Счупвания на други лицеви кости и кости на черепа МКБ S02.8

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Въведение

Фрактура на черепа е всякакъв вид счупване на една или няколко от костите, образуващи черепа, обикновено възникващо в резултат на травма с тъпа сила. Ако силата на удара е прекомерна, костта може да се счупи близо до мястото на удара и да причини увреждане на подлежащите структури в черепа като мозък, кръвоносни съдове и други.

Докато една неусложнена фрактура на черепа може да възникне без свързано физическо или неврологично увреждане и сама по себе си обикновено не е клинично значима, фрактура на здрава кост показва, че е приложена значителна сила и увеличава възможността от свързано нараняване. Всеки значителен удар в главата води до мозъчно сътресение, със или без загуба на съзнание.

Има основно четири вида счупвания на други лицеви кости и кости на черепа:

• линейни - най-често срещаните видове фрактури на черепа и обикновено не изискват някаква допълнителна намеса като вид лечение.
• депресионни - характеризират се с вдлъбване на костни структури към вътрешните части на черепа и при тях е типично притискането на подлежащи структури.
• диастатични - при тях се наблюдава раздалечаване на костните фрагменти при фрактура и обикновено засягат малки деца.
• базиларни - това са фрактурите, които засягат основата на черепа.

Счупвания на други лицеви кости и кости на черепа включват:

• Счупване на алвеоларен израстък
• Счупване на орбитата
• Счупване на небцето

Честота и причини

Около 50-70% от хората, които оцеляват при пътнотранспортни произшествия, имат травма на лицето. В повечето развити страни насилието от други хора е изместило инцидентни с автомобили като основна причина за лицево-челюстна травма. Въпреки това в много развиващи се страни пътните инциденти остават водеща причина. Повишеното използване на предпазни колани и въздушни възглавници се смята, че води до намаляване на случаите на лицево-челюстни травми, но фрактурите на долната челюст не се намаляват от тези предпазни мерки. При инциденти с превозни средства шофьорите и пътниците на предната седалка са изложени на най-висок риск от наранявания на лицето.

Обобщено причините за счупвания на костите на черепа и лицевите кости включват:

• Автомобилна катастрофа
• Спортни наранявания
• Домашното насилие и малтретиране на дете
• Тъпа травма
• Падане
• Злополуки у дома и на работното място

Патофизиология

За по-правилно разбиране на счупвания на черепа и лицевите кости те са класифицирани според това колко тежка е самата фрактура и допълнителните щети, причинени от счупването. Различните видове фрактури на черепа включват:

• Обикновена фрактура - при счупване на черепа без увреждане на кожата.
• Линейна фрактура - при такъв вид фрактура се наблюдава тънка линеарна фрактура, без да има компресия, разместване на костни повърхности и изкривяване на костите.
• Депресионна фрактура - когато самата фрактура причинява вдлъбване на костните структури към мозъка. Това допълнително води до увреждане на мозъка чрез притискане.
• Сложна фрактура - сложните фрактури се наблюдават, когато едновременно със счупването на черепа има и отворена рана на кожата.

Симптоми

Симптомите при счупвания на други лицеви кости и кости на черепа и лицевите кости зависят от това коя област на лицето е травмирана и засегната от удара.

Най-характерните симптоми на счупвания на алвеоларния израстък са:

• Чувствителност
• Болка
• Подуване
• Неправилна захапка

Най-характерните симптоми на орбитални фрактури включват:

• Ограничено движение на окото
• Субконюнктивален кръвоизлив
• Подуване на клепача
• Загуба на чувствителност на горната част на бузите
• Периорбитална екхимоза

Клинични признаци, предполагащи фрактури на небцето трябва да бъдат целенасочено търсени, като екхимози по небцето при затворени фрактури и разкъсвания на горната устна или лигавицата на небцето, загуба на зъби.

Диагноза

След внимателен физикален преглед в спешното отделение, образните методи на изследване са най-ефективният начин за оценка на травмата на лицето, тъй като позволява визуализиране на кости, меки тъкани, кръвоносни съдове и други структури. Най-широко използваното образно изследване е рентгенографията, с която се цели да се потвърди или отхвърли фрактура на лицеви кости.

При наличие на кървене, което не може да бъде контролирано, може да се използва ангиография, за да се локализира източника на кървене. Въпреки това, по-сложните фрактури с множествени костни фрагменти могат трудно да бъдат тълкувани само чрез рентгенографско изследване. При такива случаи най-предпочитан метод е компютърната томография (КТ).

Скенерът обикновено се счита за по-дефинитивно и по-добро изследване за откриване на лицеви наранявания от обикновената рентгенография. С помощта на КТ може също да се визуализират и други органи и структури за евентуално засягане при травма.

Лечение

Лечението на счупвания на други лицеви кости и кости на черепа е комплексно и основно зависи от вида на фрактурата, засегнатите кости, засягане на подлежащи структури, общото състояние на пациентите.

Лечение на фрактури на алвеоларния израстък

Целта на лечението е запазването на всички костни фрагменти. То трябва да започне възможно най-скоро.
В случай на разместване, на алвеоларни фрагменти, изискват шиниране под рентгенов контрол.

Консервативно лечение включва:

• Имобилизиране на мястото с шина в продължение на 4-6 седмици
• Течна диета, съобразена с фрактурираните кости на лицето
• Проследяване на оздравителния процес, с редовни клинични и рентгенологични изследвания
• Антибиотично лечение в продължение на 7 дни
• Задължителна профилактика на тетанус

Индикациите за хирургично лечение включват:

• Значително разместени костни фрагменти
• Нестабилна фрактура
• Ако консервативното лечение не е успешно
• Комплексна травма с едновременно увреждане на меките тъкани
• Фрактурите са със загубата на костно вещество
• Има сетивни нарушения

Лечение фрактури на орбитата

Лечението зависи от тежестта и мястото на нараняването. За малки и прости фрактури, който не повлияват движението на окото, достатъчни за лечението са почивка на легло за няколко дни, торбички с лед и антибиотик, за да се предотврати инфекция.

Ако счупването е по-тежко, ще се наложи специфично лечение от пластична и реконструктивна хирургия.

Хирургично лечение е необходимо при:

• Възстановяване на счупената кост
• Отстраняване на костни фрагменти
• Възстановяване деформации на орбитите

Лечение на счупвания на небцето

При стабилна и неразместена фрактура може да се обмисли закрито лечение чрез шиниране на небцето. При разместени и по-сложни фрактури се налага открито оперативно лечение на счупванията.

Усложнения и прогноза

Сама по себе си лицевата травма рядко представлява заплаха за живота. Въпреки това често е свързано с опасни наранявания и могат да възникнат животозастрашаващи усложнения като блокиране на дихателните пътища.

Те могат да бъдат блокирани от кървене, оток на околните тъкани или увреждане на структури. Фрактура на кости, като комбинация от фрактура на носа, горната челюст и мандибулата, могат също да доведат до обструкция на дихателните пътища.

Дори когато лицевите травми не са животозастрашаващи, те имат потенциала да причинят обезобразяване и увреждане с дългосрочни физически и емоционални резултати. Ранната намеса и лечение могат да намалят риска от дългосрочни усложнения. При по-голямата част от пациентите прогнозата е благоприятна.

Изображения: freepik.com