Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини Термични и химични изгаряния Термични и химични изгаряния на окото и вътрешните органи Термични и химични изгаряния на други вътрешни органи Химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт

Химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт МКБ T28.7

Химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт МКБ T28.7 - изображение

Случаи на поглъщане на корозивни субстанции при деца представляват повече от 80 % от случайното корозивно поглъщане, като при възрастните по-често са суицидните намерения, и следователно са склонни да бъдат по-сериозни. Процентът на смъртност е между 10 % до 20 % и се увеличава до 78 % в случай на опит за самоубийство.

Корозивното увреждане на храносмилателния тракт при деца е сред най-сериозните и сравнително чести състояния със сложно лечение и дългосрочни или постоянни последици.

Степента на вредата при химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт зависи от вида, концентрацията, количеството и физическото състояние на средството, продължителността на излагане и наличието на частици храна в стомаха.

Според метода на поглъщане, кожата в областта на устата, гастроинтестиналната лигавица или и двете могат да бъдат засегнати. Химичното изгаряне предизвиква некроза на различни нива в зависимост от концентрацията и продължителността на експозицията на химичното вещество.

Класификацията на химичните изгаряния се основава на класификацията на изгарянията:

  1. Първа степен - зачервяване и оток на лигавицата
  2. Втора степен - разявяване на лигавицата, образуване на фибрин и кървене
  3. Трета степен - тежко разявяване и дълбока некроза на цялата стена с възможна перфорация, медиастинит и перитендинит, появява се съединителна тъкан

Симптомите отразяват реакция на болка и съответстват на местоположението на химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт. Те дори могат да доведат остра нестабилна хемодинамика на организма.

Най-честите първоначални проявяващи си признаци в резултат на химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт са: язви по устата, повръщане и болка в устата, докато ретростернална болка, повишено отделяне на слюнка и отказ за приемане на течности са отбелязани по-рядко. Наличието на определени симптоми, като повръщане, дисфагия, стридор, хематемеза, свръх отделяне на слюнка и коремни болки, са по-вероятно да се проявят при втора и трета степен изгаряне.

Поглъщане на основа уврежда тъканите чрез процес на коликвационна некроза с осапунване на всички слоеве на гастроинтестиналната лигавица, като щетите са локализирани най-вече на стената на хранопровода. Развива се некротична тъкан в резултат на съдова тромбоза, която започва да се лющи.

Оток се появява като част от възпалителната реакция. Точно в този момент пострадалият е най-податлив на антибиотици. Депозира се колаген като част от процеса на излекуване, което води до формация на стриктури.

Потенциалните усложнения в резултат на химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт с алкален агент включват: медиастинит, езофагеална перфорация, перфорация на стомаха, перитонит, оток на ларинкса, пневмония, образуване на фистули към трахеята и аортата, стеснения на хранопропода. Важно доказано дългосрочно усложнение на алкална експозиция на гастроинтестиналния тракт е развитие на карцином на пострадалата гастроинтестинална лигавица, най-вече на хранопровода.

Броят на случаите на поглъщане на киселина е много по-малък, отколкото поглъщането на основа. Киселинните изгаряния водят до коагулационна некроза и образуване на струпеи, което ограничава дълбочината на проникване. Киселината има тенденция да премине бързо през хранопровода в стомаха, след това до малката кривина на пилора, което води до пилороспазъм. Следователно това е най-честото място за разявяване, структура и перфорация, въпреки че тези усложнения могат да възникнат и в хранопровода.

Дългосрочните усложнения в резултат на киселинно гастроинтестинално излагане са по-малко изследвани и не е известно дали съществува риск от развитие на стомашен карцином. Потенциални усложнения на химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт след киселинна експозиция: включват стриктури, обструкция, перфорация, образуване на фистули, медиастинит, перитонит.

Неразпознаване на сериозността на инцидента и липсата на подходяща терапия могат да доведат до сериозна заболеваемост и смъртност.

Фармакологичната терапия на химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт се прилага в зависимост от степента на изгаряне.

При първа степен изгаряния се прилагат антиацидни средства в краткосрочен план, вероятно в комбинация с антибиотици.

Втора степен изгаряния изискват дългосрочно приложение на антиацидни средства, антибиотици, H2 блокери заедно с инхибитори на протонната помпа и болус приложение на кортикостероиди. Прилагат се назогастрална сонда и парентерално хранене чрез централен венозен катетър в краткосрочен план.

При трета степен изгаряния се прилага дългосрочна двустепенна кортикоидна терапия, дългосрочно приложение на антиацидни средства, антибиотици и Н2 блокери, заедно с инхибитори на протонната помпа, последвани от лечение на езофагеална стеноза с дилатации в неострия стадий след около 3 седмици. Веднага се извършва приложение на болус дози кортикостероиди, а след това след 7-10 дни в дългосрочен план в зависимост от състоянието на гастроинтестиналната лигавица с цел намаляване на формирането на стриктури. Въпреки прилагането на медикаментозно лечение, се наблюдават цикатрициални ограничения при пациенти с трета степен изгаряния.

4.0, 4 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Химично изгаряне на други части от храносмилателния тракт МКБ T28.7

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия