Смесени натрапливи мисли и действия МКБ F42.2

Обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с повтарящи се мисли и импулси, които са натрапчиви, неподходящи, причиняват безпокойство и дистрес. Другата характеристика е представена от повтарящи се действия, които човек се чувства принуден да изпълнява в отговор на мания и твърди правила, които трябва да се прилагат. Страдащите от това състояние признават, че манията е продукт на собствения им ум. Манията или принудите отнемат време и пречат на функционирането на болните.

Обсесивно-компулсивно разстройство със смесени натрапливи мисли и действия е хронично заболяване, доминирано от мании и принуди, възникващи при липса на друго психиатрично разстройство.

Обсесиите се дефинират като: повтарящи се и постоянни мисли, импулси или образи, които се преживяват по време на заболяването. Те са натрапчиви и неподходящи, причиняват подчертана тревожност или страдание. Мислите, импулсите или образите не са просто прекомерни притеснения относно реалните проблеми в живота. Болният се опитва да игнорира или потиска такива мисли, или да ги неутрализира с някои други. Той успява да дефинира, че обсесивните мисли, импулси или образи са продукт на неговия собствен ум (а не се налагат отвън, както при шизофренията).

Принудите се дефинирани като: повтарящо се, натрапчиво поведение (например миене на ръце, постоянна проверка) или умствени действия (например молитви, броене, повтаряне на думи), които човекът се чувства принуден да изпълнява в отговор на мания или съгласно правила, които трябва да се спазват строго. Поведението е насочено към предотвратяване или намаляване на страдание, предотвратяване на някакво ужасно събитие или ситуация, но те не са свързани по реалистичен начин с това, което са предназначени да неутрализират или предотвратяват и очевидно са прекомерни. В някакъв момент по време на хода на разстройството болният разпознава, че обсесиите и принудите са без основание.

Много клинични изпитвания за лекарства подкрепят хипотезата, че дисрегулацията на серотонинергичната система участва във формиране симптоми на обсеси и принуди при това състояние. По този начин серотонинергичните лекарства са по-ефективна терапия за това заболяване, отколкото средства, които действат върху други невротрансмитерни системи.

Не е ясно обаче дали промените в серотонинергичното предаване са пряко отговорни за обсесивно-компулсивно разстройство. Експериментите чрез образна диагностика на мозъка, като проучвания с ядрено-магнитен резонанс и позитрон-емисионна томография, разкриват повишена активност (метаболизъм и приток на кръв) в челните дялове на пациентите.

Генетичните изследвания подкрепят хипотезата, че в основата на заболяването има значителен наследствен компонент. Фамилните проучвания на тези пациенти показват, че 35% от роднините от първа линия на пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство също са засегнати от това заболяване.

Според някои проучвания, обсесиите са обусловени от стимули. Сравнително често срещан стимул се свързва със страх или тревожност от събития, които по природа са вредни или предизвикват безпокойство. За принудите пък, се смята теоретично, че когато човек открие определено действие за намаляващо тревожността, свързана с обсесивна мисъл, се разработват стратегии за активно успокояване под формата на принудителни или ритуални действия. Така се прилага контрол над тревожността.

Обсесивно-компулсивното разстройство обикновено включва както мании, така и принудителни действия. В някои случаи могат да се изявят само едната част от симптомите, но по-често са със смесени натрапливи мисли и действия.

Симптоми на обсесия включват мании. Те са повтарящи, постоянни и нежелани мисли, подтици или образи, които са натрапчиви и причиняват страдание и тревожност. Болните могат да се опитат да ги игнорират, като изпълняват компулсивно поведение или определени ритуали. Тези мании обикновено се натрапват, когато болният се опитва да мисли или прави други неща. Сред примерите са обсесия се включват:

1. Вманиачено чувство за чистота въпреки многократното чистене.
2. Необходимост от точно определено подреждане на предмети или симетрия.
3. Агресивни или ужасяващи мисли за нараняване както на себе си, така и на другите.
4. Нежелани мисли, включително агресия, на сексуална и религиозна тематика.
5. Съмнения, дали вратата е заключена, дали печката и ютията са изключени.

Принудите при обсесивно-компулсивно разстройство са представени от повтарящо се поведение, при което болните се чувстват принудени да изпълняват определени ритуали. Тези повтарящи се стереотипи са предназначени да предотвратят или намалят тревожността, свързана с манията или да предотвратят нещо лошо, което болният смята, че ще се случи. Изпълняването на принудите обаче не носи удоволствие и може да донесе само временно облекчение от безпокойството.

Както при обсесиите, принудите обикновено имат сходна тематика, като например:

• измиване и почистване
• проверка
• преброяване
• системност
• следване на строга рутина

Примери за ритуални движения включват:

1. Измиване на ръце, докато кожата се разрани.
2. Проверяване многократно на врати, за да са сигурни, че са заключени.
3. Проверяване многократно на печката, за да са сигурни, че е изключена.
4. Преброяване по определени модели.
5. Тихо повтаряне на молитва, дума или фраза.
6. Подреждане на стоки по точно определен начин.

Когнитивно-поведенческата терапия е най-ефективното лечение на обсесивно-компулсивно разстройство. Психотерапията се фокусира върху катастрофалните мисли и преувеличеното чувство на отговорност, което болните изпитват. Голяма част от нея е обхваната от целта да научи болния на здравословни и ефективни начини да реагира на обсесивни мисли, без да прибягва до натрапчиво поведение.

В допълнение към когнитивно-поведенческата терапия, за лечение на смесени натрапливи мисли и действия се използват и следните помощни методи:

• Медикаменти. Антидепресантите понякога се използват заедно с психотерапия за лечение на обсесивно-компулсивно разстройство. Въпреки това, приложението на лекарството самостоятлно рядко е ефективно за облекчаване на симптомите.
• Семейна терапия. Тъй като обсесивно-компулсивното разстройство често причинява проблеми в личния живот и социалната адаптация, семейната терапия може да помогне за насърчаване на толерантност към разстройството и намаляване на семейните конфликти. Освен това може да мотивира членовете на семейството и да ги научи как да помагат на близкия си.
• Групова терапия. Тя осигурява подкрепа, насърчаване и намалява чувството за изолация.