Счупване на зъб МКБ S02.5

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Усложнения

› Прогноза

Въведение

Счупените зъби, известни още като синдром на пукнат зъб (cracked tooth syndrome), се характеризират с появата на пукнатина в зъба или отчупване на част от него. Пукнатината понякога може да бъде малка или безвредна. При по-тежки травми това може да доведе до счупване или разцепване на зъба.

Счупване на зъб се среща по-често при деца и възрастни хора, въпреки че може да засяга хора на всяка възраст. Ако се подозира счупване на зъб, е необходима консултация със зъболекар.

Основно зъбите се състоят от две части:

• Коронка - видимата част от зъба, която е над венците.
• Корен - локализиран под венците.

Както короната, така и коренът се състоят от няколко слоя:

• Емайл - външната бяла обвивка на зъба
• Дентин - среден слой на зъба
• Пулпа - мека вътрешна част на зъба, в която се съдържат кръвоносните съдове и нерви на зъба

Фрактурите на зъбите могат да засегнат някои или всички от тези слоеве. Лечението зависи от локализацията и тежестта на фрактурата. Счупените зъби могат да доведат до силна болезненост и чувствителност, докато по-леките счупвания могат да протичат асимптоматично. По-ранното лечение увеличава шансовете за възстановяване на фрактурата.

Честота

Оралните травми представляват 5% от телесните наранявания във всички възрастови групи. Въпреки това, те са отговорни за приблизително 17% от общите наранявания при деца. По-често се срещат при мъжете, отколкото при жените. Повече от 75% от фрактурите на зъбите са в горната челюст, като повече от половината от тях включват централни резци, следвани от странични резци и кучешките зъби. Централните и страничните резци на горната челюст са най-често фрактурираните зъби поради анатомичното им положение в устната кухина. Фрактури на единични зъби се наблюдават по-често от фрактури на множество зъби, но ако се появят, те обикновено са резултат от спортни травми, пътнотранспортни произшествия и физическо насилие.

Причини

Травматичните увреждания на зъбите се причиняват от пряко или косвено въздействие. Тежестта на увреждането е резултат от енергията, посоката и формата на травмиращия агент и реакцията на тъканите около зъба. Паданията са най-честата причина за дентална травма, представляваща до 65% от случаите, следвана от спортни травми, злополуки при колоездене, злополуки с моторни превозни средства и физическо насилие.

Разпространението на лезиите, свързани със спорт и насилие, се увеличава с възрастта, като първото е по-често при тийнейджъри, а второто при 21 до 25-годишни. Зъбният кариес е предразполагащ фактор за счупване на зъб дори и след най-леката травма. Обобщено основните причини за счупване на зъб са:

• Автомобилни катастрофи
• Падания
• Наранявания при контактни спортове
• Дъвченето на твърди предмети
• Пиърсинг на езика и устните

Патофизиология

Стоматологичните фрактури са разделени в категории, базирани на системата за класификация Елис.

• Елис I - това ниво на увреждане включва фрактури на коронката, което счупване се простират само до емайла. Тези фрактури на зъби са асимптоматични и обикновено без видима промяна в цвета, но имат груби ръбове.
• Елис II - наранявания в тази категория са фрактури, които включват емайла, както и дентина. Тези зъби са обикновено чувствителни на допир и излагане на въздух. Жълтият слой на дентина може да бъде видим при изследване.
• Елис III - тези фрактури засягат емайла, дентина и пулпата на зъба. Тези зъби са чувствителни (подобно на тези в Елис II категория) и имат видима розова и червена област или дори кръв в центъра на зъба.

Симптоми

Леките пропуквания и счупвания на зъб не винаги причиняват симптоми. Ако са налице такива, те най-често включват:

• Болка, силно засилваща се при дъвчене
• Чувствителност към температурни промени (при прием на студени или топли храни и напитки)
• Оток около засегнатия зъб
• Червеникави петна около дентина или кръв в центъра на зъба

Пулпата на зъба е много податливи на инфекции. Инфекция на пулпа се нарича пулпит. При видимо неувреден зъб, е възможно да бъдат увредени нервите в апикалния канал. В резултат на такова увреждане може да доведе до дегенерация на пулпата.

Диагноза

От прегледа се прави оценка на околните меки тъкани за разкъсани зони, обезцветяване, екхимоза, и вградени чужди тела (например, отчупени зъби). Оценка за фрактурата на зъба и други деформации. Вградени фрагменти от зъб може да доведе до хронична инфекция или фиброза.

Чрез палпация се преценява дали зъбът е подвижен или части от него. Почуква се с острие върху езика, за да се оцени чувствителността му. Преценява се чувствителност към топъл и студен въздух.

Зъболекарят трябва да прецени дали е уместно образно изследване на зъбите и дали то е от полза за правилното лечение на фрактурата. Предлагат се различни рентгенови проекции и ъгли, и зъболекарят трябва да избере най-подходящия лечебен подход за възстановяване на счупването.

Лечение

Лечението на счупванията, които обхващат само емайла се състои в стоматологично обработване неравните ръбове на зъба. Те не са спешни и зъбът може да бъде отстранен козметично за удобство на пациента.

По-сложните фрактури, които обхващат и дентина и пулпата изискват поддържане на суха среда в зъба, затова се прилага слой от цинков оксид или калциев хидроксид за покритие на зъба. При пациенти на възраст над 12 години, покриването е особено важно, за да се предотврати инфекцията. Фрактурите на корен и денто-алвеоларните фрактури изискват шиниране от зъболекар в продължение на няколко седмици.

Лечението на счупен зъб зависи основно зависи от тежестта на нараняването. Обичайното лечение включва:

• Залепване - използва се специална пластмасова смола за запълване на фрактурната линия
• Козметично контуриране - грубо заобляне на ръба и полирането на счупената повърхност
• Екстракция - пълно отстраняване на зъба (използва се при сериозно увреждане на коренът и нервите на зъба)
• Фасета - тънко покритие от порцелан, преминаващ върху предната част на зъба

Лекарства, използвани за лечение на стоматологични фрактури обикновено са:

• нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
• аналгетици
• анксилолитици
• подходящи антибиотици
• ваксинация срещу тетанус

Усложнения

Счупване на зъб се свързва с множество усложнения като некроза на пулпата, обезцветяване на короната, абсцедиране, заличаване на пулпата, фистули и др. Некрозата на пулпата остава най-често съобщаваното усложнение при фрактури на зъбите. Обобщено усложненията при счупване на зъб включват:

• Загуба на зъб
• Козметичен дефект
• Инфекция

Прогноза

Последиците от счупен зъб зависят от вида на нараняването, забавяне на лечението, ако има такова, и качеството на оказаното лечение. Благоприятният изход от фрактурата на зъба е нормалното зарастване на пулпата и пародонталните тъкани. Първоначалният процес на заздравяване на счупения зъб отнема 1 до 2 седмици. Малките фрактури, ограничени до емайла, обикновено имат по-добра прогноза, докато по-дълбоките нелекувани фрактури могат да доведат до инфекция и абсцес.

Изображения: freepik.com