Химично изгаряне на вътрешни пикочо-полови органи МКБ T28.8

Пикочо-половата система включва всички анатомично или физиологично свързани органи, които участват в репродукцията на организма и във формирането и отделянето на урина.

Химично изгаряне на вътрешни пикочо-полови органи не е често срещана травма. Този вид увреждане се причинява от контакт с тъканите на пикочо-половата система с химични вещества, основно силни киселини и основи.

Тежестта на химичното изгаряне зависи от редица фактори: концентрацията на химичния агент, механизма на увреждане, продължителността на контакт с експонираната тъкан, характеристиките на експонираната тъкан.

Химичното изгаряне се класифицира по тежест въз основа на дълбочината на поражението на няколко степени, подобно на термичното изгаряне.

Първа степен изгаряне засяга само повърхностно изложената тъкан. Установява се минимално тъканно увреждане, зачервяване и болка. Излекува се без последствия.

Втора степен изгаряне обхваща по-дълбоки слоеве тъкан. Освен наличие на еритема и интензивна болка, се образуват и мехури.

Трета степен изгаряне е най-тежката степен, при която увредената повърхност изглежда восъчна или овъглена. Развива се некроза.

Друга класификация на химичното изгаряне се основава на pH на химичния агент, който определя и механизма на увреда.

Киселините са химични вещества с pH < 7. Те водят до денатурация на протеините на изложената тъкан, в резултат на което се формира слой, който действа като защитна бариера от по-нататъшно увреждане. Протича процес на коагулационна некроза.

Основите са химични вещества с pH > 7. Те имат потенциал да причиняват тежко увреждане на експонираните тъкани чрез процес на коликвационна некроза. Поради това алкалните изгаряния имат склонност да бъдат по-тежки в сравнение с киселинните увреждания.

Уринарна диверсия при химични изгаряния на пикочо-половата система се прилага при неподвижност на пациента, затруднено уриниране или седация. Предпочита се при подвижност на пациента да не се извършва катетеризация на пациента поради риск от инфекция, кървене, лезии и стриктура на уретрата.

Пациенти с химично изгаряне на вътрешни пикочо-полови органи трябва да бъдат редовно проследявани за поява на признаци на инфекция, тъй като са особено податливи. Изгарянията в областта на гениталиите и перинеума са изложени на замърсяване от фекалии, което може да доведе до инфекция, сепсис, по-продължително възстановяване поради бавно зарастване на лезиите, загуба на присадка.

Лечението на химичното изгаряне на пикочо-половата система включва обилно промиване, консервативна терапия и хирургически процедури при нужда. Трета степен изгаряне изисква премахване на некротичната тъкан. Най-често срещащото се усложнение е формиране на стриктури.