Миоклонус МКБ G25.3

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Миоклонусът представлява бързи, внезапни потрепвания или спазми на един мускул или на определена мускулна група, като сред най-типичните и безобидни примери е хълцането. При здрави лица хълцането и спорадичните потрепвания не представляват проблем и не изискват лечение.

В рубриката миоклонус се включва миоклонус, предизвикан от лекарствени средства, подлежащо неврологично увреждане, заболяване и други и изисква провеждане на специфична терапия с цел облекчаване на симптомите и подобряване на комфорта при отделните пациенти.

Причини и особености

Миоклонусът представлява неврологичен синдром, съпътстващ различни състояния. Характеризира се с внезапни, резки, кратки, неволеви движения, засягащи определен мускул или мускулна група.

Сред главните особености на болестния процес се включват:

• причини: етиологията на състоянието е свързана със страничен ефект от лечението с някои медикаменти, главно серотонинергични лекарства, които могат да причинят серотонинергичен синдром, антиконвулсанти, допаминови агонисти и антагонисти, невролептици, анестетици (етомидат и пропофол) и други. Може да се развие и успоредно с някои подлежащи неврологични увреждания или заболявания, включително инсулт, хипоксия, чернодробна или бъбречна недостатъчност, тежки травми и инфекции
• патогенетични особености: фармакологичните механизми, отговорни за този неблагоприятен ефект, не са добре проучени. Възможно е повишено серотонинергично предаване. При анестетиците е налице така нареченият доброкачествен миоклонус, който е в резултат на намалено инхибиране на мозъчната сигнализация
• асоциирани заболявания: наличието на миоклонус може да бъде признак на подлежащи недиагностицирани заболявания, включително епилепсия, енцефалит, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, болест на Creutzfeldt-Jakob, паранеопластичен синдром и други
• видове миоклонус: в зависимост от произхода и етиологията на състоянието миоклонусът най-общо се подразделя на физиологичен (хълцане, при състоянието в ранните фази на заспиване и стряскане на сън) и патологичен (при прием на лекарства, метаболитни нарушения, хипоксия). Различават се есенциален (първичен) миоклонус, идиопатичен миоклонус и вторичен или придобит, когато се дължи на други подлежащи фактори и причини
• видове според локацията на промените: в зависимост от локализацията на промените и разпространението им се различават фокален, сегментен, мултифокален или генерализиран, а според локализацията на произхода се различават кортикален, субкортикален, периферен и други

Симптоми

Протичането при миоклонус показва големи вариации при отделните пациенти, като е възможно наличието на леки, умерени или тежки прояви, засягане на изолирани мускули или цели мускулни групи.

Клиниката на миоклонус, предизвикан от лекарствени средства, се характеризира с внезапни, резки, кратки, неволеви движения, причинени от мускулни контракции (положителен миоклонус) или релаксации (отрицателен миоклонус). Движенията са бързи, с по-кратка продължителност от хореичните, обикновено са асиметрични, засягат крайниците.

При участие на мускулите на лицето, гърлото и езика има нарушение на говора и гълтането, а при засягане на очедвигателните мускули е налице симптом, подобен на нистагъм, протичащ с бързи, резки, непостоянни, най-вече хоризонтални движения на очните ябълки, означавани в медицинската литература като опсоклонус или "танцуващи очи".

Потрепванията или спазмите, характерни за миоклонус, са внезапни, непредвидими, кратки по продължителност, нерегулярни по своя интензитет и честота на поява и наподобяват потрепванията, предизвикани от шок или електрически импулси. Могат да са локализирани само в една част на тялото или да се разпространяват, обхващайки цялото тяло.

Симптомите се влияят и могат да се засилват от стрес и емоция, промени в тялото, подлежащи заболявания и различни други стимули.

Състоянието води до влошаване на качеството на живот и комфорта на пациентите, като излага последните на различни рискове в определени ситуации.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при миоклонус изисква консултация със специалист в областта (невролог), провеждане на множество подробни, целенасочени изследвания и обстоен анализ на получената информация. При миоклонус, предизвикана от лекарства диагнозата често се осъществява по метода на изключването.

Важни в диагностичен план са:

• разпит и преглед: анамнезата следва да е обстойна и да се установи връзка с приема на рисков медикамент и началото на оплакванията, тяхната давност, особености, тежест, локализация на промените. Подробният физикален преглед има за цел определяне на общия статус на пациента
• лабораторни изследвания: за подпомагане на диференциалната диагноза се назначават подробни изследвания за изключване на подлежащ диабет, метаболитни нарушения, автоимунни заболявания, тежки увреждания на черния дроб или бъбрека, откриване на следи от токсини или лекарства
• образни изследвания: с важно значение компютърната томография и ядрено-магнитен резонанс, електроенцефалография, електромиограма и други

В диференциалната диагноза е важно различаване от други неврологични увреждания (болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер и други), интоксикации, автоимунни и метаболитни нарушения, протичащи с идентични клинични прояви.

Лечение

Терапевтичният подход при пациенти с потвърден лекарствено-индуциран миоклонус се определя строго индивидуално според тежестта на протичане, общото състояние на засегнатите и редица индивидуални фактори.

Първата стъпка в лечението при миоклонус се състои в прекъсване приема на медикамента или неговата замяна с друг, с по-добър профил на безопасност. Необходима е консултация със специалист, тъй като някои медикаменти не бива да бъдат спирани, а при други е необходимо постепенно намаляване на дозата. Рядко се налага фармакологично лечение, като се използват медикаменти от различни групи, съобразно естеството на нарушенията.

Препоръчва се избягване на тригерите (стрес, недоспиване, преумора, някои храни и силни стимули).

Прогнозата обикновено е добра, като рядко се наблюдава продължително персистиране на оплакванията след преустановяване приема на провокиращия симптомите медикамент.

Изображения: freepik.com