Други екстрапирамидни и двигателни нарушения МКБ G25

› Въведение

› Причини и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

В голямата рубрика други екстрапирамидни и двигателни нарушения се включват множество разнородни по етиология, протичане и лечение заболявания, обединени от някои патогенетични механизми. Тяхното ранно разпознаване в някои случаи значително подпомага терапевтичния процес, забавя прогресията и подобрява комфорта на засегнатите.

Причини и особености

Етиологията на различните екстрапирамидни и двигателни нарушения, както и някои от особеностите в протичането на болестния процес, са изключително разнородни, като трудно може да се предскаже ходът на заболяването при отделните засегнати пациенти:

• причини: при много от формите подлежащата причина за възникване на състоянието са някои лекарства, приемани за лечение на други подлежащи заболявания или приемани без знанието на лекуващия лекар. Редица препарати от разнородни групи, главно действащи върху централната нервна система, някои антибиотици, аналгетици и други, могат да причинят подобни нарушения, като преустановяването на приема обикновено води до плавно отшумяване на симптомите. При някои форми етиологията е неизвестна, възможно е асоциирано протичане с други неврологични или метаболитни заболявания
• рискови фактори: сред известните рискови фактори се включват прием на медикаменти (броят на приеманите лекарства и давността на приема значително повишават рисковете), злоупотреба с алкохол и наркотични субстанции, излагане на силен стрес, преумора, емоционално претоварване. Наличието на подлежащи заболявания (диабет, множествена склероза, болест на Паркинсон, наследствени заболявания) също увеличава вероятността за развитие на уврежданията

• засегнати пациенти: различните заболявания, включени в рубриката, могат да засегнат лица от всички възрастови групи, но са значително по-чести в активна и особено в напреднала възраст, вероятно във връзка с процесите, настъпващи с напредване на възрастта, полиморбидността на пациентите (имат множество подлежащи заболявания) и по-честата употреба на лекарства

Видове и симптоми

Клиничното протичане на отделните форми показва значителна вариабилност, като налице са някои общи симптоми. В клиниката доминират симптоми на нарушен мускулен тонус, налице е тремор с бързи неволеви движения на мускулите, обхващащи различни части от тялото, демонстриращи се с нистагъм, гримасничене, нарушения в походката, треперене на крайниците, извиване на тялото. Често има затруднения в говора, нарушения във фините движения, трудности в изпълнението на ежедневни задачи.

В зависимост от естеството на нарушенията, особеностите в клиничното протичане и засегнатите структури в организма, се различават няколко основни форми или видове на заболяванията, включени в рубриката, а именно:

• есенциален тремор: това е едно от най-честите неврологични разстройства, като причината за появата му често остава неясна, като липсват данни за злоупотреба с лекарства, алкохол, токсини или наличие на органични промени и подлежащи заболявания. Влошава се при силна емоция, стрес и преумора. Протича с тремор, засягащ главно горните крайници и проявяващ се при опит за хващане на предмети
• тремор, предизвикан от лекарствени средства: при тази форма на тремор в основата на етиологията стои приемът на определени лекарствени средства (някои лекарства за лечение на астма, инфекции, болести на щитовидната жлеза, имуносупресивни агенти, противотуморни лекарства, психостимуланти и други)
• други уточнени форми на тремор: тук се включва така нареченият интенционен тремор, при който са налице ритмични, неволеви мускулни контракции и релаксации, обхващащи предимно проксималните части на крайниците и главата със значително нарушаване при част от засегнатите на обичайните ежедневни дейности
• миоклонус: по същество при миоклонус се наблюдава развитието на внезапни, бързи потрепвания или спазъм на определен мускул или мускулна група. Движенията често са асиметрични, с кратка продължителност и засягат основно крайниците
• хорея, предизвикана от лекарствени средства: развива се най-често при лечение с някои антиепилептични средства, прием на естроген, литиева терапия, злоупотреба с баклофен, допаминови блокери или психостимуланти, като клинично са налице неритмични, безразборни, бързи движения, често в комбинация с промени в говора, гримасничене и други
• други видове хорея: в тази рубрика се включва доброкачествената хорея, която обикновено е с непълно изяснена етиология, но липса на данни за подлежащ прием на лекарства или други асоциирани заболявания. Протича с различна тежест при отделните пациенти
• тикове, предизвикани от лекарствени средства и други тикове с органичен произход: характеризират се с наличието на неволеви, внезапни, бързи и неритмични по характер мускулни контракции, които могат да бъдат лесно забележими или едва забележими в зависимост от засегнатите мускулни групи
• други уточнени екстрапирамидни и двигателни нарушения: в рубриката се включват синдромът на неспокойните крака и синдромът на скования човек, който от своя страна се подразделя на синдром на скования крайник и синдром на скованото бебе
• екстрапирамидно и двигателно нарушение, неуточнено: при невъзможност за уточняване точната етиология и локализация на болестните промени се говори за неуточнена форма на заболяването

Диагноза

Поставянето на диагнозата при други екстрапирамидни и двигателни нарушения в значителен процент от случаите изисква назначаване на обстойни, подробни, комплексни изследвания, по-важните от които включват:

• анамнеза и неврологичен статус: насочен разпит за уточняване приема на определени лекарства, наличие на известни подлежащи заболявания, излагане на рискови въздействия и оценка на наличните рискови фактори. Необходим е обстоен физикален преглед и неврологичен статус и маркиране на всички налични отклонения с цел подпомагане на диференциалната диагноза
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания на кръв, урина, при нужда ликвор, като се проследява киселинно-алкалното равновесие, нивата на електролитите, кръвната захар, чернодробните ензими, щитовидните хормони, при необходимост може да се наложи изследване и на половите хормони, маркери на възпалението и други
• образни и инструментални изследвания: често се налага извършване на електромиография, електроенцефалография, компютърна томография, магнитно-резонансно изследване и други уточняващи изследвания с цел подпомагане диагнозата и уточняване на етиологията

Диференциална диагноза се прави с други наследствени заболявания с клиника на екстрапирамидно нарушение, болест на Паркинсон и паркинсонизъм, патология на базалните ганглии и малкия мозък, посттравматични и токсични мозъчни увреждания и други.

Лечение

Лечението на други екстрапирамидни и двигателни нарушения се определя строго индивидуално, съобразно тежестта и естеството на оплакванията при отделните засегнати лица.

Най-общо могат да се използват следните (или комбинация от тях) терапевтични методи:

• медикаментозна терапия: назначават се препарати от различни фармакологични групи (антидепресанти, антиконвулсанти, мускулни релаксанти), средства за симптоматично облекчаване на проявите, а при необходимост и по преценка на лекуващия лекар може да се наложи допълнителен прием на витамини, минерали, есенциални аминокиселини и други хранителни добавки
• физикална терапия: при част от пациентите като самостоятелно лечение (при леките форми) или като част от комплексната терапия може да се приложат различни методи от физикалната терапия и рехабилитация, включително лечебен масаж, гимнастика, восъкотерапия, хидротерапия и други
• други лечебни подходи: в някои случаи се налага провеждане на лечение съвместно с други специалисти и назначаване на психотерапия, биофийдбек терапия, дълбока мозъчна стимулация и други

Прогнозата на заболяванията, включени в тази категория, е сравнително добра, като цяло заболяванията не са животозастрашаващи, но поради факта, че обикновено липсва етиологично лечение, клиниката е прогресираща и води до влошаване качеството на живот.

Изображения: freepik.com