ДИУРЕТИЦИ (DIURETICS) | ATC C03

Диуретиците са лекарства, които увеличават диурезата чрез пряко въздействие върху бъбреците, засилвайки екскрецията на натрий и вторично на вода. Те се използват за лечение на отоци от различен произход: при хронична сърдечна недостатъчност, белодробен оток при левокамерна слабост, асцит, мозъчен оток, статични отоци, задържане на отоци при мензис, отоци при тромбози, отоци при травми, отоци предизвикани от медикаментозна терапия с кортикостероиди, адренокортикотропен хормон, фенилбутазон и други лекарствени средства.

Диуретиците увеличават отделянето с урината преди всичко на натриеви йони и на водата. Увеличеното отделяне на натриеви йони е задължително качество на диуретиците. Поради това се увеличава и отделянето на вода с окончателната урина. Мощта на диуретичния ефект се определя от процента на отделените с урината натриеви йони, представляващи част от общото количество филтрирани в гломерула натриеви йони.

Диуретиците намират съществено място и при лечението на хипертонична болест (високо кръвно налягане). Антихипертензивният ефект на диуретиците се дължи на:

-понижаването на съдържанието на натриевите йони в гладката съдова мускулатура, което намалява реактивността и към ендогенни субстанции, увеличаващи съдовия тонус- адреналин, норадреналин, ангиотензин;

-екскрецията на натрий и вода, което води до понижаване на интарвазалния обем (обемът циркулираща кръв в съдовете).

Най-честите странични ефекти при терапията с диуретици са общи за много от тях и в голяма степен произтичат  от механизма на тяхното действие. Това са хипокалиемия (намалено количество на калий в кръвта), диабетогенен ефект, хиперурикемия (повишаване на нивото на пикочна киселина), хипонатриемия (ниско ниво на натриевите йони в кръвта), дехидратация и хиповолемия (намален обем на циркулиращата кръв).