Химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт МКБ T28.7

Случаи на поглъщане на корозивни субстанции при деца представляват повече от 80 % от случайното корозивно поглъщане, като при възрастните по-често са суицидните намерения, и следователно са склонни да бъдат по-сериозни. Процентът на смъртност е между 10 % до 20 % и се увеличава до 78 % в случай на опит за самоубийство.

Корозивното увреждане на храносмилателния тракт при деца е сред най-сериозните и сравнително чести състояния със сложно лечение и дългосрочни или постоянни последици.

Степента на вредата при химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт зависи от вида, концентрацията, количеството и физическото състояние на средството, продължителността на излагане и наличието на частици храна в стомаха.

Според метода на поглъщане, кожата в областта на устата, гастроинтестиналната лигавица или и двете могат да бъдат засегнати. Химичното изгаряне предизвиква некроза на различни нива в зависимост от концентрацията и продължителността на експозицията на химичното вещество.

Класификацията на химичните изгаряния се основава на класификацията на изгарянията:

1. Първа степен - зачервяване и оток на лигавицата
2. Втора степен - разявяване на лигавицата, образуване на фибрин и кървене
3. Трета степен - тежко разявяване и дълбока некроза на цялата стена с възможна перфорация, медиастинит и перитендинит, появява се съединителна тъкан

Симптомите отразяват реакция на болка и съответстват на местоположението на химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт. Те дори могат да доведат остра нестабилна хемодинамика на организма.

Най-честите първоначални проявяващи си признаци в резултат на химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт са: язви по устата, повръщане и болка в устата, докато ретростернална болка, повишено отделяне на слюнка и отказ за приемане на течности са отбелязани по-рядко. Наличието на определени симптоми, като повръщане, дисфагия, стридор, хематемеза, свръх отделяне на слюнка и коремни болки, са по-вероятно да се проявят при втора и трета степен изгаряне.

Поглъщане на основа уврежда тъканите чрез процес на коликвационна некроза с осапунване на всички слоеве на гастроинтестиналната лигавица, като щетите са локализирани най-вече на стената на хранопровода. Развива се некротична тъкан в резултат на съдова тромбоза, която започва да се лющи.

Оток се появява като част от възпалителната реакция. Точно в този момент пострадалият е най-податлив на антибиотици. Депозира се колаген като част от процеса на излекуване, което води до формация на стриктури.

Потенциалните усложнения в резултат на химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт с алкален агент включват: медиастинит, езофагеална перфорация, перфорация на стомаха, перитонит, оток на ларинкса, пневмония, образуване на фистули към трахеята и аортата, стеснения на хранопропода. Важно доказано дългосрочно усложнение на алкална експозиция на гастроинтестиналния тракт е развитие на карцином на пострадалата гастроинтестинална лигавица, най-вече на хранопровода.

Броят на случаите на поглъщане на киселина е много по-малък, отколкото поглъщането на основа. Киселинните изгаряния водят до коагулационна некроза и образуване на струпеи, което ограничава дълбочината на проникване. Киселината има тенденция да премине бързо през хранопровода в стомаха, след това до малката кривина на пилора, което води до пилороспазъм. Следователно това е най-честото място за разявяване, структура и перфорация, въпреки че тези усложнения могат да възникнат и в хранопровода.

Дългосрочните усложнения в резултат на киселинно гастроинтестинално излагане са по-малко изследвани и не е известно дали съществува риск от развитие на стомашен карцином. Потенциални усложнения на химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт след киселинна експозиция: включват стриктури, обструкция, перфорация, образуване на фистули, медиастинит, перитонит.

Неразпознаване на сериозността на инцидента и липсата на подходяща терапия могат да доведат до сериозна заболеваемост и смъртност.

Фармакологичната терапия на химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт се прилага в зависимост от степента на изгаряне.

При първа степен изгаряния се прилагат антиацидни средства в краткосрочен план, вероятно в комбинация с антибиотици.

Втора степен изгаряния изискват дългосрочно приложение на антиацидни средства, антибиотици, H2 блокери заедно с инхибитори на протонната помпа и болус приложение на кортикостероиди. Прилагат се назогастрална сонда и парентерално хранене чрез централен венозен катетър в краткосрочен план.

При трета степен изгаряния се прилага дългосрочна двустепенна кортикоидна терапия, дългосрочно приложение на антиацидни средства, антибиотици и Н2 блокери, заедно с инхибитори на протонната помпа, последвани от лечение на езофагеална стеноза с дилатации в неострия стадий след около 3 седмици. Веднага се извършва приложение на болус дози кортикостероиди, а след това след 7-10 дни в дългосрочен план в зависимост от състоянието на гастроинтестиналната лигавица с цел намаляване на формирането на стриктури. Въпреки прилагането на медикаментозно лечение, се наблюдават цикатрициални ограничения при пациенти с трета степен изгаряния.