Лечение с натриев валпроат

Сложните процеси и взаимодействия, протичащи в централната нервна система, са отговорни за поддържането на активността на целия организъм, като контролират многобройни, изключително важни функции.

Дори леки промени и отклонения в нормалното протичане на тези процеси може да доведе до сериозни състояния и заболявания, потенциално застрашаващи живота на болния при липса на своевременни мерки.

Така например повишеният акционен потенциал и електрическа активност в мозъка са една от основните причини за появата на гърчове и епилепсия, както и някои психически разстройства.

Съвременната медицина влага много усилия и научни изследвания в откриването на подходящи препарати, които едновременно да нормализират мозъчната активност, без да водят до сериозни нежелани реакции.

Преди приблизително 50 години във Франция за лечение на епилепсия е въведен препаратът натриев валпроат. Медикаментът продължава да е един от основните използвани при гърчове, като употребата му се е разширила и обхваща и някои други състояния.

Какво представлява натриев валпроат?

Натриев валпроат представлява едно от основните лекарствени средства, включени в групата на така наречените антиепилептични средства (антиконвулсанти). Представлява натриева сол на валпроевата киселина и показва висока активност и добър ефект по отношение на редица неврологични процеси.

Лекарството се отличава с широк спектър по отношение на лечението на епилепсия, като ефективно повлиява всички форми на заболяването.

Неговият главен механизъм на действие е засилване на задръжните процеси чрез увеличаване на съдържанието на ГАМК (гама-аминомаслена киселина) в засегнатите мозъчни структури.

Основните ефекти на натриевата сол на валпроевата киселина включват следните:

• повишение на трансмисията (предаването) на гама-аминомаслената киселина
• намалено освобождаване на стимулиращи, възбуждащи аминокиселини
• блокиране на волтаж зависимите натриеви канали
• модулация и повлияване на допаминергичната и серотонинергичната трансмисия

Всички тези толкова сложни процеси водят в крайна сметка до нормализиране на акционния потенциал и електрическата активност в мозъчните структури, намалявайки риска от поява на гърч и овладяване при вече наличен такъв.

Натриевият валпроат е достъпен с рецепта и се предлага под формата предимно на таблетки (обикновени, с удължено освобождаване), капсули, а може да го откриете и в течна форма (сироп, ампули). Пероралните лекарствени форми се предлагат в различни дози с цел улесняване на терапията при отделните пациенти и задоволяване на потребната им необходима дневна доза.

Дозовият режим и терапевтичната схема са различни при отделните пациенти и съобразени с тяхната възраст, тежест на проявите, давност на заболяването, наличие на подлежащи заболявания, прием на други медикаменти и някои индивидуални особености.

Вашият лекуващ лекар ще прецени необходимостта от лечение с натриев валпроат и най-подходящата за вашето състояние доза след внимателен, обстоен разпит и преглед. Най-често дозата варира между 1000 и 2000 милиграма дневно (между 20 и 30 милиграма на всеки килограм тегло), разпределена в два или три приема.

След прием през устата лекарството се усвоява добре и достига максимална плазмена концентрация средно за 4 до 7 часа (в зависимост от лекарствената форма). Притежава плазмен полуживот от порядъка на 8 до 20 часа, като при определени групи пациенти последният може да е многократно по-дълъг (например при лица с подлежащо бъбречно заболяване, при прием на по-високи дози).

При кои състояния и заболявания е необходимо лечение с натриев валпроат?

Лечението с натриев валпроат се назначава обикновено от специалист (невролог), като показанията за употребата му са се разширили в относителна степен от откриването му до сега и включват:

• Епилепсия, локализирани и генерализирани форми, включително и grand mal припадъци, petit mal припадъци
• Епилептичен статус
• Биполярно афективно разстройство
• Болест на Creutzfeldt-Jakob
• Миоклонус
• Мигрена
• Невропатична болка

По отношение на приложението на натриевата сол на валпроевата киселина при различните форми на епилепсия не съществуват дебати и полюсни мнения, дългогодишната употреба на медикамента е показала своята ефективност и предимства.

Дебати съществуват по отношение на приложението на натриев валпроат за профилактика на мигрена и мигренозни пристъпи. В последните години се доказва, че препаратът ефективно намалява честотата и продължителността на пристъпите и може да бъде включен в комплексната терапия на мигрена при определени пациенти и разбира се под медицински контрол.

Медикаментът показва относителна ефективност и при повлияването на биполярното афективно разстройство, главно при манийните епизоди (заболяването протича с редуване на епизоди на мания с епизоди на депресия, които изискват различна терапия). Въпреки задоволителните резултати са необходими задълбочени изследвания в тази насока.

По отношение на включването на натриев валпроат в терапията при невропатна болка съществува голямо разделение между специалистите. Препаратът се препоръчва при невропатна болка, при която липсва ефект от приложеното до момента лечение и стандартните средства не показват желаните резултати.

Независимо от показанията е необходимо повишено внимание при приложението на този медикамент и на антиепилептичните лекарства като цяло, тъй като са възможни сериозни рискове при несъобразяване с определени фактори.

Какви рискове крие лечението с натриев валпроат?

Определени подлежащи заболявания могат да повлияят върху активността на медикамента, неговото усвояване и метаболизиране, съответно неговия ефект, като е възможна и обратната реакция, а именно медикаментът да повлияе (съответно да влоши) редица функции в организма.

Така например не се препоръчва употребата му (или се приема в ниски дози под строг медицински контрол) при лица с подлежащо чернодробно увреждане или данни от анамнезата за член от семейството с чернодробно заболяване.

С повишено внимание медикаментът се прилага при лица със захарен диабет, порфирия, лупус, бъбречни увреждания (включително бъбречна недостатъчност, като е необходим строг контрол и мониториране на дозата, поради удължения полуживот на медикамента), състояния, протичащи с хиперамонемия, при лица, системно злоупотребяващи с алкохол, както и непосредствено преди хирургична интервенция (риск от кървене и усложнения).

Лечение с натриев валпроат не се препоръчва при жени, планиращи бременност, както и при бременни, поради сериозни рискове от малформации и тежки увреждания на плода.

С повишено внимание се следи състоянието на жени, които са забременели по време на употребата на медикамента, като за намаляване на рисковете от вродени дефекти се прилагат високи дози фолиева киселина (многократно по-високи от препоръчителните стандартно 400 милиграма).

При лечение с антиконвулсанти по време на бременност е възможно развитието на рядък синдром, известен като фетален хидантоинов синдром, протичащ с тежки малформации на плода и новороденото. Най-често този синдром се развива при лечение с фенитоин, но е възможно развитието му вследствие употребата на различните видове лекарства, използвани в лечението на епилепсия. При малък процент от жените, приемали натриев валпроат по време на бременността, се развиват тези тежки увреждания на плода, често съпътствани от spina bifida, сърдечни пороци, лицеви аномалии, малформации на крайниците, увреждания в развитието.

За лечение на епилепсия при жени в детеродна възраст се препоръчва избор на максимално щадящ медикамент, монотерапия (лечение само с един препарат, а не с комбинация от няколко), както и използване на възможно най-ниската ефективна доза, като основната цел е намаляване на риска от увреждания в нормалното протичане на бременността при евентуално забременяване.

Въпреки че препаратът преминава в незначителни концентрации в майчиното мляко, употребата му по време на кърмене е необходимо да бъде съгласувана със специалист. Голям процент от производителите на медикамента не препоръчват употребата му в периода на лактация.

При лечение с натриев валпроат е необходимо съобразяване освен с подлежащите заболявания на пациента, също и с приема на други лекарства от негова страна, включително и предлагани без рецепта и хранителни добавки.

Едновременната употреба с определени лекарства значимо повишава риска от нежелани взаимодействия, токсични прояви, промяна в ефективността на медикаментите. Такива са например антикоагуланти (варфарин), аспирин, други лекарства, използвани за лечение на гърчове, лекарства за лечение на СПИН (зидовудин), някои антидепресанти, диазепам, някои антибиотици (имипенем, меропенем, еритромицин), антиациди (циметидин), секвестранти на жлъчни киселини (колестирамин) и много други.

Задължително уведомете вашия лекар за всички лекарства, които приемате, за намаляване на риска от нежелани реакции. При необходимост вашият лекар ще ви предложи алтернативни препарати или осигуряване на достатъчен интервал между отделните приеми.

Възможни странични (нежелани) ефекти при лечение с натриев валпроат

По време на употребата на натриев валпроат са възможни определени нежелани ефекти, някои от които са по-чести и предвидими, други се отключват рядко, но изискват своевременно прекратяване на терапията.

Най-често при лечението с натриев валпроат се описват следните странични реакции:

• стомашно-чревни прояви: гадене, диария или запек, болка в корема, спазми, увреждане на чернодробната функция
• неврологични прояви: тремор, гадене, обърканост, замаяност, сънливост
• кожни прояви: алопеция, сърбеж, уртикария, еритема мултиформе, токсична епидермална некролиза
• хематологични прояви: анемия, левкопения, тромбоцитопения, нарушения на кръвосъсирването
• други: промени в настроението и поведението, повишена агресивност, репродуктивни нарушения, промени в теглото, алергични прояви

При изява на алергична реакция, най-често протичаща с оток (подуване) на езика, устните, лицето, задух, остро влошаване на общото състояние на болния, своевременно потърсете медицинска помощ.

При прием на многократно по-високи от препоръчителните дози са възможни токсични прояви, потенциално застрашаващи живота на болните.

Преди и по време на лечение с натриев валпроат не се притеснявайте да задавате своите въпроси към лекуващия лекар. Добрата комуникация и сътрудничество между лекар и пациент е в основата на добрата лекарска практика и значимо подобрява терапевтичния курс и намалява риска от нежелани и непредвидени реакции.