Меко небце МКБ C05.1

Небцето е разделено анатомично на твърдото небце (част от устната кухина) и мекото небце (част от орофаринкса). Злокачествено новообразувание на меко небце представлява около 2% от злокачествените лигавични тумори на главата и шията, като 80% от тях произлизат от епителните клетки на лигавицата и се наричат сквамозноклетъчни карциноми. Несквамозните злокачествени (малигнени) неоплазии са приблизително 20% и най-често възникват от малките слюнчени жлези (glandulae palatinae). Други малигнени неоплазми, които могат да ангажират мекото небце са лимфоми и меланом.

Разпространението на туморите на устна кухина и орофарингеална област се характеризира с географски различия - най-висок процент заболели се съобщава в Индия (50% от всички случаи на рак в тази страна). Сквамозните карциноми засягат предимно мъже и по-рядко жени (3:1) на възраст между 55-70 години. Туморите на малките слюнчени жлези засягат по-често жени на възраст над 50 години.

Доказани етиологичните фактори, отговорни за възникването на злокачествено новообразувание на меко небце са консумацията на алкохол и тютюнопушенето. Често пациенти с епидермоиден карцином на меко небце имат историята за употреба на тютюневи изделия и консумацията на алкохол в по-големи количества. От съществено значение е количеството на приемания алкохол и вида на алкохолната напитка - при консумация на дестилиран алкохол рискът е 4,4 пъти по-голям, отколкото при употреба на недестилиран алкохол. Синергичният ефект на тези вещества, като причина за възникване на злокачествен процес (рак), е добре познат.

Основните хистологични находки са сквамозноклетъчен карцином и малигнени неоплазии на малките слюнчени жлези. Хистологичният вариант и честотата на новообразувания на слюнчени жлези на небцето са както следва:

1. Доброкачествени - 26%;

2. Злокачествените са 74%, от които:

• аденоидно-кистичен карцином - 30%;
• мукоепидермоиден карцином - 16%;
• аденокарцином - 18%;
• смесени форми - 8%;
• други - 2%.

Клиничните прояви на злокачествено новообразувание на меко небце зависят от стадия на развитие на малигнения процес, неговата големина и ангажирането на съседни анатомични структури. В началото не се установяват специфични симптоми и протичането, в повечето случаи, е безсимптомно.

В по-късни етапи на развитие, сквамозноклетъчния (планоцелуларен) карцином често се открива като безболезнена язва върху мекото небце, която след различно дълъг период става болезнена. Макроскопският вид (вижда се с невъоръжено око) на сквамозния карцином може да бъде под формата на повърхностна язва - с екзофитен или инфилтративен растеж. Други симптоми, които се установяват при планоцелуларния карцином на меко небце са:

• нарастваща туморна маса в областта на меко небце;
• кървене от тумора при преглъщане;
• лоша миризма в устата;
• нарушен говор (носов, гъгнив глас);
• затруднено преглъщане;
• велофарингеална недостатъчност;
• невъзможност за отваряне на челюстта (тризмус);
• оталгия (болка в ухото);
• туморна маса в областта на шията.

Туморите на малките слюнчени жлези на меко небце се развиват в субмукозното (подлигавично) пространство и се характеризират с гладка повърхност и нормално лигавично покритие. Те са асимптоматични, когато са с малък размер и при травмиране на лигавицата имат вид на малка язва или раничка по небцето.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на меко небце се основава на цялостно клинично изследване, оглед на туморната формация, инструментални и образни изследвания. Диагнозата се потвърждава с хистологично и цитологично изследване на туморната формация - тъканна проба се взима посредством биопсия на тумора.

Образните изследвания определят стадия на туморния процес и неговото разпространение в съседни тъкани, лимфни възли или други органи в тялото. Основни методи са:

1. Панорамна рентгенова снимка на горна и долна челюст.

2. CT сканиране (компютърна томография). Рентгеново изследване, което прави поредица от подробни снимки под различен ъгъл на области в устата и шията.

3. ЯМР (ядрено-магнитен резонанс).

4. PET сканиране. При провеждане позитронна емисионна томография (PET), малки количества радиоактивна глюкоза се инжектира във венозната система. Раковите клетки поглъщат радиоактивна глюкоза в по-голямо количество в сравнение с нормалните клетки и туморът се визуализира.

Лечението включва лъчева терапия, която е първи избор за терапия на тумори на меко небце в начален или напреднал стадий. Лазерна микрохирургия се използва за малки и средни тумори. Лъчетерапията може да се комбинира с химиотерапия или оперативно лечение, в зависимост от конкретни показания.