Остеопороза след менопауза МКБ M81.0

Остеопорозата е най-често проитичащото от възрастта на болния патологично състояние на костта. Остеопорозата може да бъде определена като състояние на общо намаление на костната плътност и якост, което улеснява реализацията на една фрактура. В около 20% от случаите остеопорозата е вторична и е свързана с ендокринно заболяване, неопластичен процес или разстройство във формирането на колагена. В 80% от случаите обаче това състояние е резултат от възрастова инволуция на организма.

Терминът остеопороза често неправилно се използва като синоним на декалцификация, костна атрофия, рерафикация на костите и остеолиза. Първи, който разграничи остеопорозата от остеомалацията бе Pouwer през 1885 г. В 1900 г. Зудек описа рентгенологичната картина на сенилната костна атрофия и я разграничи от акутната костна атрофия.
Първи, мойто описа остеопороза след менопауза като синдром в 1940 г., е F.Albright,  разграничавайки го от остеомалацията, приемайки, че остеопорозата е резултат от намаление на остеобластната активност. Изучавайки съотношението между овариалната секреция и остеобластната активност, Albright  откри, че сексуалните хормони влияят на структурата на костта. Той предположил, че постменопаузалната остеопороза се наблюдава около 9 години след прекъсване на менструацията и при хирургически предизвикана аменореа в още по-ранен период.

При остеопороза след менопауза, патологоанатомичното състояние на косста се характеризира с прогресивно изтъняване на костните трабекули, които нормално запазват постоянна органична и минерална структура. Като резултат на това изтъняване пространството между трабекулите става по-широко и част от компактата се трансформира в спонгиоза (спонгиогизация). Общото количество на костната тъкан е намалено. Въпреки изтъняването на костните трабекули и загубата на фината трабекуларизация хистологичната картина показва нормална степен на калцификация със забележимо намаление броя на клетките. Тези промени са придружени от нормални нива на калция, фосфора и алкалната фосфатаза в серума.

Остеопороза след менопауза се наблюдава 15-20 години след последната менструация. Първично са засегнати трабекуларните кости, като най-често се наблюдават фрактури в дисталните части на лъчевата кост и телата на прешлените. В ранните стадии на заболяването, то протича без изявена клинична симптоматика. Последствие се появява болка в засегнатите кости, като в крайните стадии могат да възникнат фрактури.

Диагнозата остеопороза след менопауза се поставя въз основа на добре снета анамнеза и осъществяване на щателен физикален преглед. Извършват се още някои лабораторни, инструментални и образни изследвания като рентгенография, магнитен резонанс, компютърна томография и костна денсометрия, за уточняване тежестта и локализацията на уврежданията.

Лечението на остеопороза след менопауза в повечето случаи е консервативно и се осъществява от специалист. Използват се инхибитори на костната резорбция, стимулатори на костното образуване, физикална терапия, рехабилитация и други.