Други уточнени форми на тремор МКБ G25.2

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Към рубриката други уточнени форми на тремор се включва така нареченият интенционен тремор (дистоничен тремор, физиологичен тремор), който представлява относително рядко срещано в клиничната практика неврологично състояние, изискващо специфично лечение и наблюдение на пациентите.

Причини и особености

Интенционният тремор, включен в рубриката други уточнени форми на тремор, представлява неврологично състояние, характеризиращо се със следните особености:

• какво представлява: в рубриката други уточнени форми на тремор е разгледан интенционният тремор, представляващ дискинетичен неврологичен симптом, характеризиращ се с неволеви, ритмични мускулни контракции и релаксации на проксималните части на крайниците и главата
• особености: амплитудата на тремора се увеличава при доближаване на дадена цел, като налице е дисметрия, което е важен клиничен и диагностичен белег на тази форма на тремор за отличаването му от другите видове тремор
• причини за развитие: етиологията е многофакторна. Интенционният тремор съпътства различни невродегенеративни заболявания. Състоянието често се асоциира с подлежаща множествена склероза, увреждания на малкия мозък, прекаран инсулт, нарушения в кръвообращението на мозъка. Повишена честота на състоянието е описана при пациенти с болест на Wilson, тежки чернодробни увреждания, алкохолизъм, някои интоксикации, както и след продължителен прием на високи дози от някои лекарства
• патогенеза: патогенетично се установяват нарушения в малкия мозък, като в зависимост местоположението биват едностранни или двустранно изразени. Налице са лезии на малкия мозък, увреждания на таламуса, демиелинизация на неврони, увреждания на мозъчната кора или нервни пътища, свързващи различни части на нервната система

Симптоми

Клиничното протичане при интенционен тремор показва някои характерни особености, които подпомагат диференцирането му от другите форми на тремор.

Треморът обикновено обхваща само горните крайници, като в изключително редки случаи се засягат главата, лицето, гласът. Изключително важна клинична особеност е наличието на нискочестотен тремор, увеличаващ своята амплитуда в края на опит да се достигане определена цел, наличие на дисметрия, зигзагообразни движения.

Нарушават се редица ежедневни дейности, като на пациентите им е трудно да пият от чаша, да се хранят с прибори, да боравят с фината моторика на ръцете и да извършват насочени действия. Често са налице и проблеми с координацията между очите и ръцете.

При известен процент от засегнатите се описват някои асоциирани състояния, включително нистагъм, дисметрия, хипотония, промени в походка, промени в проприоцепцията и други.

Състоянието като цяло рядко води до животозастрашаващи усложнения, но значително нарушава комфорта на живот и често става причина за необходимостта от допълнително подпомагане на пациентите в изпълнението на елементарни, обичайни, ежедневни дейности.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при други уточнени форми на тремор се осъществява от специалист (невролог) след провеждане на множество изследвания с цел потвърждаване на състоянието и диференцирането му от други, идентично протичащи заболявания:

• разпит и преглед: важни в анамнезата са данните за възрастта, в която се появява тремора, начина на възникване (внезапно или постепенно), прогресията, провокиращи фактори, фамилност, употреба на лекарствени средства или злоупотреба с алкохол. Физикалното изследване включва пробите на докосване на носа (носопоказалечна проба, при която пациентът следва да докосне върха на носа с показалеца на ръката си), колянно-стъпална проба и други
• лабораторни изследвания: назначава се подробни кръвни изследвания и уринен анализ, като основната цел е подпомагане на диференциалната диагноза с проследяване нивата на кръвните показатели, глюкоза, урея, креатинин, чернодробни ензими, щитовидни хормони, маркери на възпалението и много други
• образни и инструментални изследвания: инструменталното изследване включва електромиография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други техники, които подпомагат визуализацията на налични структурни аномалии, формации и други

Диференциална диагноза се прави основно с есенциален тремор, психогенен тремор, паркинсонизъм, болест на Паркинсон, лекарствено-индуцирани форми на тремор и други.

Лечение

Лечението на други уточнени форми на тремор е трудно, комплексно, строго индивидуално, като се изготвя терапевтичен план за всеки конкретен пациент.

Използват се различни методи на лечение или подходяща комбинация от тях, като най-често това са фармакотерапия (лечение с подходящи лекарства), хирургично лечение, физикална терапия, мозъчна стимулация и други:

• медикаментозно лечение: фармакотерапията рядко има ефект, като следва да се отчитат и рисковете от поява на странични ефекти. Използват се различни лекарства с различни особености в механизма на действие, като например агонисти на гама-аминомаслената киселина, изониазид, буспирон, хидрохлорид, карбамазепин, клоназепам, топирамат, пропранолол и други в подходящи дози и за индивидуален период от време
• хирургично лечение: хирургичното лечение включва дълбока високочестотна мозъчна стимулация и таламотомия. Подобно по-радикално лечение се налага при тежко протичащи форми, риск от усложнения и липса на ефект от другите методи на терапия
• други: при различните пациенти някои други методи могат да покажат ефективност в облекчаването на тремора, като такива например са различните техники от физикалната терапия, хипноза, биофийдбек лечение, медитация, йога и други

Прогнозата се определя строго индивидуално и зависи от многобройни фактори, включително особености в клиничното протичане, отговор към приложените методи на лечение, както и редица индивидуални особености.

Изображения: freepik.com