадолиний — гадолиният може да повлияе на резултатите от теста, поради което вземането на кръв за изследване нивата на калций трябва да се направи поне 48 часа след използването на контрастно вещество, съдържащо гадолиний;
• Чести кръвопреливане;
• Мултиплен (множествен) миелом— при пациентите с това заболяване обикновено се установяват повишени нива на калций;

  

• Прием на някои лекарства:
  • антиациди, съдържащи калций;
  • диуретици — приемът на тиазидни диуретици е най-честата причина за повишени стойности на калций в резултат на лекарства;
  • литий;
  • хранителни добавки, съдържащи витамин D;
  • хранителни добавки, съдържащи калций;
  • прием на високи дози слабителни или теофилин;
  • кортикостероиди;
  • антиконвулсанти;
  • някои антибиотици (например рифампицин);

Някои лекарства (например фенитоин) и билирубинът обикновено се конкурират с калция за свързване с плазмения албумин. Поради тази причина лабораторните резултати при пациенти с иктер (жълтеница) и пациенти, подложени на лечение с лекарства с висок афинитет за свързване с албумина, трябва да бъдат интерпретирани много внимателно.