Химично изгаряне на устата и ларинкса МКБ T28.5

В развитите и развиващите се страни корозивните увреждания на стомашно-чревния тракт като последица от случайно поглъщане или в резултат на самонараняване става по-рядко явление в сравнение с изминалите десетилетия. Химично изгаряне на устата и ларинкса в тези страни представляват малък брой случаи на година.

Съществува голямо разнообразие от химикали, общодостъпни в ежедневието, които могат да бъдат погълнати по невнимание или умишлено.

Водещата причина за химични увреждания на устата и фаринкса е поглъщането на алкални вещества. Химичните изгаряния на оралните и фарингеалните тъкани зависят от множество фактори, които включват pH или концентрация на причинителя, погълнатото количество, продължителността на контакта с тъканта, степента на проникване в тъканта и механизма на действие.

Алкални агенти, като амоняк, произвеждат коликвационна некроза. Мазнини и протеини се осапунват и експонираните кръвоносни съдове тромбозират. Алкалните агенти продължават да увреждат, докато не бъдат отстранени или неутрализирани. Способността на основите да проникват в тъканите и да останат активни прави тяхното неутрализиране затруднено.

Киселините причиняват коагулационна некроза. При тяхното действие се денатурират протеини, чийто слой служи като защита за по-нататъшно проникване.

Симптомите на химично изгаряне на устата и ларинкса включват: силна болка в устата и гърлото, дисфагия, повишено отделяне на слюнка, кашлица, оток, пресипналост, затруднено дишане.

Сред по-често срещаните потенциални усложнения са вторична инфекция, стеснения, сраствания, дори при тежки случаи атрезия.

Пострадалият се нуждае незабавно от медицинска помощ (неутрализиране на химичния агент). Силно затруднено дишане след сериозни изгаряния може да изисква извършване на трахеотомия. Прилагат на антибиотици за контролиране или профилактика на инфекция. Стероидни хормони могат да предотвратят и облекчат оток на ларинкса и да инхибират пролиферацията на съединителната тъкан.