Остра стресова реакция МКБ F43.0

Острото стрес разстройство е психично състояние, което може да възникне веднага след травматично събитие. То предизвиква редица симптоми и без правилна диагноза и лечение може да доведе до посттравматично стресово разстройство. Съществува тясна връзка между острото стресово разстройство и посттравматичното стресово разстройство. Всеки реагира по различен начин на травматичните събития, но е важно да се знае за потенциалните физически и психологични ефекти, които могат да възникнат след това.

Около 6 до 33% от хората, изпитали силна психична травма, ще развият стрес разстройство. Понастоящем няма ясни изследвания, които да показват дали е по-разпространено сред деца или възрастни. Сред рисковите фактори за отключването му са:

• предходно травматично събитие
• история на други нарушения на психичното здраве
• възраст под 40 години
• женски пол

Симптомите на остра стресова реакция се делят на 5 големи категории:

1. Симптоми на смущение. Това се случва, когато човек не може да спре да преразглежда травматично събитие чрез спомени и мисли.
2. Отрицателно настроение. Човек изпитва негативни мисли, тъга и лошо настроение.
3. Дисоциативни симптоми. Те включват променено чувство за реалност, липса на осъзнаване на околния свят и неспособност да се запомнят някои части от травматичното събитие.
4. Умишлено избягване. Болните с тези симптоми целенасочено избягват мисли, чувства, хора или места, които свързват с травматичното събитие.
5. Симптоми на психична възбуда. Те могат да включват безсъние и други нарушения на съня, затруднено концентриране, раздразнителност или агресия, които могат да бъдат както вербални, така и физически. Болният обикновено се чувства напрегнат, нащрек е и може да се изплаши много лесно.

Тези хора често развиват допълнителни психични разстройства като тревожност и депресия.

Симптомите на тревожност включват:

• чувство за предстояща смърт
• прекомерно притеснение
• трудно концентриране
• умора
• безпокойство
• състезателни мисли

Симптомите на депресия включват:

• постоянни чувства на безнадеждност и тъга
• умора
• неочакван и безпричинен плач
• загуба на интерес към дейности, които някога са били приятни
• промени в апетита или телесното тегло
• мисли за самоубийство или самонараняване

Хората могат да развият остро стрес разстройство след едно или повече травматични събития. Такива са:

• смъртта на любим човек
• заплаха от смърт или сериозно нараняване
• природни бедствия
• пътнотранспортни произшествия
• домашно насилие
• поставяне на тежка диагноза
• минала мозъчна травма

Като част от стрес разстройството се разглеждат и кризите. Кризата се обяснява като проблематичен период в живота на човека, предизвикан от едно или повече трудни събития. Това могат да бъдат загуби или големи промени в живота, последица от внезапни събития като природно бедствие, голяма авария или терористичен акт. Дългосрочните проблеми с работата, финансите, разделянето със съпруг или получаването на лоши медицински новини могат да предизвикат криза.

Сблъскването със ситуации, които изискват огромни разходи, също могат да доведат до кризи. Това е известно като криза, свързана с промяната, и може да накара някой да почувства, че губи себе си, да се чувстват сякаш не знаят кои са или какво искат. Някои примери включват ситуации, в които пораснало вече дете напуска дома си или когато някой не е постигнал това, на което се е надявал от дълго време. Кризата може да бъде предизвикана и от положителни промени, като например сключване на брак или ставане на родител.

Хората реагират по различен начин на кризи, в зависимост от нивото им на емоционална лабилност и минали преживявания. Обичайно е да чувстват безпокойство и умора, както и да имат проблеми със съня. Може да се появят и чувства на отчаяние, самота и празнота. Говоренето с близки за случилото се, е полезно за хода на развитие. Много хора преминават през криза с подкрепата на своите роднини, но в някои случаи кризите водят до сериозни психични заболявания и разстройства като нарушения в приспособяването и посттравматично стресово разстройство.

Като вид на остра стресова реакция се разглежда и бордовата реакция на стреса. Това е термин, използван в армията за описание на острата поведенческа дезорганизация, която медицинският персонал вижда като пряк резултат от травмата по време на война. Също известна като "бойна умора" или "бойна невроза". Исторически тя е свързана с шокови състояния и понякога може да доведе до посттравматично стрес разстройство.

Бойната стресова реакция е остра реакция, която включва редица поведения, причинени от стреса на битката, които намаляват бойната ефективност на войника. Най-често срещаните симптоми са:

• забавяне на времето за реакция
• бавно мислене
• затруднено приоритизиране на задачите
• трудност при иницииране на рутинни задачи
• загриженост за незначителни проблеми и познати задачи
• нерешителност и липса на концентрация
• загуба на инициатива при умора
• изтощение
• главоболие
• болки в гърба
• треперене
• изпотяване
• гадене и повръщане
• загуба на апетит
• сърцебиене
• виене на свят
• безсъние и кошмари
• свръхбдително поведение
• раздразнителност
• депресия

Бойната стресова реакция обикновено е краткосрочна и не трябва да се бърка с острото стрес разстройство, посттравматичното стресово разстройство или други дългосрочни нарушения, свързани с борбата със стреса. Много реакции причиняват симптоми на психично заболяване (като паника, екстремна тревожност, депресия и халюцинации), но те са само преходни реакции на травматичния стрес в борбата и напрежението на военните операции.

За да се постави диагноза, лекарят ще разпита болния за всичко, което според него има връзка с отключването на заболяването. Ако симптомите са в продължение на максимум 1 месец, то вероятно се касае за остър период. След този период обаче, говорим за посттравматично стресово разстройство. Трябва да се изключат:

• други психични разстройства
• злоупотреба с вещества
• основни заболявания

Лечението се фокусира върху намаляване на симптомите, подобряване на механизмите за справяне и предотвратяване на посттравматичното. Възможностите за лечение включват:

1. Когнитивно-поведенческа терапия. Лекарите обикновено препоръчват този подход като лечение от първа линия. Включва работа с обучен специалист по психично здраве за разработване на ефективни стратегии за справяне с проблема.
2. Трениране на концентрацията. Терапиите, основани на привличане и задържане на внимание, обучават болния на техники как да се справят със стреса и тревожността. Те могат да включват медитация и дихателни упражнения.
3. Медикаменти. Прилагат се антидепресанти или антиконвулсанти, с което да помогнат за подобряване на симптомите на дадено лице.

Невинаги е възможно да се избягват травматични събития. Въпреки това, има начини за намаляване на риска от развитие на остро стрес разстройство след това. Възможностите за превенция включват:

• консултация с лекар или специалист по психично здраве след травматично събитие
• търсене на подкрепа от семейството и приятелите
• получаване на адекватно лечение за други психични разстройства
• предварителна подготовка, ако работата на даден човек предполага висок риск от излагане на травматични събития

Прогнозата за хора с остра стресова реакция обикновено е положителна. Около 50% от хората, които са получили съответното лечение, са потиснали симптомите си в рамките на 6 месеца. Изключително важно е да се потърси помощ след преживяна травма. Важно е да се намери система за подкрепа на болния, както чрез медицински специалисти, така и в личния му живот. Трябва да се избягва поведение, което може да влоши симптомите, като например прекомерна употреба на алкохол, приемане на наркотици или пропускане на предписани лекарства.