Тремор, предизвикан от лекарствени средства МКБ G25.1

Тремор, предизвикан от лекарствени средства е неврологично състояние на ритмични неволеви движения на крайниците или друга част на тялото, предизвикано от нежелан страничен ефект на лекарствена терапия.

Етиологията включва широк списък от медикаменти, като антиконвулсанти (валпроева киселина), бронходилататори (теофилин), имуносупресори (циклоспорин), литиев карбонат, кофеин и др. Симптомите се проявяват обикновено при предразположени лица.

Клиничната картина се представя с ритмични неволеви движения - тремор, който е асиметричен, обхващащ дланите, ръцете, главата или клепачите, с честота около 6 до 10 движения в секунда, засилва се при волева двигателна активност – при насочване към определена цел, рядко е засегната долната част на тялото. В клиниката може да присъстват брадикинезия (забавени движения), затруднен говор, кимателни движения на главата, неволево издаване на звук с устата. Симптомите изчезват по време на сън, влошават се от стрес.

Треморът може да е епизодичен - появява се на тласъци, интермитентен - появява се и изчезва с началото на двигателната активност, спорадичен - случаен.

Диагнозата се поставя след преглед от невролог и обстойно снета анамнеза за употребата на рисков медикамент. Физикалното изследване показва нарушения в двигателната активност, кръвните тестове и образните изследвания (скенер на мозъка, магнитен резонанс) обикновено са нормални.

Диференциална диагноза на състоянието се прави с болест на Паркинсон, паркинсонизъм и други органични неврологични състояния, протичащи с тремор, феохромоцитом, тиреотоксикоза, абстинентен синдром и др.

Лечението на тремор, предизвикан от лекарствени средства се състои в спиране или коригиране дозата на медикамента, което се прави само след консултация със специалист, тъй като някои медикаменти не бива да бъдат спирани, а при други е необходимо постепенно намаляване на дозата. Рядко се налага симптоматична терапия.

Прогнозата е добра, рядко има сериозно влошаване качеството на живот и персистиране на симптомите след прекратяване приема на медикамента.