Други и неуточнени части на устната кухина МКБ D10.3

Доброкачествените новообразувания на слюнчените жлези представляват малка част от всички доброкачествени тумори на главата и шията. От всички видове тумори на малките слюнчени жлези, доброкачествените тумори са с дял от около 20%, а злокачествените са с дял от около 80%.

Подробна информация за анатомичното устройство на слюнчените жлези ще намерите в статията:

» Жлези на устната кухина (glandulae oris)

Най-често срещаните доброкачествени тумори на слюнчените жлези включват:

Плеоморфен аденом

Плеоморфни аденоми, вид доброкачествени смесени тумори, са най-често срещаните тумори на малките слюнчени жлези.

Пациентите с плеоморфен аденом обикновено са на средна възраст.

Изображение: www.semanticscholar.org

Патоморфология

Както показва и името на товa доброкачествено новообразувание, плеоморфните аденоми са със смесена хистология (изградени от различни типове клетки). Те съдържат както епителни, така и миоепителни (мезенхимни) клетки. При някои е налична и капсула, която ако е налична е тънка и деликатна.

Видът им е на кръгла, гладка маса. Плеоморфни аденоми, които възникват от малките слюнчени жлези, обикновено нямат капсула, а тези които възникват в големите слюнчени жлези обикновено имат.

Доброкачествените новообразувания от този вид растат бавно, но въпреки това те могат да нараснат до по-големи размери от тези на други тумори на малките слюнчени жлези.

Диагноза

За спомагане на поставянето на диагноза се използва образна диагностика като ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография. При тези методи за образна диагностика това доброкачествено новообразувание изглежда като хомогенна маса, ако е малък тумор, но като хетерогенна маса, ако е голям тумор.

Взема се и биопсия (жива тъкан) от туморната маса за хистологично изследване, като с цел направляване на биопсията се прилага и ултразвук.

Лечение

Лечебният подход е хирургично отстраняване на тумора, което често включва и отстраняването на част от тъканта около него, с цел по-малка вероятност за повторна поява. Наличието на капсула е от особено клинично значение, тъй като трябва да се внимава с нея при премахването на тумора, понеже ако се нарани, повторната поява на плеоморфен аденом е много вероятна.

Тумор на Warthin

Тумор на Warthin е доброкачествено новообразувание в устната кухина, което понякога засяга малките слюнчени жлези. За първи път този тумор е описан от Алдред Уартин през 1929 г.

Епидемиология

Това новообразувание се наблюдава предимно в паротидната жлеза (околоушна слюнчена жлеза) и представлява приблизително 15% от доброкачествените тумори на паротидната жлеза. Среща се рядко извън паротидната жлеза, като честотата на появата му в малките слюнчени жлези е между 0,1% до 1,2% от всички тумори на Warthin. Туморът на Warthin често се появява на възраст между 58 и 70 години, като по-често засегнатите са мъже.

Изображение: www.researchgate.net

Етиология

Точната етиология за възникването на тумор на Warthin все още не е изяснена, но се предполага, че пушачите имат 8 пъти по-голям риск от развивитие на тумора на Warthin, отколкото непушачите. Но връзката между тютюнопушенето и повишеният риск от развитие на този тумор е все още хипотетична.

Патоморфология

Макроскопски тумор на Warthin наподобява яйцевидна маса, с плътна и влакнеста капсула, а микроскопски, това е тумор с ясни граници, обикновено кистичен и папиларен.

Диагноза

Първият етап при изследването на тумора е определянето на големината, точното местоположение и типа му. Това може да се постигне с използването на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Също така се взема и биопсия за хистологично изследване.

Лечение

Лечебният подход е пълно хирургично отстраняване на тумора, включително и отстраняване на тъкан около него. Целта на този тип отстраняване е да се намали шанса за повторна поява на тумора.

След отстраняването му следва и период на наблюдение, с който се цели ако все пак има повторна поява на тумора, то тя да бъде засечена възможно най-рано.

Мономорфен аденом

Друг вид доброкачествено новообразувание на устната кухина, което засяга малките слюнчени жлези е мономорфен аденом.

Епидемиология

Този аденом е рядък доброкачествен тумор на слюнчените жлези от епителен произход. Малките слюнчени жлези са второто по честота място където се развиват мономорфни аденоми.

Мономорфният аденом е необичаен доброкачествен епителен тумор на слюнчените жлези, представляващ 1-2% от всички тумори на слюнчените жлези.

Изображение: https://maplespub.com

Етиология

Етиологията на мономорфните аденоми на слюнчените жлези не е добре известна, но се предполага, че развитието на този тип тумор има отношение с фактори като:

• Лъчетерапия
• Пушене
• Инфекция с вируса на Epstein-Barr
• Генетична предиспозиция
• Недостиг на слънчева светлина и витамин А
• Химиотерапия

Мономорфните аденоми са бавно нарастващи доброкачествени новообразувания, които не предизвикват симптоми.

Лечение

Лечебният подход към мономорфни аденоми на малките слюнчение жлези е най-добре да бъде хирургична ексцизия, която дори включва част от незасегната тъкан с цел пълното отстраняване на тумора.

Алтернативен метод за лечение на неоперабилни пациенти или пациенти с рецидиви е лъчелечението. Пациентите с тумори невъзможни за отстраняване трябва да се подлагат на лъчелечение, въпреки че тумори на слюнчените жлези се влиаят малко от облъчване. Химиотерапията не е дала резултати като средство за лечение на този тип тумори.

Прогноза

Прогнозата е добра след този вид отстраняване, но въпреки доброкачествеността на това новообразувание, се смята, че е абсолютно необходимо дългосрочно проследяване, за да се открият рецидиви, ако възникнат такива, в най-кратки срокове.

Онкоцитом

Онкоцитом е друг вид доброкачествено новообразувание на устната кухина (доброкачествен тумор), съставен от онкоцити (епителни клетки, съдържащи голям брой митохондрии). Това е сравнително рядък тумор, който се среща по-често в паротидната жлеза, но има случаи на онкоцитоми, които са възникнали от малките слюнчени жлези.

Епидемиология

Този тумор най-често се открива при пациенти на средна възраст 60 години, като еднакво засяга мъже и жени.

Изображение: www.semanticscholar.org

Етиология

Предполага се, че главната причина за развите на онкоцитом е дълготрайно лъчелечение или излагането на радиация, но също има и генетични състояния (например тризомия на 7-ма хромозома) при които появата му е по-честа.

Клинична картина

Повечето такива тумори са малки и асимптоматични, но ако нараснат могат да попречат на нормалния говор и хранене или дори да попречат на нормалното дишане през носа.

Онкоцитомът е добре отделен от околната тъкан, с фиброзна капсула, червено-кафяв е на цвят и често е с малки размери.

Диагноза

Диагноза се поставя след като се вземе биопсия, а също може да се направи и ядрено-магнитен резонанс или контрастна компютърна томогарафия, на които се забелязва маса, която е добре отделена от околната тъкан. Образната диагностика се използва само за първоначална диагноза, но за поставянето на финална диагноза е задължително вземането и изследването на биопсия.

Лечение

Лечението на което се подлагат пациенти с това новообразувание на устната кухина е хирургичното отстраняване на тумора. След отстраняването прогнозата е добра, но може да се наблюдава и повтора поява на тумора в по-късен етап от живота на пациента, макар и това да е рядко явление.

Заглавно изображение: www.semanticscholar.org