Тремор, предизвикан от лекарствени средства МКБ G25.1

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Тремор, предизвикан от лекарствени средства, представлява неврологично състояние с развитие на ритмични неволеви движения на крайниците или друга част на тялото, предизвикано от нежелан страничен ефект на лекарствена терапия. Познаването на лекарствата, които могат да причинят подобни нежелани реакции, има важно клинично значение.

Причини и особености

Причините за поява на лекарствено-индуциран тремор включват употребата на определени медикаменти при предразположени пациенти. Сред едни от най-често коментираните в практиката лекарства, които могат да причинят тремор, се включват:

• имуносупресанти и антинеопластични средства: при продължителен прием, особено при употреба във високи дози, при някои пациенти лечението с циклоспорин, цитарабин, талидомид и такролимус може да провокира тремор
• антиастматични средства: лекарства, като албутерол, теофилин, арформотерол, салметерол, особено при употреба в по-високи дози, водят до поява на тремор при около 20 процента от пациентите
• антибиотици: с риск от развитие на медикаментозно-индуциран тремор се отличават някои аминогликозиди (гентамицин), гликопептиди (ванкомицин), цефалоспорини (цефуроксим), макролиди (еритромицин), квинолони (ципрофлоксацин), карбапенеми (имипенем), някои пеницилини и тетрациклини
• лекарства за лечение на болести на щитовидната жлеза: употребата на високи дози левотироксин, използван за лечение на хипофункция на тиреоидеята, може да провокира появата на симптоми на хиперфункция на жлезата, включително и тремор

• антидепресанти: трициклични антидепресанти (амитриптилин), селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (флуоксетин, циталопрам), венлафаксин, както и внезапното преустановяване на приема им се асоциира с по-висок риск от поява на тремор, главно в областта на ръцете
• психостимуланти: лечението с препарати съдържащи кофеин, злоупотребата със съдържащи кофеин напитки, както и употребата на амфетамини и други психостимуланти крие риск от поява на тремор
• други: някои противовивурсни (ацикловир, видарабин), лекарства за сърдечни заболявания (амлодипин, амиодарон, прокаинамид), литиеви препарати, някои антиепилептични средства (валпроева киселина), алкохол, никотин и други също може да провокира развитието на тремор

Симптоми

Клиничното протичане показва изразена вариабилност при отделните пациенти, като може да засегне различни части от тялото. Най-често се поразяват дланите и пръстите на ръцете, но треморът може да се прояви в областта на главата, клепачите, по-рядко може да обхване и долните крайници.

Основните клинични белези на състоянието включват:

• тремор: клиничната картина се владее от ритмични неволеви движения, а именно тремор, който е асиметричен, обхваща дланите, ръцете, главата или клепачите, с честота около 6 до 10 движения в секунда и който се засилва при волева двигателна активност (например при насочване към определена цел)
• други прояви: в клиниката може да присъстват брадикинезия (забавени движения), затруднен говор, кимателни движения на главата, неволево издаване на звук с устата
• особености на тремора: треморът може да е епизодичен (появява се на тласъци), интермитентен (появява се и изчезва с началото на двигателната активност) или спорадичен (случаен, инцидентен). Симптомите изчезват по време на сън, влошават се от стрес, преумора, злоупотреба с кофеин съдържащи храни и напитки, алкохол и други. По-силно изразени са при движения, използващи фината моторика (писане, шиене, хващане на малки предмети)

Диагноза

Поставянето на диагнозата обикновено се извършва от специалист (невролог) след обстоен анализ на проведените изследвания, като при това състояние липсата на органични промени и отклонения в лабораторните показатели в комбинация с характерните клинични и анамнестични находки има голямо значение:

• разпит и преглед: необходим е подробен разпит за употребата на лекарства (свободно предлагани, с рецепта, както и хранителни добавки), продължителност на приема, дози, както и данни за връзката с началото на приема и появата на оплакванията. Значение имат наличието на други подлежащи заболявания, прием на алкохол, употреба на забранени наркотични субстанции в комбинация с обстоен физикален преглед и оценка на неврологичния статус
• лабораторни изследвания: обикновено, при липса на други подлежащи заболявания, лабораторните показатели са нормални, възможни са преходни отклонения в нивата на чернодробните ензими и кръвните редици вследствие употребата на някои лекарства. За изключване на патология на щитовидната жлеза е необходимо изследване на TSH и хормоните, произвеждани от тиреоидеята
• образни изследвания: образните изследвания, като електроенцефалограма, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други показват липса на отклонения и структурни аномалии, което има важно значение при диференциалната диагноза

Диференциална диагноза на състоянието се прави с болест на Паркинсон, паркинсонизъм, есенциален тремор и други органични неврологични състояния, протичащи с тремор, феохромоцитом, тиреотоксикоза, абстинентен синдром и други.

Лечение

Лечението при тремор, предизвикан от лекарствени средства, се състои в преустановяване употребата или корекция на дозата на медикамента, което се прави само след консултация със специалист, тъй като някои медикаменти не бива да бъдат рязко спирани, а при други е необходимо постепенно намаляване на дозата.

При провеждане на лечение на подлежащи заболявания и установяване на тремор, провокиран от някои от тях, е необходима своевременна консултация със съответните специалисти за корекция на терапевтичния план, така че да се поддържа контрол над симптомите на болестта на фона на минимален риск за поява на странични ефекти.

В редки случаи се налага провеждане на симптоматично лечение с лекарства от различни групи.

Обикновено са необходими около три месеца за пълно отшумяване на симптоматиката, но в някои случаи може да е необходим значително по-продължителен период от време, достигащ до около и над една година.

Прогнозата е добра, рядко има сериозно влошаване качеството на живот и персистиране на симптомите след прекратяване приема на медикамента.

Изображения: freepik.com