Други форми на неонатална хипокалциемия МКБ P71.1

Хипокалциемията е състояние, при което нивото на калция в серума е по-ниско от съответните референтни стойности. При спадане на общия серумен калций под 2,1 ммол/л говорим за хипокалциемия. При нормално рН на кръвта приблизително половината от общия калций е в йонизирано състояние, това е активният калций. При изследване на калциевите нива трябва да се изследва и белтъка, тъй като намалението на общия калций може да бъде свързано с ниската концентрация на серумния албумин.

Рубриката други форми на неонатална хипокалциемия включва състояния на хиперфосфатемия (повишени нива на фосфатите). Обмяната на калция и фосфора е взаимно свързана. Регулацията на тяхната концентрация в организма е основно хуморална като участват паратхормонът, калцитриолът и калцитонинът. Фосфатите свързват свободния йонизиран калций, затова при увеличено ниво на плазмените неорганични фосфати, йонизираният калций намалява, тъй като се свързва с тях. Това води до състояние на хипокалциемия. Като компенсаторен механизъм се увеличава секрецията на ПТХ (паратхормон), който повлиява бъбречната екскреция на излишните фосфати. Това води до нормализиране на фосфатните и калциевите нива, но ако е нарушена бъбречната функция или тази на паращитовидните жлези, не е възможно да се коригира нарушението.

В неонаталния период най-честите причини за хиперфосфатемия са:

• поглъщането на млечни храни, съдържащи големи количества фосфор;
• от прекомерно парентерално прилагане на фосфор;
• увредена бъбречна функция, при което е нарушена екскрецията на фосфатите;
• дефекти в хормоналната регулация – хипопаратиреоидизъм.

Клиничната картина при хипокалциемията включва основно повишаване на нервно-мускулната възбудимост. Също така може да се наблюдава нарушение в сърдечната и дихателната дейност.

Лечението при други форми на неонатална хипокалциемия включва хранене с кърма или с мляко, съдържащо ниска фосфорна концентрация. Прилагат се калциеви добавки за увеличаване свързването на фосфатите и тяхното отделяне от организма. При бъбречна недостатъчност може да се даде 1,25-дихидроксикалциферол, за да противодейства на хипокалцемията и вторично на хиперфосфатемията.