Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини Термични и химични изгаряния Термични и химични изгаряния на окото и вътрешните органи Термични и химични изгаряния на други вътрешни органи

Термични и химични изгаряния на други вътрешни органи МКБ T28

Термични и химични изгаряния  на други вътрешни органи МКБ T28 - изображение

Термичното и химичното увреждания са сред основните причини за смърт и инвалидизация. Термични и химични изгаряния на други вътрешни органи включват най-вече щети на храносмилателния тракт и пикочо-половата система.

Термично изгаряне е резултат от излагане на агент с висока температура (например гореща течност и изпарения), докато химично изгаряне възниква при експозиция на химично корозивно вещество (киселини и основи).

Освен деструкцията на тъканите локално, термичното изгаряне причинява местен и системен възпалителен отговор. Тежестта на термичната увреда зависи както от интензивността на топлина, местоположението и дълбочината на изгарянето, така и от продължителността на контакта с изложената тъкан.

Термичното изгаряне веднага разрушава клетките в засегнатата област или нарушава техните метаболитни функции, така че настъпва клетъчна смърт. Някои клетки могат да оцелеят при наличие на бързо и адекватно лечение.

Термичните изгаряния имат три различни зони на увреждане. Зона на коагулация е централната зона на изгаряне, която е претърпяла най-интензивния контакт с топлинния източник. Тя се характеризира с коагулационна клетъчна некроза. Тъканна е нежизнеспособна. Зоната на застой е около критично увредената област. Тя се състои от потенциално жизнеспособна тъкан въпреки сериозната термична травма. Клетките са исхемични поради съсирване и вазоконстрикция и загиват в рамките на 24-48 часа след увреждането, ако не се предприемат терапевтични мерки. Зоната на хиперемия има увеличен приток на кръв поради нормален възпалителен отговор.

Лезиите, възникнали поради термично изгаряне, бързи стават оточни поради освобождаване на химични медиатори. Това води до увеличаване на пропускливостта на капилярите и течността преминава от вътресъдовото пространство в увредените тъкани. Увреждане на натриевата помпа в клетъчните стени засилва повишената пропускливост.

Инцидентно и умишлено излагане на разяждащи вещества представлява значим източник на заболеваемост и смъртност. Силни киселини и основи могат да бъдат намерени в битови и промишлени условия. В дома натриевата основа представлява особено сериозна опасност за децата, които могат да претърпят сериозни периорални, стомашно-чревни или кожни изгаряния в резултат на случайно излагане.

След попадане в организма алкални вещества, като натриев хидроксид и калиев хидроксид, могат да доведат до сериозно увреждане на повърхността и в дълбочина на органите. Основи с pH 12,5 или по-голямо произвеждат вреда, описана хистологично като коликвационна некроза. Основи в твърдо състояние при поглъщане имат тенденция да се прилепят към лигавицата на орофаринкса и хранопровода, произвеждайки тежки проксимални изгаряния.

Остра директна клетъчна деструкция от осапунване на мазнини и протеини се случва при случаи на термични и химични изгаряния на други вътрешни органи, възникнали при попадане на основа в организма. Кръвоносните съдове тромбозират, което води до по-нататъшна некроза на тъканите и клетъчна смърт. Това е последвано от излющване на тънък слой от некротична тъкан в рамките на 2-3 дни.

Фазата на възстановяване настъпва след 5-14 дни, когато се развие гранулационна тъкан и се депозира колаген. През този период има максимално омекотяване на увредената тъкан и поради това повишен риск от перфорация. При тежки увреждания след около 3 седмици започва формиране на стриктура. Алкалните вещества не произвеждат директно системните ефекти, с изключение на системните последици от обширното разрушаване на тъканите.

С домашна белина може би се случва най-честото корозивно поглъщане. Въпреки, че се възприема като умерено опасна, белината (5% натриев хипохлорит) не е силно разяждаща. При поглъщане тя може да предизвиква повръщане, усещане за парене, зачервяване на повърхностната лигавица.

Но понякога поглъщането на много големи количества белина или след поглъщане на по-висока степен на концентрация на индустриална белина може да доведе до значителна вреда с формиране на стриктури. От друга страна амоняк или амониев хидроксид могат да доведат до сериозно увреждане с изгаряна на лигавицата, разявяване, а понякога и изгаряне в пълна дълбочина.

Силни или корозивни киселини се характеризират с рН, по-малко от 2. Попадането в организма на киселина причинява коагулационна некроза. В допълнение, киселините се абсорбират добре и могат да доведат до дълбока системна ацидемия, както и масивна хемолиза. Често поглъщани киселини са сярна и солна киселина, които могат да бъдат намерени в домакински продукти.

Случаи на термични и химични изгаряния на други вътрешни органи, възникнали чрез попадането в организма на киселина, са по-редки, но води до по-висок процент на усложнения и смъртност. При поглъщане основният ефект на киселините е върху цилиндричния епител на стомаха. Хранопроводът обикновено не е сериозно увреден. Това се дължи на бързото преминаване през хранопровода и устойчивостта на плоскоклетъчния епител на хранопровода на киселинно увреждане. Деструкция на стомашната лигавица и мускулатура води до оток, възпаление, загуба на жлезистата тъкан, а понякога и незабавен или забавен кръвоизлив.

Ако пострадалият е оцелял, се развива фиброза, което може да доведе до обструкция на изхода на стомаха. Тежки случаи на поглъщане на киселина могат да доведат до цялостна некроза на стомаха, кръвоизливи, ранна перфорация и унищожаване на съседни структури.

Клиничните прояви и тежестта на термични и химични изгаряния на други вътрешни органи варират в зависимост от вида и особеностите на причинителя, продължителността на експозиция, локализацията на увреждането и засегнатата система или орган. Симптомите могат да включват изгаряния по лицето, орофарингеална болка, дисфагия, слюноотделяне, задух, гадене, повръщане, дрезгавост, хрипове. Повръщане или кръвоизлив може да доведе до хипотония или шок.

Киселините причиняват моментна силна болка в орофаринкса при поглъщане. Болка в епигастриума и гадене се развива първоначално, последвани от устойчива болка от язвен тип, която е свързана с повръщане. Хематемеза и мелена са чести последствия. Ацидемия и хемолиза често съпровождат поглъщания на голямо количество киселина. Перфорация на стомаха може да възникне.

Поглъщането на твърди алкални агенти ще доведе до тежка орофарингеална болка. Устата и гърлото могат да имат сапунен бял тънък слой върху лигавицата, която в крайна сметка става кафява и оточна. Перфорация на хранопровода може да произведе силна болка в гърдите от последващ химичен и бактериален късен медиастинит.

Липсата на видими лезии в орофаринкса не може да изключи висцерални изгаряния. Поглъщането на силни киселини е довело до цялостна стомашна некроза и смърт в отсъствието на очевидно проксимално увреждане.

След поява на термични и химични изгаряния на други вътрешни органи първоначалното лечение на пациента започва със стабилизация. Ендотрахеална интубация може да е необходима за осигуряване на дихателен процес. Кристалоиди, колоиди или кръвни продукти се прилагат за лечение на задълбочена хиповолемия. Неутрализирането на киселина или основа не се препоръчва, тъй като топлината на неутрализация може да доведе до допълнително термично увреждане на вече увредените тъкани.

Рентгенова снимка на гръдния кош е от съществено значение, тъй като тя може да представи доказателства за наличие на перфорация на стомаха или хранопровода. В допълнение, рентгенография на гърдите може да предостави признаци на аспирационна пневмония.

Директна визуализация чрез поставяне на назогастрална сонда може да послужи за няколко цели, като например отстраняването на разяждащи материали, измерване на рН на стомаха и поддържане на проходимост на лумена на хранопровода. За пациенти с клинични данни за перфорация най-оптималното лечение е чрез хирургическа интервенция.

Доказателствата в подкрепа на използването на стероиди за предотвратяване на образуването на стеснения в резултат на значителни разяждащи поглъщания са малко спорни. Счита се, че стероидите предотвратяват образуването на стриктури чрез инхибиране на степента на фиброплазия. Противопоказания за използване на стероиди включват признаци на инфекция, перфорация или стомашно-чревно кървене. Ако не се използват стероиди, антибиотици се препоръчват само, ако се появят признаци на развиване на инфекция.

Потенциалните усложнения на термични и химични изгаряния на други вътрешни органи могат да включват: оток, некроза, обструкция, възпаление, разявяване, инфекция, стриктура, перфорация, медиастинит, перитонит, формиране на фистули, кръвоизлив.

4.3, 7 гласа

ВИДОВЕ Термични и химични изгаряния на други вътрешни органи МКБ T28

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия